Решение № 69 от 04.08.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. ХАСКОВО, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20245600900008 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за сума в размер на 70 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди.

ИЩЦАТА – Ф. И. Х. твърди, че на 21.01.2019 год. около 13.00 ч. се е намирала на централен гробищен парк в гр.Хасково, по повод погребение на нейна колежка. След приключване на ритуала помолила колежката си В. Г. З. да я откара до центъра на града. З. позиционирала лекия си автомобил, марка *** **, с рег.№ ***, на платното за движение, с включен двигател. Ищцата се насочила към задната, лява врата, изчаквайки една от колежките й да се премести в средата на задната седалка, правейки й място да седне на седалката зад шофьора. В момента, в който стъпила с десния си крак в автомобила, но преди да успее да седне и прибере и левия си крак, колата неочаквано и рязко потеглила. Губейки равновесие, ищцата паднала с лице и ръце към земята през лявата си страна. Усетила ужасна болка в десния си крак. С автомобила на З. била откарана в МБАЛ – Хасково, където й бил направен скенер, установил тежка фрактура на десния крак с усукване и пропадане на тибията. Поради сложността на предстоящата операция била насочена към МБАЛ „Сердика“ ЕООД – гр.София, където била приета в 23.00 часа, в деня на инцидента. До сутринта на следващия ден, когато й била извършена операция по открито наместване с вътрешна фиксация на голям и малък пищял с метална остеосинтеза и с винтове, била на силни обезболяващи, поради търпените ужасни болки. На 28.01.2019 год. била 1 изписана от интензивното отделение. На същия ден започнала ранна рехабилитация – пасивна, в легнало положение с Артромод. След изписването й от болницата, в продължение на 45 дни била с шина, а след това по препоръка на лекарите не трябвало да стъпва на оперирания крак в продължение на още 60 дни, след изтичането на които обаче и поради невъзможност да стъпва на травмирания крак поради силни болки, оток и ограничени движения, се наложило на 21.05.2019 год. да бъде приета отново на лечение в същото болнично заведение, където й била извършена операция – костна пластика, бедро, лезия на вътрешен и външен менускус, резекция на увредената част на мениските. На 27.05.2019 год. била изписана от болницата.

След дълъг период на възстановяване била насочена за активна рехабилитация в ДКЦ Неоклиник – гр.София. На 23.02.2021 год. отново била приета в МБАЛ „Сердика“ ЕООД – гр.София, където й била извършена операция по отстраняване от костта на имплантираните уреди от тибия и фибула. На 26.02.2021 год. била изписана от болничното заведение. След премахване на импланта, провела продължителна физиотерапия. За станалото ПТП било образувано ДП № 17 / 2019 год., по което водачът З. била привлечена в качеството на обвиняем. Към датата на пътния инцидент, управляваният от водача З., лек автомобил е бил застрахован по договор „Гражданска отговорност“, поради което отправила застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, което не било сторено. С оглед на изложеното моли за решение, с което съдът осъди ответника да й заплати сумата в размер на 70 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на станалото на 21.01.2019 год., ПТП, ведно със законната лихва, считано от 21.01.2019 год. – дата на увреждането. Претендира присъждане на деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ

–

„ДЖЕНЕРАЛИ

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ** – оспорва иска. Заявява възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и за съпричиняване, допуснато от ищцата, изразяващо се в това, че не е положила дължимата и обичайна грижа да обезпечи собствената си безопасност, с което се е поставила в рискова ситуация, чиито последици не е успяла да преодолее, като не е обезопасила качването си в автомобила и не е съобразила поведението си с това на водача. Оспорва искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на увреждането, заявявайки и възражение за погасяване на вземането по давност.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С протоколно Определение № 65 от 29.10.2024 год., постановено по АНД № 377 / 2024 год. по описа на Районен съд - Д.град, е одобрено споразумение, с което обвиняемата В. Г. З. е призната за виновна в това, че на 21.01.2019 год. в гр.Хасково при управление но моторно превозно средство – лек автомобил, марка ***“, модел **, с рег.№ ***, нарушила правилата за движение, а именно: чл.132, ал.2 от ЗДвП – При превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да 2 осигури всички условия за безопасното им превозване и чл.179, ал.2 от ППЗДвП – При превозване на пътници, водачът е длъжен преди потегляне да се убеди, че са осигурени всички условия за безопасното им превозване, като потеглила без да се е убедила, че е осигурила всички условия за безопасно превозване на пътниците и конкретно на пострадалата Ф. И. Х., като по непредпазливост й причинила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния край на големия пищял и лезията на двата менискуса на коленната става на десния крак, като това е довело трайно /за повече от тридесет дни/ затрудняване в движението на десния крак по смисъла на чл.129 от НК – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2-ро, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.78 а от НК, вр. чл.375 а, ал.2 от НК, е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.

От приложената по делото справка на

Гаранционен фонд се установява, че към датата на пътния инцидент – 21.01.2019 год., превозно средство с регистрационен номер *** е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, с начална и крайна дата на покритие – 29.01.2018 год. и съответно - 28.01.2019 год.

