Решение № 371 от 11.05.2026, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Добрич, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20253230102340 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производстовото по делото е образувано въз основа на искова молба вх.

№15565/21.08.2025г., от Л. Н. М.,ЕГН **********, от *** подадена чрез надлежно упълномощен адв. М. Г., с която срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, с ЕИК 204219357, със седалище и адрес на управление ***, в условията на обективно съединяване са предявени искове за недължимост на следните суми:

-5 062,55лв., представляващи неплатени задължения за предоставени през периода от 21.12.1997г. до 17.01.2018г. В и К услуги за обект, находящ се в ***, -7 279,41лв, представляващи начислени лихви /обезщетение за забава/ върху главните парични задължения, изчислено в размер на законната лихва, за периода на забавата на всяко едно задължение, считано от деня, следващ тридесетия ден след фактурирането на задължението, до 31.07.2025г.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочат следните твърдения: Ищцата по делото е наследник на С.Х.С., ЕГН **********, починала на 20.10.1987г. До смъртта си С.Х.С. заедно със семейството си живяла в имот, находящ се в ***. Имотът е водоснабден и съответно на името на наследодателя на ищеца била открита партида в ответното дружество „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД гр. Добрич с кл. № ***.

Първите години след смъртта на С.С. консумираната вода била заплащана редовно. В края на деветдесетте години водомерът на ищцата се повредил и ответникът започнал да начислява служебна консумация. Тогава между ищцата и ответникът възникнали спорове тъй като според М. сумите, които били начислявани били много големи. В имота към него момент от наследниците живяла само ищцата и според нея количеството вода, което ответникът определял не можело да бъде използвано. Така постепенно общата сума на задължението нараствала. През годините ищцата питала инкасаторките, които отчитат водомера дали не може да й се опрости част от водата и тя да започне да си плаща текущата консумация, но винаги й отговаряли, че нямало как да стане и трябва да си плаща. През 1

2013г. здравословното състояние на ищцата се влошило поради прекаран исхемичен мозъчен инсулт като през периода на възстановяването си ищцата била при свои роднини. Въпреки това, според ищцата ответникът продължил да начислява служебна консумация. Преди около 6-7 години водоснабдяването на имота било прекъснато поради натрупаното голямо задължение. От тогава до момента ищцата живее без течаща вода /без водоснабдяване/.

Към настоящия момент задълженията по партидата на ищеца възлизат на 12341,96лв., от които 5062,55лв. - за предоставени- В и К услуги през периода от 21.12.1997г. до 17.01.2018г. и 7279,41лв. - лихви.

Съгласно чл. 111, б.„в” от ЗЗД периодичните плащания се погасяват с кратка три годишна давност. Вземанията за вода са периодични плащания съобразно приетото Тълкувателно решение № 3/2011 г. нб тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на решението е посочено, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат признаците на понятието периодични плащания, поради което те са периодични плащания по смисъла на чл. 111, Б. "б" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Поради това вземанията и за главница и за обезщетения за забава са погасени по давност.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество депозира отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. По допустимостта се сочи, че ищецът не излага обстоятелства относно наличието на правен интерес от иска в исковата си молба както и не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Независимо, че ищецът се легитимира като наследник на С.Х.С., в база данни на дружеството липсва информация за смяна на партидата на името на наследниците.

Съгласно чл. 62, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК Оператор “ВиК Добрич” АД - „При смърт на потребител - физическо лице, наследниците или лицето, придобило имота по силата на договор за гледане и издръжка или по завещание, са длъжни в 60 - дневен срок да подадат заявление до В и К оператора за промяна на партидата, като представят за справка удостоверение за наследници или акт за собственост а съгласно ал.2 от същата разпоредба - В случаите по ал. 1, В и К операторът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на имота по силата на акта. При липса на споразумение между наследниците, ВиК операторът открива партида на всички наследници по реда на чл. 59, ал. 4.

Наследниците не са се явили в законоустановения срок да заявят промяна на партидата, както и да представят споразумение на кого на името да бъде заведена същата.

Съгласно приложеното към исковата молба Удостоверение за наследници с изх. № 001784/28.02.2008г., наследниците на починалата С.Х.С. са: В.Н.М. с ЕГН ********** - син, Ю.М.Д. ЕГН **********- ***, Р.Ю.И. ЕГН ********** - ***, Е.Х.С. ЕГН ********** - ***.

Исковата молба е подадена само от единия наследник, като не става ясно каква част предентира същия, че не дължи.

Поради това, исковата молба освен, че е недопустима е и нередовна, тъй като не е посочено точно каква част се претендира от наследника - ищец, че е недължима, съобразно неговата наследствена част от наследодателя му. Поради това, исковата молба освен, че е недопустима е и нередовна, тъй като не е посочено точно каква част се претендира от наследника - ищец, че е недължима, съобразно неговата наследствена част от наследодателя му.

В този смисъл, ако наследници са повече от едно лице, иска не може да бъде предявен само от единия от наследниците. Наследниците отговарят разделно за пълния размер на задълженията на своя наследодател. Съобразно правилата на чл.5 и чл.9 от Закона за наследството /ЗН/ - всеки от наследниците отговаря до размера на наследствената си част.

В настоящият случай исковата молба се явява нередовна с оглед представеното удостоверение за наследници.

2

Искът се оспорва и като неоснователен, като се излагат следните релевантни възражения:

-Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 ЗН, за да се ангажира отговорността на наследниците на починалото лице за негови задължения, е необходимо те да са приели наследството. Съгласно чл.48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, което може да стане по указания в чл.49 ЗН ред - изрично приемане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо приемане, чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството. Според ППВС № 4/64 г., мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството.

-Не е налице правен интерес от водене на установителния иск. ВиК Оператора не е предприемал каквито и да е принудителни действия за събиране на вземанията си, за да има правен интерес от предявяването му. Налице е злоупотреба с права. Ищеца вероятно цели да обремени дружеството с разноски за настоящото производство, което е недопустимо.

Съобразно общоприетото и господстващо становище в правната теория (вж. вместо всички Велинов, Л. Погасителната давност по българското частно право. С., 2007, с. 14-27) и в съдебна практика (мотивите на т. 6, абз. 3 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС) погасителната давност е материалноправен институт, изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД.

Иск за признаване за установено несъществуването на вземането на кредитора е неоснователен. Искът е неоснователен на самите твърдения, при които е предявен вземането продължава да съществува, но е придобило ново качество - станало е естествено вземане.

Правен интерес от самостоятелното установяване погасяването по давност на вземания, т.е. на правното качество „естествено“ на вземането, би могъл да се признае и ако действително между страните по материалното правоотношение - кредитор и длъжник съществува спор относно това дали един вземания са погасени по давност, т.е. ако кредиторът освен че иска от длъжника и го кани извънсъдебно да плати едни вземания, твърди и, че те не са погасени по давност, а длъжникът отказва да плати именно защото счита, че те са погасени по давност. В настоящият случай не е налице тази хипотеза. Между страните не съществува спор дали вземанията са погасени по давност, също така, както бе посочено по-горе, дружеството не е предприемало действия по принудително събиране на издадените фактури.

С отговора се настоява за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В първо съдебно заседание ищцата, чрез надлежно упълномощен адвокат поддържа предявените искове. Уточнява, че партидата не е сменена. В същото време имотът се ползва само и единствено от Л. М. - ищец по делото. Там не живее никой от другите наследници и задълженията са на ищцата. