Решение № 7158 от 26.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7158 гр. София, 26.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110147440 по описа за 2021 година

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на ищцата със заповед № Д-207 от 30.07.2018 г. на директора на .... при „.....

Ищцата Й. Д. МЛ. твърди, че се намира в трудово правоотношение с ответника .... при „...., в рамките на което изпълнява длъжността: „системен администратор, организатор статистика“, като със заповед № 898 ЛД от 04.06.2018 г. е бил командирована да изпълнява длъжността: „... в служба .... в ...., р-н София. Поддържа, че с протокол от 05.06.2018 г. и доклад от 06.06.2018 г. са удостоверени резултатите от извършена проверка на работното време в служба ...., при която са констатирани следните нарушения от нейна страна, а именно: отказ да премине първоначален инструктаж за заемане на длъжността: „... и неявяване на работното място за заемане на същата, което ответният работодател е приел, че представлява нарушение на заповед № 898 ЛД от 04.06.2018 г. и заповед № 241 от 18.04.2018 г., поради което със заповед № Д-207 от 30.07.2018 г. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, която счита за незаконосъобразна. В тази връзка посочва, че заповед № 898 ЛД от 04.06.2018 г. е в противоречие с чл. 3, ал. 10 от Правилника за вътрешния трудов ред от м. Януари 2018 г. и чл. 8, ал. 1 от Колективния трудов договор, поставящи условие за заемане на съответната длъжност в поделението само при спазване на изискванията за образование, професионална квалификация, правоспособност и професионален опит, твърдейки, че не отговаря на посочените такива, за което е подала сигнал от 05.06.2018 г. до Изпълнителния директор на „.... и директора на ..., отказвайки да заеме длъжността „..., на която е била командирована.

Счита, че може да бъде санкционирана единствено за законните нареждания на работодателя си, поради което е продължила да изпълнява вече заеманата от нея длъжност „системен администратор, организатор статистика“ при ответника. Оспорва да е отказала да се запознае с графика за дежурствата за длъжността „..., тъй като съгласно чл. 45, ал. 1 от Колективния трудов договор ответният работодател е следвало да я запознае с поименния работен график преди започване на дежурствата за м. юни 2018 г., но същият не е сторил това. Оспорва да е допуснала нарушение на заповед № 241 от 18.04.2018 г., тъй като 1 заповедта за командироване е била изначално незаконосъобразна, поради което за нея не е имало задължение да се регистрира в присъствената книга и книгата за служебни и лични излизания на служба ..... Заявява, че в периода от 05.06.2018 г. до 19.07.2018 г. надлежно е изпълнявала задълженията си по заемната от нея длъжност „системен администратор, организатор статистика“, както е отразено и в протокола за проверката от 05.06.2018 г., съгласно който същата се е регистрирала за началото на работния ден. Твърди, че не е ясно кои излизания е следвало да регистрира в Книгата за служебни и лични такива – напускане на работното помещение или напускане на административната сграда, както и че липсва пряк ръководител, който е следвало да удостовери с подписа си записванията в книгата.

Поддържа, че напускане на работното място с цел подаване на сигнал в деловодството на ответника на 05.06.2018 г., находящо се в непосредствена близост, както и невписването на излизането в книгата, която не е водена по надлежния ред, не представлява неправомерно поведение от нейна страна, което да подлежи на санкциониране. Счита, че твърдяното нарушение не обосновава извод за налагане на второто най-тежко наказание „предупреждение за уволнение“. Допълва, че оспорената заповед е необоснована, тъй като в нея не са обсъдени аргументите , изтъкнати от нея ръкописно върху заповедта за командироване, в писмените обяснения, както и в сигнала от 05.06.2018 г., което счита за нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, представляващо самостоятелно основание за отмяна на същата. Сочи още, че заповедта е немотивирана, тъй като в нея липсва анализ на извършените нарушения, тяхната тежест, формата на вината, обосновка на наложеното наказание, както и обстоятелството, че налагането на предходно дисциплинарно наказание „забележка“ е било оспорено от нея. Допълва, че със становище № Лд Сф № 93-Й-115 от 20.06.2018 г. от страна на ответника е отказано ползването считано от 25.06.2018 г. на 5 дни платен годишен отпуск поради липсата на лице, което да я замества по време на приключване на тримесечие, което е в противоречие с последващото командироване със заповед № 898 ЛД от 04.06.2018 г. Предвид тези съображения, моли съда да отмени наложеното със заповед № Д-207 от 30.07.2018 г. на директора на ... при „.... дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска при твърдението, че заповед № Д-207 от 30.07.2018 г. е законосъобразна, издадена е от правоимащо лице и при спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като с писмо от 07.06.2018 г., получено на 12.06.2018 г., от ищцата М. са поискани писмени обяснения, но вместо да даде такива, тя се е позовала на изготвен от нея сигнал от 05.06.2018 г. за допуснати нарушения. Сочи, че е спазен и срокът по чл. 194, ал. 1 КТ предвид датата на узнаване за нарушенията - 06.06.2018 г. и датата на връчване на оспорената заповед – 31.07.2018 г. Счита, че е спазена изискуемата от закона форма и изискване за съдържанието на заповедта, а освен това са съобразени и критериите по чл. 189 КТ. Оспорва в случая да намират приложение хипотезите на чл. 3, ал. 10 от Правилника за вътрешния трудов ред и чл. 8, ал. 1 от Колективния трудов договор, тъй като те касаят сключването на трудов договор и допълнителни споразумения, а не изменението на мястото и характера на работата по реда на чл. 120 КТ за определен период от време, както е сторено със заповед за командироване № 898 ЛД от 04.06.2018 г. Оспорва довода, че ищцата не отговаря на изискванията за образование, необходимо за заемане на длъжността, на която е била командирована, тъй като същата има висше такова. Оспорва още, че тя не се е запознала с длъжностната характеристика за длъжността „..., тъй като същата е връчена срещу подпис на 04.06.2018 г. едновременно със заповед № 898 ЛД от 04.06.2018 г. Оспорва твърдението, че графикът на дежурствата за м. юни 2018 г. не е предоставен, тъй като този факт е удостоверен с подписите на трима свидетели върху самия график, а освен това ищцата е отказала да премине първоначален инструктаж на работното място. Посочва, че в 10:30 часа на 05.06.2018 г. М. не е била на работното си място, като не е регистрирала излизането си в Книгата за служебни и лични излизания, нито се е подписала в 2 присъствената книга за началото на работния ден в служба ..... Излага съображения, че спазването на изискванията относно идентичността на режима на труд и почивки не попада в хипотезата на чл. 120 КТ, тъй като е въведено законово ограничение за периода на командироването от 45 календарни дни в рамките на една календарна година, което в случая е спазено. Отделно от това, счита, че длъжността, на която ищцата е командирована, съответства на здравословното състояние, доколкото тя не е съобщила за проблеми в тази насока. Допълва, че е налице системност, тъй като предходно наложеното на ищцата със заповед № Д-146 от 21.05.2018 г. дисциплинарно наказание „забележка“ не е било заличено по смисъла на чл. 197, ал. 1 КТ. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С определение от 25.11.2021 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово правоотношение, в рамките на което ищцата Й. Д. МЛ. е заемала длъжността „системен администратор, организатор статистика“ при ответника ..., като със заповед № 898 ЛД от 04.06.2018 г. същата е била командирована да изпълнява длъжността „... в служба .... в .... рн София, а със заповед № Д-207 от 30.07.2018 г., връчена на 31.07.2018 г., е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, на основание чл. 188, т. 2, вр. чл.

