Определение № 261841 от 07.10.2020, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№..............

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Алексиева частно гражданско дело № 9295 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК вр. чл. 577 от ГПК и чл.32а и сл. от Правилника за вписванията /ПВ/.

Образувано е по жалба на „А.“ ЕООД, представлявано от адв. Д.М.срещу определение № 832 от 02.07.2020 г. на съдия по вписванията при Районен съд гр. София, с което е отказано вписване на договор за учредяване на право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения с рег. № 4421/29.06.2020 г. на нотариус Н.Я., по заявление с вх. № 35244/02.07.2020 г. на нотариус Я.. Оплакванията са за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт, като се иска неговата отмяната.

Съдът, като взе предвид навeдените доводи и като съобрази доказателствата по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесният отказ е постановен по заявление на нотариус Н.Я., която е удостоверила нотариално положените подписи върху договора за учредяване на право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения, представен за вписване в Службата по вписванията по реда на чл. 25, ал. 5 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/. Затова и съобразно приетото с т. 9 на Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС именно нотариусът е лицето, което е процесуално легитимирано да обжалва отказа на съдията по вписванията в този случай. В мотивната част към т. 9 на тъкувателното решение е посочено, че след издаване на поискания в нотариалното производство акт нотариусът става адресат на на задължението по чл. 25 ал. 5 ЗННД и трябва, под страх от отговорност, да представи акта за вписване в деня на неговото извършване. Производството по вписване на нотариални актове по чл. 4 б.”А” от Правилника за вписванията /ПВ/ е самостоятелно производство, с друг решаващ орган и с различен резултат. То приключва с волеизявление на държавен орган, с което се разпорежда вписване на акта в съответните книги или отказ. Легитимиран /а и задължен/ да поиска извършването на това волеизявление е нотариусът - чл. 8 ал. 1 от ПВ – следователно той се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал. 1 ГПК в производството по вписване. Същият извод следва и от разпоредбата на чл. 32а, ал. 4 ПВ, по смисъла на която именно на нотариуса следва да бъде връчено определението за отказ. Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателят „А.“ ЕООД /подписал представения за вписване договор/, има качеството на страна в нотариалното производство, но не и на заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал. 1 от ГПК и лице по смисъла на чл. 32а, ал. 4 от ПВ, доколкото не той е инициирал производството по вписване и не неговото искане е отхвърлено с обжалваното определение.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена от лице, което не разполага с процесуална легитимация да обжалва постановения отказ.

Мотивиран от горното, Софийският градски съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по същество жалбата на „А.“ ЕООД, представлявано от адв. Д.М.срещу определение № 832 от 02.07.2020 г. на съдия по вписванията при Районен съд гр.

София, с което е отказано вписване на договор за учредяване на право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения с рег. № 4421/29.06.2020 г. на нотариус Н.Я., по заявление с вх. № 35244/02.07.2020 г. на нотариус Я..

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.