Решение № 102 от 23.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Варна, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500111 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по следните въззивни жалби срещу решение № 1206/14.11.2024г. постановено по гр.д. № 1191/2024г. на ВОС:

1. Въззивна жалба на К. Д. Я., чрез адв. Г. срещу решението, в частите, с които са отхвърлени исковете му срещу Прокуратурата на Република България за осъждането й за заплащане на обезщетение за нанесените на въззивника неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над присъдения размер от 20 000лв. до предявения размер от 40 000лв. и с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над присъдените 2 751,38лв. до претендираните 5 502,80лв., представляващи компенсаторна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 14.06.2023г. до 18.06.2024г. В жалбата се поддържа, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди не компенсира адекватно претърпените от незаконното обвинение вреди – не е било отчетено тежестта на накърнената репутация като водещ фактор за промяна на името на ищеца в търсене на изход за продължаване на професионалната му реализация. Необосновано не е прието като фактор за отрицателното влияние в семейните му отношения и връзката му с децата, широката медийна разгласа на незаконното обвинение и страхът от „клеймо „ върху името му. Счита за неправилна и необоснована преценката на съда относно прогнозата за овладяване на психотравмата и изводите, че наказателното производство не е оставило трайни и 1 неблагоприятни последици в живота му. Всичко това е довело до нарушение на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по същество, с което иска да се уважи в предявения размер.

2. Въззивна жалба от Прокуратурата на РБ срещу решението, в частта му, с която е била осъдена да заплати на ищеца сумата от 20 000лв. като обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Счита решението в тази част за неправилно, тъй като от доказателствата по делото не е установено воденото срещу ищеца наказателно производство да е повлияло на търговската дейност на управляваното от него дружество, както и не е била установена причинна връзка между накърнената репутация на ищеца и отлива на клиенти. Определеният размер на обезщетението от 20 000лв. се счита за необосновано висок съобразно принципа за справедливост и съдебната практика по аналогични дела.

Навежда доводи, че не е отчетено в достатъчна степен, че прогнозата за овладяване на психотравмата е благоприятна и осъществима, посредством терапевтична намеса. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно, а евентуално – да се намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В предвидения срок К. Я. е депозирал отговор на жалбата, с който е изразил становище за неоснователност на същата.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от К. Д. Я. срещу Прокуратурата на Република България, с предявени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 40 000.00 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, публично оскърбление, унижение, обида, стрес и неприятни емоции, вследствие на повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал.1 от НК, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 19.06.

2024г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 5 502,80лв. – обезщетение за забава, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 14.06.2023г. да 18.06.2024г.; както и да му заплати сумата от 3500лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари в наказателното производство, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и сумата от 481,49лв. обезщетение за забава от деня на влизане в сила на оправдателната присъда – 14.06.2023г. до датата, предхождаща подаването на исковата молба – 18.06.2024г. В обстоятелствената част на исковата молба подробно са изложени твърдения за претърпените неимуществени вреди, които са следствие на повдигнатото на 23.02.2016г. и 2 поддържано обвинение от Прокуратурата по досъдебно производство №469/2011г. на Пето РУ на ОД на МВР Варна и наказателно дело №396/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна и ВНДОХ № 402/2022г. по описана Апелативен съд Варна, за деяние, извършено на 11.07201г. и квалифицирано по чл. 123 от НК, по което е бил оправдан.

От материалите по НОХД № 396/2021г. на ОС-Варна,НОХД № 1480/2019г. на ВОС, включващи ДП № 469/2011г. на ОД на МВР-Варна, както и делото от инстанционната проверка на постановената първоинстанционна присъда се установява следното: ДП №469/2011г. е образувано срещу неизвестен извършител; с постановление от 23.02.2016г. на ищца е повдигнато обвинение по ч.123, ал.1 НК; Наказателното производство в съдебната му фаза е образувано по внесения на 15.05.2018г. обвинителен акт против ищеца за извършено от него на 11.07.2011г. престъпление по чл. 124, ал.1 от НК /за това, че в условие на независимо съпричиняване с други лица, причинил смъртта на 13-годишната С. Е., поради немарливо изпълнение на осъществена в периода от 07.03.2001г. до 13.11.2011г. правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в качеството на ръководител отдел и на упълномощен представител на „Експрес Гаранцион Акватек“ ЕООД – Варан и изпълнител на комплексно строителство на работите по част „басейни“ на обект „Реконструкция, пристрояване и надстрояване на съществуващите сгради- хотел „Берлин“, ресторант, амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ, масажен кабинет, козметичен кабинет, аптека за готови лекарствени продукти, закрит и открит басейн с бар, външно кабелно захранване от трафопост № 950 по ГРТ, която дейност е извършена в нарушение на нормите на ЗУТ и Наредба №7/22.05.2001г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. С постановлението от 23.02.2016г., на ищеца е наложена мярка за процесуална принуда – подписка. Мярката е отменена с постановление от 23.08.2017г.

