Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 21.02.2022, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 457/2021
Вид
Решение № 38
Подписан
21.02.2022
Състав
Тоничка Димитрова Кисьова, Крум Борисов Гечев, Мария Анастасова Славчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 40 · Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. С., 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно гражданско дело № 20215400500457 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 41 от 25.10.2021 г., постановено по гражданско дело № 80/2021г. по описа на Районен съд – гр. Ч., първоинстанционният съд е осъдил „П." АД, с ЕИК: 830166943, със седалище и адрес на управление: гр.Ч., к.к.П., хотел „Орловец”, представлявано от изпълнителния директор М.Б., да заплати на М. Г. К., ЕГН: ********** с адрес: гр.П., ул."С." №*, ет.*, ап.*, сумата 12 500лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получено травматично увреждане – счупване на дясна раменна кост при падане, настъпило в резултат на непозволено увреждане, станало на 23.02.2016г. на горна лифтова станция на лифт №7 „Двата моста“ в к.к.П., причинено вследствие на противоправно бездействие на служители на „П." АД по осигуряване на безопасно слизане от лифта, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 19.02.2018г. до окончателното му изплащане, както и сумата 1372,50лв – разноски по делото, изчислени по съразмерност, като е отвхърлил предявения иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 12 500лв. до пълния предявен размер от 25 000лв., както и за законна лихва от 23.02.2016 г. до 18.02.2018 г. като неоснователен и недоказан.

1

С първоинстанционния съдебен акт, Районен съд – гр. С. е осъдил М. Г.

К., с ЕГН: ********** с адрес: гр.П., ул."С." №*, ет.*, ап.* да заплати на „П." АД, с ЕИК: 830166943, със седалище и адрес на управление: гр.Ч., к.к.П., хотел „Орловец”, представлявано от изпълнителния директор М.Б. сумата 790 лв., представляваща сторени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с вх.

№ 2396 от 15.11.2021г., депозирана от „П.” АД, със седалище и адрес на управление гр. Ч. 4850, к.к. П., хотел „Орловец”, с ЕИК: 830166943, представлявано от М.В. Б. - изпълнителен директор, с адрес за връчване на съдебни книжа и съобщения в гр. С., район „С.”, ул. „Х.Д.” № 15, вх. „А”, ет.

1, депозирана чрез процесуалния представител – адв. И.Д. в частта му, с която „П.” АД е осъдено да заплати на М.К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 500лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 19.02.2018г., както и сумата от 1372, 50лв. разноски по делото. Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановения първоинстанционен съдебен акт в обжалваната му осъдителна част.

Твърди се, че за да уважи иска в обжалваната му част, съдът е кредитирал показанията на свидетеля Д. без да отчете обстоятелството, че същият е заинтересован от изхода на делото. Излага се, че неправилно съдът е приел наличие на виновно поведение в на служители на ответното дружество, като в тази връзка неоснователно е кредитирал единствено показанията на свидетеля Д., пренебрегвайки останалите писмени и гласни доказателства, събрани в хода на делото, които в същността си опровергават показанията на посочения свидетел. Излага, че описаната в обстоятелствената част на исковата молба фактическа обстановка се подкрепя единствено от показанията на свидетеля Д.. Видно от разпита му в съдебно заседание, същият потвърждава твърдението от исковата молба, че ищцата е дългогодишен скиор и ежегодно практикува този зимен спорт. Излага се, че от заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че описаният в исковата молба инцидент е можел да бъде избегнат с необходимото и достатъчно внимание от страна на опитен скиор (в конкретния случай с 30 годишен стаж) при положение, че спазва указателните табели и реагира адекватно на ситуацията. Т.е. налице е грешна преценка на ситуацията и несъобразяване с обстановката на горна станция на лифт № 7, както от страна на въззиваемата по жалбата, така и от тази на возещото се с нея лице. Във въззивната жалба се твърди, че първостепенният съд е изградил вътрешното си убеждение приоритетно от показанията на свидетеля Д., които обаче се намират в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал. Недоказано е останало твърдението на ишцата, че е паднала от лифта, доколкото всички свидетели /с изключение на свидетеля Д./ не си спомнят да е имало такъв инцидент. Твърди се, че неправилно Районен съд – гр. Ч. е приел, че тъй като останалите свидетели, освен свидетеля Д., не си спомнят за такъв инцидент, това не опровергава твърдението, че такъв се е случил точно по описания от свидетеля Д. начин.

Тежестта на доказване на механизма и мястото на инцидента е на ищцата и то 2 при условията на пълно и главно доказване, а ответникът по делото не е длъжен да доказва отрицателни факти. Излага се във въззивната жалба, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че претенцията на ищцата за обезщетяване на причинените и неимуществени вреди е основателна в пълния и размер, доколкото този извод на съда е направен в противоречие с практиката на ВКС в аналогични случаи, а изпитаната от ищцата болка не е била с висок интензитет. Твърди се, че неправилно съдът е намалил присъденото обезщетение само с 50%, с оглед съпричиняването от страна на ищцата, в резултат от проявената от нея груба небрежност. Излага се, че дори инцидентът да се е случил по време и място, както се твърди в исковата молба, то вината за неговото настъпване е изцяло на ищцовата страна, която не е спазила правилата за безопасно слизане от лифта. Предвид тези обстоятелства, дружеството – въззивник счита, че е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД в много по - голям размер от определените от съда 50%.

