Определение № 83 от 02.07.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. К., 02.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно наказателно дело № 20245100600152 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 279, във вр. чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 407, ал. 1 от ГПК.

С Разпореждане № 457/02.04.2024 г., постановено по НОХД № 26/2023 г., Районен съд – К. е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист в полза на Д. И. М. със следното съдържание: ОСЪЖДА А. А. Ю., с адрес с.

П. № **, общ. К., с ЕГН ********** да заплати на Д. И. М., с адрес гр. К., ул.“Д.С.“ № *, с ЕГН ********** сумата от 3000 лева, представляваща неимуществени вреди от престъплението, извършено на 20.11.2020 г., ведно със законна лихва, считано от 20.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 4000 лева, от които - 2500 лева в първоинстанционното съдебно производство и 1500 лева във въззивното съдебно производство.

Срещу така постановеното разпореждане е подадена частна жалба от А. А. Ю., във връзка с която е образувано настоящото производство. В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят сочи, че е налице процесуално нарушение по чл. 348, ал.3, т.3 от НПК – „незаконност, относно състава в първа инстанция, относно прилагане и тълкуване на приложимия материален закон“. Изразява становище, че гражданският иск е недоказан и 1 неоснователен, а „осъждането в размер на 4500 лева неправомерно постановено като деловодни разноски“. В жалбата не се посочват конкретни доводи. Жалбоподателят моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното разпореждане, като неправомерно и незаконосъобразно.

За подадената жалба са уведомени Д. И. М. и неговия повереник – адв. И. Б. от АК – Х.. От последния е подадено възражение срещу частната жалба. В същото се твърди, че жалбата е недопустима и неоснователна.

Счита, че същата не съдържа изискуемите от закона реквизити и в нея не са изложени доводи срещу законосъобразността и основателността на обжалвания акт. Подалият възражението моли жалбата да бъде оставена без уважение и обжалваният съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Окръжен съд – К., след като се запозна с атакувания съдебен акт и с материалите по съдебните производства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от страна, която разполага с право на такава, и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Във връзка с внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – К. в Районен съд – К. било образувано НОХД № 26/2023 г.

Първоинстанционнното производство е приключило с Присъда № 52/27.09.2023 г., постановена по цитираното дело, с която подсъдимият А. А.

Ю. от с. П., общ. К. е признат за виновен в това, че на 20.11.2020 г. в гр. К. пред надлежен орган на властта – прокурор от Районна прокуратура – К., набедил Д. И. М. от гр. К., в извършване на престъпление по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК – закана с убийство против личността на А. А. Ю., като знаел, че е невинен, поради което и на основание чл. 286, ал.1, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изпълнението му за срок от 3 години, както и наказание „обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез поставяне на присъдата на мястото за обяви и съобщения в Кметство - с.

П., общ. К. за срок от 30 дни. С същата присъда съдът е осъдил подсъдимия А. А. Ю. да заплати на Д. И. М. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението, 2 извършено на 20.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2020 г., до окончателно изплащане на сумата, и е отхвърлил гражданския иск до пълния предявен размер от 10 000 лева, като недоказан. Също така съдът е осъдил подсъдимия А. А. Ю. да заплати на Д. И. М. сумата от 2500 лева, представляваща направени разноски за адвокатска защита, както и по сметка на Районен съд – К. сумата от 120 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Против посочената присъда е била подадена въззивна жалба от подсъдимия А. Ю., във връзка с която е било образувано ВНОХД № 1/2024 г. по описа на Окръжен съд – К.. Въззивното производство е приключило с постановяването на

Решение

№

37/27.03.2024 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена. Със същото решение подсъдимият А. А. Ю. е бил осъден да заплати на Д. И. М. сумата в размер на 1500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция. Предвид факта, че посоченото решение е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране, първоинстанционаната присъда е влязла в сила на 27.03.2024 г.

Във връзка с подадена молба от Д. И. М. вх. № 3553/01.07.2024 г. е издадено и обжалваното разпореждане.

На 05.04.2024 г. осъдения А. Ю. е заплатил по сметка на Районен съд – К. сумата от 120 лева, представляваща държавна такса по НОХД № 26/2023 г.

Настоящият съдебен състав намира, че Разпореждане № 457/02.04.2024 г., постановено по НОХД № 26/2023 г. по описа на Районен съд – К., е правилно – обосновано и законосъобразно, по следните съображения:

Видно от влязлата в сила присъда № 52/27.09.2023 г., постановена по НОХД № 26/2023 г. по описа на Районен съд – К., както и от Решение № 37/27.03.2024 г., постановено по ВНОХД № 1/2024 г. по описа на Окръжен съд – К. е, че А. Ю. е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Д. М. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението, извършено на 20.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2020 г., до окончателно й изплащане; сумата от 2500 лева, представляваща направени 3 разноски за адвокатска защита в първоинстанционното производство и сумата от 1500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, или общо сумата в размер на 4000 лева разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Именно за посочените суми е издадено атакуваното разпореждане.

Съгласно чл. 404, т.1 от ГПК на принудително изпълнение подлежат: влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповеди за изпълнение, съдебноспогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията или определенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че осъждането му за сумата от 4500 лева, е неправомерно постановено като деловодни разноски. Присъдената сума е в размер на 4000 лева, а не 4500 лв., както твърди жалбодателя и е за направени разноски от Д. М. за адвокатско възнаграждение в двете съдебни инстанции, което по съществото си представляват деловодни разноски направени от частния обвинител и граждански ищец. Относно твърдението на жалбоподателя, че гражданския иск бил недоказан и неоснователен, то настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че след влизане на присъдата в законна сила, с която съдът се е произнесъл по гражданския иск, то въпроса за неговата недоказаност и неоснователност не подлежи на преразглеждане.

Неоснователно е също така и твърдението за допуснато нарушение по чл. 348, ал.3, т.3 от НПК при издаване на обжалваното разпореждане – „незаконност, относно състава в първа инстанция, относно прилагане и тълкуване на приложимия материален закон“, като в тази връзка не става ясно в какво се изразява оплакването, като не са посочени никакви доводи, поради което настоящата инстанция не счита за необходимо да го коментира по подробно. Единствено следва да се посочи, че съгласно чл. 405, ал. 2 от ГПК молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на актовете по чл. 404, т.1 се подава пред първоинстанционния съд, който е разгледал делото, като в конкретният случай това е Районен съд – К., т.е. той е компетентния съд да издаде атакуваното разпореждане. Следва да се отбележи и, че жалбоподателят не посочва конкретни доводи и съображения за твърдените 4 от него неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав намира, че последният е издаден законосъобразно след влизане на присъдата в сила, т.е. при наличието на всички предпоставки за това, като правилно издаващият съд се е съобразил с факта на заплащане от осъдения на сумата от 120 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно - обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл. 88, ал.1 от НПК, и на основание чл. 279, във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 407, ал. 1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с № 457/02.04.2024 г., постановено по НОХД № 26/2023 г. по описа на Районен съд – К..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5