Производството по делото е прекратено с протоколно определение от 25.07.2018г. и е върнато на ОП Варна за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На 31.12.2019г. отново е внесен обвинителен акт срещу ищеца, като е образувано НОХД 1480/2019г. по описа на ВОС, производството по което е прекратено с протоколно определение от 19.02.2020г. и върнато на ОП Варна за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. По внесения на 13.04.2021г. обвинителен акт срещу ищеца и други лица е образувано НОХД № 396/2021г. по описа на ВОС. С присъда № 51/19.09.2022г. по НОХД № 396/2021г. на ВОС К. Я. е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.1 НК; Присъдата на първоинстанционния съд е отменена и вместо нея е постановена нова присъда №9/29.05.2023г. по ВНОХД № 402/2022г. на Апелативен съд Варна, с която К. Я. е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.1 НК. Оправдателната присъда е влязла в сила на 13.06.2023г.

3

Ищецът е представил към исковата си молба разпечатки от публикации в електронни медии, съдържащи информация за повдигнатите обвинения и изявления от прокурори, от подсъдимите и техните защитници. В публикациите са посочени трите имена на ищеца, качеството му на пълномощник на дружеството – изпълнител на работата.

По реда на чл.60е, ал.2 ЗСВ е постигнато споразумение между ищеца и МП, обективирано в споразумение от 19.02.2024г., като ищецът се е съгласил да получи обезщетение в размер на 2 700лв. за нарушаване правото на разглеждане и решаване на наказателното в разумен срок.

От показанията на св. Р. Я. /съпруга на ищеца/ се установява, че след започване на разследването ищецът станал раздразнителен, изнервен, избухлив, по цели нощи не спял, затворил се в себе си, а в някои периоди бил превъзбуден и искал да говори и да споделя за случилото се. Повдигнатото обвинение се отразило изключително тежка на психиката на ищеца, а животът на цялото семейство се „обърнал на 360 градуса“. След появата на публикации в медиите, близки и познати се обаждали и проявявали интерес към случващото се. Преди всяко съдебно заседание ищецът не можел да спи и да се храни нормално. Отделял много време за делото, като четял материалите по него. Това се отразило на работоспособността му и концентрацията върху дейността на дружеството, в което работи. Не бил в състояние да се съсредоточи и да разговаря нормално с клиентите. За овладяване на нервността и безпокойството провеждал терапия с психолози, приемал медикаменти за безсънието и безпокойството, които давели до намаляване на либидото.. След като била постановена осъдителната присъда К. не бил в състояние въобще да полага труд, тъй като вниманието и усилията му били изцяло съсредоточени върху делото. Това се отразило и финансово на семейството. Раздразнителност ищецът проявявал дори към двете си деца.

Едновременно с това изпитвал страх и тревога за безопасността на децата в басейн или други водни съоръжения. Според свидетелката и към настоящия момент ищецът изпитва тревожност и раздразнителност.

Свидетелката А. е служител в „Елинор“ЕООД, в ксоето е работел и ищеца. Според нея в периода от привличането на ищеца като обвиняем през 2016г. до постановяване на оправдателната присъда през 2023г. той много се променил. Проявявал раздразнителност и нервност, повишавал тон при разговори със служителите, блъскал врати. Често за да се успокои свидетелката му давала да пие „валидол и „дианксид“. Бил „обсебен“ от случая и делото и вниманието му било съсредоточено изцяло там.

Непрекъснато четял материалите по делото и говорел само за него. Не бил в състояние да взема решения в работата си, да предлага оферти на клиенти и да им дава адекватни становища, поради което проектите се отлагали във времето. Това му поведение рефлектирало негативно на текущата работа в дружеството и довело до отлив на клиенти. Според свидетелката до 2016г. работата в дружеството била по-динамична, а ищецът бил коректен и принципен в работата си и отношенията със служители и клиенти.

4

И двете свидетелки посочват, че поради силното отразяване на случая в медиите, ищецът променил фамилията си и към настоящия момент се представя като К. Д..

От заключението на

СПЕ експертиза, изслушано пред първоинстанционния съд се установява, че в периода 26.10.2021г. – 25.06.2023г. К. Я. е посещавал специалисти – психиатри по повод различни оплаквания. За посещенията са съставени множество амбулаторни листове, които са представени по делото; поставени са диагнози: други реакции на тежък стрес, генерализирана тревожност, като е предписвано медикаментозно лечение. Воденото в продължение на години наказателно производство е довело първоначално от остър до хроничен дистрес до формиране на трайно психотравмено изживяване, което продължава и към настоящия момент.

Гневът и обидата от несправедливото обвинение, страхът от накърняване на името и репутацията на ищеца, заплахата от присъда са довели до значително влошаване на психическото му и физическото му състояние. Поради значимостта и продължителността на психотравмата, симптомите са продължили да персистират като „Разстройство в адаптацията“ с тревожно депресивен синдром, които са се обострили след осъдителната присъда.

Проявите на тревожност, безсъние, кошмарни съновидения, напрежение, емоционална лабилност, вина, безпомощност са били придружени от телесни/психосоматични симптоми/ - шум в ушите, болки, стягане в стомаха, промени в кръвното налягане и апетита. Налице са симптоми на посттравматичен стрес- кошмарни съновидения, натрапливи представи със сцени от инцидента, усещане за гняв, заплаха от житейски ситуации.