С оглед гореизложеното, дружеството – жалбоподател моли настоящия въззивен съдебен състав да отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част като неправилен и вместо това да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Дружеството – жалбоподател претендира и присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – М. Г. К., депозиран чрез процесуалния представител – адв. Б.П. от АК – гр. С., със съдебен адрес: гр.С., ул.”Арх.П.П.” № 1, бл.*, вх.*,ап.*.

В отговора на въззивната жалба се изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че по делото е безспорно установено, че инцидентът, при който са причинени уврежданията на М.К., е станал на място, където ответното дружество осъществява дейността си - горна станция на лифт №7 – „Двата моста“ в КК „П.“, като на служители на ответника са възложени задълженията по отношение осигуряване безопасността на слизащите от лифта. Твърди се, че от разпечатката от дневните карти на ищцата и на свидетеля Д., както и от показанията на последния, съдът правилно е приел за безспорно установено, че на 23.02.2016 г. двамата са пътували с лифт № 7 в посока към връх „Снежанка“ със ски, но се затруднили при слизане от седалката, на която са се качили, защото разстоянието между седалката и земната повърхност започнало да се увеличава, което обстоятелство ги принудило да скочат. При скачането ищцата паднала напред и се ударила, вследствие на което счупила дясна раменна кост. Твърди се, че правилно и обосновано първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетеля Д., който е пряк свидетел на случилото се от момента на качването им на лифта до момента на инцидента, а и след това. Липсват други доказателства, от които могат да се направят други изводи. Не са налице доказателства по делото, които да разколебават показанията му, които съдът правилно и обосновано е приел за последователни и обективни. Излага се, че мястото на инцидента с ищцата на горна станция на лифт № 7 се потвърждава 3 не само от показанията на свидетеля Д., който е и очевидец на случилото се, но косвено и от показанията на свидетеля Р.К., който е повикан на мястото на инцидента от свидетеля Д., уведомен е бил за същия и е изготвил фотоснимки на станцията на лифт № 7 с мобилния си телефон. В отговора на въззивната жалба се твърди, че липсата на писмено уведомяване на ответника от страна на ищцата за инцидента не е предпоставка за допустимост, респ. за неоснователност на предявения от нея иск, доколкото същият е предявен в рамките на 5-годишния срок, с изтичането на който би се погасило процесуалното й право на иск.

Излага се в отговора, че описаният в исковата молба механизъм на травмиране на ищцата се установява от заключението на вещото лице по назначената съдебно – медиццинска експертиза – д-р Т.Д., от представената медицинска документация и от показанията на свидетеля Д.. Вещото лице е утвърдило причиненото увреждане на ищцата да се е получило при слизане от седалката на лифта с изпадане на терена, при директна травма на рамото, напр. падане върху рамото. Неоснователни се явяват и доводите на ответното дружество за отсъствие на противоправно бездействие от страна на служители на дружеството, доколкото в хода на първоинстанционното производството се устанвило, че нито един от двамата работници на горна станция не е посрещнал ищцата и свидетеля Д. при слизане от седалката на лифта. Ето защо, между бездействието на служителите на дружеството и настъпилото увреждане при ищцата е налице пряка и непосредствена причинна връзка. В отговора се излага, че твърдението във въззивната жалба за противоречие между определения размер на обезщетението за неимуществени вреди и практиката на ВКС по аналогични случаи не неоснователно, доколкото размерът на заявената претенция не съставлява решаващ фактор при преценката относно действителния размер на вредата, подлежаща на обезщетяване. Според въззиваемата по жалбата, този размер има решаващо значение единствено с оглед на забраната за присъждане с диспозитива на решението на обезщетение, надхвърлящо петитума. Съдът е длъжен да присъди действителния размер на вредата, заявена с исковата молба в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва, което следва да се отрази и на дължимите се за възстановяване направени от ищцата разноски по делото. В отговора на въззивната жалба се поддържа, че ищцата не е допуснала груба небрежност като се е качила и е слязла от лифт № 7, доколкото изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието “груба небрежност“, приложима за всички случаи. В тежест на страната, която се позовава на груба небрежност на пострадалия (ищцата) с оглед на съпричиняване на вредата, трябва да я заяви своевременно и да я докаже при условията на пълно доказване. Доказателства в тази насока по делото не са събирани и не са налични каквито и да е обективни обстоятелства за такъв извод.

Предвид гореизложеното, въззиваемата моли настоящия съдебен състав да остави без уважение подадената от дружеството – жалбоподател въззивна 4 жалба.

Недоволна от първоинстанционния съдебен акт е останала и М. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № 89, ет. 5, ап. 10, която е депозирала въззивна жалба с вх. № 2345 от 09.11.2021г. против Решение № 41 от 25.10.2021 г., постановено по гражданско дело № 80/2021г. по описа на Районен съд – гр. Ч. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание чл.49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за разликата от 12500 лв. до 25000 лв., както и в частта, с която е прието съпричиняване от страна на ищцата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД в размер на 1/2 и отговорността на ответника е намалена до 1/2. Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакувания първоинстанционен съдебен акт поради неговата незаконосъобразност и необоснованост, както и постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.