Решение № 260326 от 03.11.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./……..10.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА

ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ при секретар Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията Митева въззивно търговско дело №739 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба на

“ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, срещу решение №924/24.02.2020г., постановено по гр.д. №17336/18г. по описа на ВРС, 42 с-в, с което е бил уважен иска на Ж.С.Н. за присъждане на неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за нанесени имуществени щети при ПТП, причинено от водач, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, уточнен като искане за определяне на допълнителна горница от 3510лв над получено вече обезщетение(5200лв) до пълния размер на действителна стойност на МПС(8910лв), намалена с размер на полезни части (200лв) от съхранени от собственика останки, ведно със законна лихва от предявявана на претенцията, както и са определени разноски.

Въззивникът, чрез юрк. Д. излага оплаквания за допуснати нарушения при преценка на редовността на сезирането на първата инстанция, като прави доводи за недопустимост на съдебното решение. Евентуално сочи, че фактите по делото са установени при неправилна оценка на събраните доказателства и необсъдени доводи на страните. Сочи, че съдът не е изследвал съществен за спора въпрос за извършения ремонт на увреденото имущество, евентуално за бракуване на погинала вещ. Излага доводи за необоснованост на изводите изградени по оспорено заключение на вещото лице, събрано въз основа на непълни данни(без вещото лице да се е запознало с свидетелски показания и удостоверения, посочени от жалбоподателя като предмет на изследване) и без обосноваване на отговорите на експерта по част от поставените му въпроси. Счита, че поради неправилната оценка на доказателствата съдът не е приложил правилно и закона относно приспадането от обезщетението за цялата стойност на автомобила на стойност на запазени от пострадалия полезни части от вещта, като вместо това е съобразил само остатъчна стойност на скрап.

В писмено становище пред настоящата инстанция юрк. М. излага доводи за неоснователна претенция на собственика, получил вече изплатено обезщетение в размер на 5200лв, покриващо действителната стойност на увредената си вещ ненадхвърляща 5950лв (70 % от средната пазарна цена), намалена с пазарна стойност на съхранени запазени части или поне на скрапната стойност на останките. Евентуално се позовава на изрично лимитирана претенция до 65% от действителната стойност и моли съда да освободи застрахователя от забавата му до представянето на доказателства за бракуване на автомобила.

Въззиваемият Ж.Н., чрез адв. М. излага бланкетно становище за неоснователност на жалбата, като счита, че съдът правилно е интерпретирал събраните доказателства и обосновано е уважил иска.

Допълнително преупълномощеният адв. И. се позовава на причиняване от застрахования водач на увреждания, чието възстановяване би надхвърило 70% от действителната стойност на МПС и обосновава претенцията за остатък от обезщетение за тотална щета, след приспадане на платена част и призната стойност на съхранени останки.

В пледоария по същество пълномощник на въззиваемия поддържа доводите за правилното решаване на делото от първата инстанция и моли решението, с което доказаният по основание и размер иск на пострадалото лице е бил уважен, да бъде потвърдено.

Страните претендират насрещно и за определяне на разноски, конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК (л. 45 и л.78). Въззивникът е оспорил като прекомерен размера на заплатения хонорар на адвоката на въззиваемата страна.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд е разгледал в определения №1641/19.06.2020г. и №

260187/20.07.2020г , като в резултат на предприетите действия от въззивната инстанция по отстраняване на някои противоречиво посочени твърдения за правопораждащите обстоятелства и предявените искания, ищецът е конкретизирал претенцията си като е потвърдил, че разходите, необходими за възстановяване на увредения от ПТП автомобил биха надхвърлили 70 % от стойността му, и съответно е обосновал искане за обезщетяването му за тотална щета, след приспадане на остатъчна стойност на съхранени от него полезни останки. При това уточнение изцяло безпредметни остават оплакванията относно късното изпълнение на изисканото от първата инстанция уточнение на стойностите на отделните ремонтни работи и увредени детайли, съставляващи първата част от въззивната жалба.

Следва да се отчете, че независимо кога е предприето действието на страната по отстраняване на нередовности, то винаги действа с обратна сила към момента на предявяване на иска, дори и указанията и изпълнението да са осъществени пред въззивен съд(т.5 от ТРОСТГК 1/2013 на ВКС).

Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, като съответства на така уточнения вече пред настоящата инстанция осъдителен иск на увредено лице, претендиращо пряко обезщетяване на понесени щети спрямо застраховател, отговарящ по задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“. Макар в диспозитива на обжалвания акт застрахователното събитие да не е квалифицирано като тотална щета, присъдената сума по размер съответства на претенцията за присъждане на пълния размер на остатък 3510лв., формиран след приспадане от действителна стойност на притежаваната от увредения собственик вещ на стойност на рециклируеми останки и получено от застрахователя плащане от 5200лв, поради което въззивният съд преценява произнасянето като допустимо и съответно на уточнения иск, а точната правна квалификация по чл. 493 ал.1 т. 2 вр. чл. 390 ал.2 КЗ може да бъде посочена при формиране на изводите по правото при произнасянето по съществото на делото. Допълнително въззивният съд констатира, че в обжалваното решение не е указан начина на изплащане на паричната претенция, който вече е бил заявен в предварителното производство пред застрахователя и съответно обявената от собственика банкова сметка ***куемото съдържанието на съдебния акт по чл. 236 ал.1 т. 7 ГПК.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По въззвната жалба:

Липсват оплаквания относно установените факти по поемането от въззивното застрахователно дружество с полица

Гражданска отговорност на автомобилистите № BG/30/118000451185, действаща към 06.07.2018г. на застрахователния риск за вреди, причинени на трети лица от водач на автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ В 85 79 РТ. Между страните няма спор и относно регистрирането като щета № 0801–001567/2018–01 на застрахователно събитие по своевременно уведомление от въззиваемия, като собственик на л. а. марка „Мерцедес“, Е класа с ДКН В 06 18 ВР, увреден при ПТП с участие на застрахования водач. Признато е и изплащането по банкова сметка, *** на увреденото трето лице на сума от 5 200 лева, определена от застрахователя като обезщетение за цялостното увреждане на автомобила.

Доводите на въззивника за отричане на основанието за това плащане не могат да бъдат споделени. На първо място, застрахователното събитие е било изрично протоколирано като причинено по вина на застрахования водач в двустранен протокол от рег. № 1676093 от 06.07.2018г, съставен в присъствие на двамата участници от контролен орган, посетил местопроизшествието(л. 11 от делото на ВРС). Автоконтрольорът е удостоверил пряко възприети последици от сблъсък на двете МПС, щетите по автомобила на въззиваемия и светофарна уредба на кръстовището, документирани допълнително и със снимков материал в съхранената преписка по установяване на административно нарушение на правилата за движение от застрахования водач (л. 187-195). Макар доказателствената сила на този документ да се ограничава до възприети при посещение на място от актосъставителя факти по ПТП относно мястото на инцидента, посоката на движение на двамата участника и разположението им спрямо трайни ориентири (аналогично на приетото в установената вече практика в решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК), законодателят е възложил на застрахователите, като търговци специализирани в носене на рискове от употреба на автомобили, да извършат самостоятелно необходимата съпоставка на тези факти и признатите от участниците обстоятелства по поведението им, изграждащи механизма на причиняване на вредоносните последици (чл. 496 ал.3

КЗ). Именно тази специална преценка е обосновала и заключението на застрахователя да приеме като основателна претенцията на увреденото трето лице и да определи обезщетението за увреждане, констатирано при оглед на останките, описани и оценени от застрахователен експерт (л. 144). Допълнително, същите факти са били потвърдени и от назначеното по делото вещо лице, което е приложило специалните си знания и е потвърдило механизъм на ПТП, настъпило при сблъсък на управлявания от ищеца автомобил с МПС, управлявано от застрахования водач Мехмед, който е нарушил правилото за осигуряване на предимство, обозначено с пътен знак и не е спрял, за да пропусне преминаващия през кръстовище друг участник. Въззивният съд изцяло кредитира обосновани със специални технически знания изводи на вещото лице, което е коментирало категорично установени от актосъставителя следи от ПТП и съставените от служителите на застрахователя описи на уврежданията.

Оплакванията за необоснованост на установения механизъм на ПТП и връзката на резултата с поведението на всеки от водачите са неоснователни. Наистина, експертът е дал заключението си без да съобрази показания на свидетел и техническа документация по организация на движението на пътния възел, събрани след изготвяне на експертизата, но тези допълнително посочени от застрахователя доказателства не сочат значими за изводите на експерта нови факти. Това е така, защото застрахованият водач, макар и разпитан двукратно по въпросен лист, съставен от пълномощника на въззивника(който не ползвал правото си да участва лично в събирането на показанията в открито заседание), не е успял да възпроизведе конкретните си спомени от събитието(л.236), но най- общо е потвърдил, че произшествието е настъпило късно през нощта (към 2 часа след полунощ), двата автомобила са били сериозно увредени и че е разказал на полицаите, посетили веднага мястото на катастрофата как е протекло събитието (л. 272). Същевременно, получените данните за работа на светофарната уредба към този момент на денонощието сочат излъчване на сигнали само с жълта светлина.

Затова тези допълнителни доказателства дори и да биха били преценени от експерта, не биха могли да променят изводите му.

Въззивният съд споделя мотивите на първата инстанция относно обсъждането на тези изводи, както препраща към тази част от решението и съответно установените обстоятелства относно настъпило ПТП на 06.07.2018 г. след полунощ, като управлявания от въззиваемия лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е320“, с peг. № В 0618 BP се движел в гр. Варна по бул. Сливница и при достигане до кръстовище с ул. Отец Паисий понесъл удар от лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с peг. № В 8579 РТ, управляван от застрахования водач, който не спрял на знак стоп и отнел предимството му. Изведените от тези факти правни изводи за валидно покритие на риска по гражданската отговорност на застрахования виновен водач по задължителната застраховка и частичното изпълнение на задължението на застрахователя до размер на изплатената по приета претенция сума изцяло съответстват на нормативната уредба.

Не се доказва по делото каквото и да е противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е320“, с peг.

№ В 0618 BP, за да може да се обоснове основателно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. В тази част оплакванията на въззивника също са неоснователни.

Разпечатката съдържа 34 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07920a52-fbf0-4802-bc26-5d9809d24bb2