Решение № 3647 от 18.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3647 гр. Пловдив, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330117660 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. М. Г., ЕГН **********, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата за дължимост на възнаградителна лихва от Договор за паричен заем № ***/06.03.2024 г., сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и нищожността на клаузата за дължимост на възнаграждение за гаранция от Договор за предоставяне на гаранция № ***/06.03.2024 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД.

В исковата молба и в уточняващи молби се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен Договор за паричен заем № ***/06.03.2024 г., а между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № ***/06.03.2024 г.

По сключения договор за паричен заем на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 1750 лева. Била уговорена възнаградителна лихва в размер на 252.05 лева, като общо дължимата сума по кредита била в размер на 2002.05 лева, платима на 15 седмични погасителни вноски, всяка в размер 133.47 лева, в срок до 04.10.2024 г.

Излагат се съображения за нищожност на клаузата за дължимост на възнаградителна лихва от договора за заем, който договор бил обезпечен с гаранция, тъй като лихвата надвишавала двукратния размер на законната лихва. Сочи се, че на основание чл. 7, вр. чл.

6.2 от договора за паричен заем, лихвеният процент се оскъпявал с 0.13 % на ден.

Договорената възнаградителна лихва била нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Не бил посочен размерът на лихвата и начинът на нейното прилагане.

В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР, тъй като липсвало посочване в договора за заем от какви пера е съставена общо 1 дължимата сума. Това означавало, че няма как да се определят компонентите на общата сума, дължима от потребителя.

На следващо място се твърди, че гаранцията, предвидена в сключения с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция, е нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна. С нея се създавали задължения, които се покривали от ГПР и по този начин се надвишавало изискването на чл.

19, ал. 4 ЗПК – ГПР да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Клаузата за гаранция противоречала и на чл. 71 ЗЗД и чл. 33 ЗПК. Сочи се, че клаузата за заплащане на възнаграждение за гаранция по договора за предоставяне на гаранция била уговорена в чл. 3 от същия.

Моли се за прогласяване нищожността на клаузата за заплащане на възнаградителна лихва от договора за паричен заем спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и нищожността на клаузата за заплащане на възнаграждение за гаранция от договор за предоставяне на гаранция спрямо „Файненшъл България“ ЕООД. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирало писмен отговор, със становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди, че в Договор за паричен заем № *** не съществува клауза за заплащане на възнаградителна лихва.

Поддържа, че договорът за заем бил сключен при спазване изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Лихвеният процент по договора бил фиксиран и ясно посочен в чл. 2, т. 6 от договора – 45 %. Условията за прилагането на лихвения процент също били записани в договора.

Оспорват се и твърденията за нищожност на уговорената възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави. Размерът на лихвения процент по договора, като елемент на годишния процент на разходите, бил в рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение.

В процесния договор били посочени, както ГПР – 55.16 % и общата сума, дължима от потребителя – 2002.05 лева, така и взетите предвид допускания – чл. 2, т. 8 от договора за паричен заем. Годишният процент на разходите и общата дължима сума били изчислени към момента на сключване на договора, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Сочи се, че към момента на сключване на договора, заемодателят нямал задължение да предвижда и допуска възможни и условни разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР. Поради тази причина и в зависимост от вида на договора за паричен заем се използвали предвидените в т. 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания.

Твърди се, че договорът за заем не само формално покривал минимално изискуемите реквизити на чл. 11 ЗПК, но и параметрите в него били посочени коректно. Поддържа се, че при договорения размер на заемна сума и лихвен процент, брой, размер и периодичност на вноските, посоченият в договора ГПР бил коректно изчислен. Същият включвал всички разходи по кредита, като неговият размер бил в съответствие с разпоредбата на чл. 19 ЗПК.

На следващо място се твърди, че изискването да се предостави обезпечение на кредит е допустимо и предвидено в закона. Кредитополучателя имал възможност да избира между три вида обезпечения, които да предостави. Поръчителството и банковата гаранция били обезпечения, които са предвидени, както в българското, така и в европейското законодателство. Третата възможност била предоставяне на гаранция от дружество – гарант.

В случая ищецът не бил ограничен и можел да посочи и представи гаранция и от друго дружество – гарант, различно от „Файненшъл България“ ЕООД. Изборът на обезпечение бил в зависимост от волята на кредитополучателя. В Стандартния европейски формуляр, който същият получил преди сключването на договора за кредит, подробно били описани 2 изискванията към обезпечението, посочен бил и срокът за представянето му.