187, ал. 1, т. 1, пр. 3, т. 3, пр. 1 и т. 7 КТ, поради допуснати нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в „неявяване на работа“, „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“ и „неизпълнение на възложената работа“.

Нещо повече, така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – трудов договор № 68 от 20.10.2016 г. и заповед № Д-207 от 30.07.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

За уреждане организацията на труда при ответника е приет Правилник за вътрешния трудов ред, в сила от 26.01.2018 г., с който се урежда възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения, организацията на труда в поделението, съобразно особеностите в неговата дейност - работно време, редуване на смените, дежурство на разположение, почивки и отпуски, система за контрол, вътрешната организация в поделението, документация, документооборот, архив, правата и задълженията на работодателя, правата и задълженията на работниците и служителите, трудовата дисциплина, дисциплинарните нарушения и наказания и реализиране на ограничената имуществена отговорност, режим на поведение в предприятието. В чл. 3, ал. 10 от Правилника се предвижда, че заемането на длъжност в поделението става при строго спазване на условията и изискванията за образование, професионална квалификация, правоспособност и професионален опит, определени в Номенклатура на длъжностите – приложение към колективния трудов договор на „..... Съгласно чл. 3, ал. 12 и 13 в случай на производствена необходимост или престой работодателят може едностранно да възложи на работника временно да извършва друга работа в същото или друго предприятие, но в същото населено място за срок до 45 дни в рамките на една календарна година, а в случай на престой – за времето, през което продължава престоят, а по производствена необходимост работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите си задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване, като командироване със срок по-дълъг от 30 календарни дни се извършва с писмено съгласие на работника или служителя. В чл. 6 от Правилника е регламентирана продължителността на работния ден, който в „.... р-н София, започва в 07:45 часа и свършва в 16:15 часа с обедна почивка от 12:00 часа до 12:30 часа, като работодателят 3 запознава срещу подпис работниците или служителите с утвърдените персонални графици преди започване на работа по тях. Според чл. 9 присъствието на работа на работниците и служителите се регистрира с подпис в присъствена книга на всяко структурно звено, инструктажна книга или по друг начин, установен със заповед на работодателя, а служебните и личните излизания от работа се регистрират в книга за излизанията, която се завежда във всеки център, отдел, служба, звено, гара, пункт, цех и др., с подпис на прекия ръководител. Изрично в чл. 9, ал. 4 се предвижда, че в случай на налагащо се отсъствие в работно време или при необходимост от по-ранно приключване на работния ден, работникът или служителят е длъжен предварително да уведоми ръководителя на съответното подразделение за това обстоятелство и да получи неговото разрешение, като това се регистрира в книгата за излизания. Съгласно чл. 27 от Правилника контролът по спазване на трудовата дисциплина се осъществява от ръководителите на структурните звена, които писмено уведомяват директора на .... за констатираните нарушения. По делото не се спори, че с постъпването си на работа ищцата Й.М. се е запознала със съдържанието на Правилника за вътрешния трудов ред, още повече, че съгласно § 3 от ЗР на същия екземпляр от него е бил на разположение на работниците и служителите в отдел „Човешки ресурси“ при ответника.