Като писмени доказателства са приети системен бон и претенция от 16.01.2024 год., изпратена от ищцата до ответника, с искане за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, търпени в резултат на станалия на 21.01.2019 год., пътен инцидент. В подкрепа на това обстоятелство е и известие за доставяне, от което се установява, че претенцията на ищцата е получена от ответника на 17.01.2024 год., от страна на който е изпратено писмо до ищцата, с което я е уведомил, че поради лиса на достатъчно доказателства за механизма на произшествието, не може да изплати исканото обезщетение.

От заключението, представено по допуснатата по делото съдебно медицинска експертиза се установява, че в резултат на ПТП, станало на 21.01.2019 год. на ищцата са причинени следните увреждания: счупване на външния край на тибиалното платно на десния голям пищял и лезия на двата менискуса на едноименната коленна става; и постравматична артроза на дясната коленна става, довели до затруднение в движението на десния крак за срок по-голям от 30 дни. Обичайният срок за пълно възстановяване е определен от експерта на не по-малък от 8 месеца. Налице била вторична, посттравматична артроза на дясна коленна става, водеща до пожизнено затруднение в движението на десния крак. В устния доклад, вещото лице пояснява, че резекция на увредената част на мениските – хрущялни уплътнители между двете ставни повърхности – бедрена кост и голям пищял, означава отстраняване на увреден участък. Колянната травма е определена от експерта като сериозна. Ставата била компрометирана и нямало как да се възстанови напълно. Увреждането е определено от експерта като пожизнено. Прогнозата е определена като неблагоприятна. Пълно възстановяване не било възможно. Налице бил морфологичен дефект в костта, 3 който не бил възстановен в идеалната си пропорция и симетрия. Като причина за появата на вторичната посттравматична артроза на дясната коленна става, вещото лице посочва разрушаването на целостта на хрущяла и менискусите и увреждането на ставната капсула – хрущялът не се хранел и се замествал с костна тъкан, която блокирала ставата. Експертът е категоричен, че артрозата се е развила в резултат на увреждането, причинено от пътния инцидент.

От заключението, представено по допуснатата по делото съдебно – психологична експертиза се установява, че към момента на изследването, при ищцата е налице посттравматично стресово разстройство, определено от експерта като хронично и в застиналост с травматичното състояние на психологическо ниво, което не е преработено и водело до ограничения на когнитивно, на емоционално и на поведенческо ниво. Психо – емоционалната травма не била преработена и пречела на доброто психологическо функциониране на личността, което показвало неспособност и/или липса на собствени ресурси, за което вещото лице препоръчва ползване на психотерапия, за да се преработи застиналостта на емоционално ниво в травматичното преживяване. Оставането в това хронифицирано състояние блокирало емоционалния поток и ограничавало мислите и поведението до определен репертоар / модел, който е бил нужен в момента на травмата, но към момента и за в бъдеще би имало по-скоро негативни последици.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от страните свидетели. От показанията на свидетелката З., посочена от ответника се установява, че на 21.01.2019 год., заедно с три нейни колежки отишли с колата й до гробищния парк на гр.Хасково, по повод погребението на колежката им С. След приключване на обреда, ищцата я попитала дали може да се прибере с тях навръщане. На задната дясна седалка се качила колежката й П., по средата – колежката й З., която направила място на ищцата да се качи на лявата задна седалка – зад шофьора. Всички се качили от вратата зад шофьора. Двигателят на автомобила бил изключен, а колата – в покой, след като бил преместен от парко мястото. В момента, в който ищцата започнала да се качва в автомобила, свидетелката се намирала на шофьорското място и разговаряла със колежката си Стоянова, седнала на предната дясна седалка, когато чула пострадалата да казва „Счупих го“. Свидетелката изскочила от колата и се притекла на помощ на ищцата, десния крак на която в този момент се намирал в задната част на автомобила, а левия стърчал навън. С помощна на други техни колеги я издърпали на задната седалка в легнало положение. Тръгнали за болницата в гр.Хасково, където я поели на количка. Тогава разбрали, че е счупено коляното на десния й крак. Не след дълго извели пострадалата, която им обяснила, че трябва да отиде на преглед в гр.София, поради това, че в гр.Хасково не можела да се извърши операцията. От показанията на свидетелката Х. – дъщеря на ищцата, се установява, че разбрала за станалия пътен инцидент от майка си, която била транспортирана до болница „Сердика“ в гр.София. Била в много лошо състояние – и психическо и физическо. Чувствала се много зле. След инцидента майка й, която описва като силна жена, рухнала психически. За около една седмица била в болницата, след което я преместили в 4

„рехабилитация“ в друго болнично заведение. През това време свидетелката, която била студентка в гр.София, ежедневно ходила в болницата, поради това, че майка й не била в състояние да става, нито да ходи до тоалетната – била с подлога и катетър. След като ищцата се прибрала в гр.Хасково, свидетелката прекарвала с нея през по-голямата част от седмицата, за да й помага, понеже не можела да върши нищо сама. В продължение на около половин година, когато майка й била на легло, дъщеря й я обслужвала и къпела. Било много тежко. Не можела да става, нито да се придвижва с патерици. След това започнала да се опитва да стъпва на увредения крак, но без успех. Тогава разбрали, че не може да стъпва и се наложило да й бъде извършена втора операция. Майка й много се притеснявала, че ще остане инвалид и, че животът й ще се промени изцяло. Приемала болкоуспокояващи и антидепресанти.