Твърди се още, че клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем отговаряла на изискванията за прозрачност на договорните клаузи, предвидени в Директива 93/13.

В настоящия случай ищецът решил да сключи договора за кредит и да поеме задължение за предоставяне на избрано от него обезпечение, след като вече е бил запознат с условията на кредита.

Моли се искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД е депозирало отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените искове.

Не се оспорва сключването на договор за предоставяне на гаранция между „Файненшъл България“ ЕООД и Т. М. Г..

Твърди се, че по силата на посочения договор „Файненшъл България“ ЕООД се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на Г. по Договор за паричен заем № ***, а съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, последната се е задължила да заплати възнаграждение за предоставената услуга.

Сключеният договор между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца не бил такъв за поръчителство, а представлявал договор за предоставяне на услуга по поръчителстване по договор за кредит, сключен между заемател и кредитор.

Изтъква се, че договорът за предоставяне на гаранция бил сключен по възлагане от ищцовата страна и при условие, че ще гарантът ще получи уговореното възнаграждение. В тази връзка се сочи, че дружеството, изпълнява гаранционни сделки по занятие и няма интерес да сключва безвъзмездни сделки.

Твърди се, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, като насрещна престация срещу задължението за обезпечаване изпълнението на задълженията по договор за кредит, не противоречало и не нарушавало законови разпоредби или добрите нрави.

Договорът за предоставяне на гаранция/поръчителство бил извън определеното чрез разпоредбите на чл. 1 – 4 ЗПК приложно поле, поради което твърденията за нарушения на разпоредби на ЗПК били ирелевантни. Същият не бил потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като нямал за предмет предоставяне на кредит на потребител. Поддържа се, че договорът за гаранция бил сключен с потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Оспорват се твърденията на ищеца за противоречие на клаузата за поръчителство с разпоредбите на чл. 71 ЗЗД и чл. 33 ЗПК, тъй като по договора за предоставяне на гаранция не било предвидено да се представя обезпечение от страна на потребителя или да се заплаща неустойка. Оспорва се и твърдението за противоречие на същия договор или на отделни негови клаузи с добрите нрави.

От своя страна ответникът твърди, че договорът е сключен в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта. Дължимото по договора възнаграждение било определено след извършена преценка на риска и ако насрещната страна го е считала за несправедливо високо, тя изобщо не би сключила договора. Освен това, в договора за предоставяне на гаранция било предвидено, че той влиза в сила, само ако заемополучателят не представи на кредитното дружество друго обезпечение под формата на поръчителство от физически лица или банкова гаранция.

Излагат се съображения и, че договорът не съдържа неравноправни клаузи, в която връзка се цитира съдебна практика.

3

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По делото не се спори, че между ищцата Т. М. Г. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил подписан Договор за паричен заем № *** от 06.03.2024 г.

По делото не се спори и, че между ищцата Т. М. Г. и „Файненшъл България“ ЕООД е бил подписан Договор за предоставяне на гаранция № *** от 06.03.2024 г. /виж Определение от закрито съдебно заседание от 12.06.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Следователно, съдът приема, че между Т. М. Г. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил подписан Договор за паричен заем № *** от 06.03.2024 г.

От приетия като писмено доказателство по делото - процесният договор (л. 49 гръб 52), се установява, че същият е сключен при следните параметри: сума на кредита – 1750 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 45 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 55.16 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 30 двуседмични вноски, в размер 133.47 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 2002.05 лева. Според чл. 4 от договора за заем, страните се споразумяват, в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Във връзка с договора за заем на същата дата и под същия номер е сключен Договор за предоставяне на гаранция /л.53 - 55/ с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищцата по заема срещу възнаграждение в общ размер на 952.95 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка в размер на 63.53 лева, като е изрично е посочено, че плащанията се извършват на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД /чл. 3, ал. 3/. В чл. 2 от договора е уговорено, че договорът влиза в сила при непредставяне на някое от другите обезпечения по договора за заем.

Предвид така установените факти, съдът приема следното:

Относно договора за заем:

Съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Разпечатката съдържа 51 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0791aa95-d709-438f-9739-5b9f16b7d9f1