Решение № 11264 от 17.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11264 гр. С., 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20221110126163 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 7 675,75 лв., частично от общо 8000,00 лв., след допуснато увеличение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от настъпило в срока на действие на застраховка „К.+” застрахователно събитие - ПТП, ведно със законната лихва от 04.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане, сключен с ответника и обективиран в полица № .., е настъпило застрахователно събитие, вследствие от което било увредено застрахованото имущество - л. а. „М.“ „..“, с рег. № ., чийто лизингополучател е ищецът. Посочва, че при ответника била заведена щета № ./25.11.2021 г. за увредено челно стъкло-тон със сензор и щета № ./15.12.2021 г. за счупена камера на стоп лайф. Поддържа, че ответната страна неоснователно е отказала да заплати застрахователно обезщетени за посочените вреди, поради което предявява настоящия иск.

Ответникът е депозирал отговор в срок, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди спорът между страните да касае отказ за изплащане на застрахователно обезщетение единствено по щета № ./15.12.2021 г. Поддържа, че по щета № ./25.11.2021 г. е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение на 18.02.2022 г. Излага съображения, че не е доказано процесните увреждания да са следствие от застрахователно събитие, представляващо покрит риск, което да е настъпило в срока на действие на 1 процесния договор за имуществено застраховане. Оспорва механизма на твърдените увреждания и причИ.та връзка между тях и конкретно вредоносно събитие. В условията на евентуалност твърди, че процесните увреждания са следствие от „изключен риск“ и от значително неизпълнение на задълженията на застрахования да пази процесното МПС и да взема мерки за защитата му от евентуални увреждания, вкл. да спазва предписанията на застрахователя и компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност.

Ответникът оспорва и размера на вредите, като посочва, че не е обвързан от представената от ищеца проформа фактура. Поддържа, че липсват доказателства твърдените увреждания да са реално отстранени и ищецът да е заплащал претендираната сума. Посочва, че не са били налице основания за извършване на ремонт на процесния автомобил в официален сервиз. Предвид факта, че вземането за главница не е установено по основание и размер, ответникът счита, че не дължи и лихва за забава. Моли искът да бъде отхвърлен и релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По делото не се спори, че ищецът „фирма“ ЕООД – лизингополучател на л. а. „М.“ „..“, с рег. № . и ответникът са страни по договор за имуществена застраховка „К.+“ на МПС за посочения автомобил с валидно застрахователно покритие в периода 12.01.2018 г. – 11.01.2022 г.

Не се спори още, че в срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие – ПТП на 20.11.2021 г. в град С., при което по време на движение по бул. Ц. е увредено челното стъкло на л. а. „М.“ „..“, с рег. № ., вследствие на отхвръкнало камъче от предходно движещ се автомобил. При ответника е заведена щета № ./25.11.2021 г., където са описани увредените детайли – челно стъкло, тонирано със сензор, със степен на възстановяване – подмяна. Автомобилът е отремонтиран в официалния представител на марката на стойност 3 488,45 лв. съгласно фактура, която сума е заплатена от ответника като застрахователно обезщетение.

На 15.12.2021 г. при ответника е заведена нова щета под № . с посочване, че при преглед в сервиза е констатирано и друго увреждане по автомобила – счупена камера на спот лайф. В опис – заключението по щетата са описани увредените детайли – камера в предна решетка, със степен на възстановяване – подмяна и боядисване. Съгласно заключението на приетата по делото автотехническа експертиза стойността, необходима за възстановяване на тази щета, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 7 543,99 лева. Ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по щетата.

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Основателността на иска 2 предпоставя възникването на валидно застрахователно правоотношение и настъпването в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, както и размера на вредите. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.

В случая по делото не се установява да е настъпило застрахователното събитие, покрит риск по имуществената застраховка, което да е довело до увреждане на камера в предна решетка на посочената от вещото лице стойност 7 543,99 лева. Само по себе си констатирането на повреда по застрахования автомобил не представлява застрахователно събитие по смисъла на т. 2 – Покрити рискове, раздел II от Общите условия към процесната имуществена застраховка. Както посочва и вещото лице в съдебна зала, повредата по щета № ./25.11.2021 г. е в челното стъкло, а по процесната щета под № . в решетката на автомобила, която се намира на предната броня.

Т. е. не се установява увреждането на камерата в предната решетка на автомобила да е вследствие на същото застрахователно събитие - ПТП на 20.11.2021 г., което е довело до увреждане на челното стъкло на автомобила и за което застрахователят е изплатил обезщетение.

Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли като недоказан.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв. за депозит за вещо лице и 381,60 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я предявения от „фирма“ ЕООД, ЕИК . срещу

„ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК . осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 7 675,75 лв., частично от общо 8000,00 лв., след допуснато увеличение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, представляваща обезщетение по щета № . за претърпените от ищеца имуществени вреди – увредена камера в предна решетка, от настъпило в срока на действие на застраховка „К.+” застрахователно събитие.

ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК . да заплати на ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК . на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 481,60 лв. – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3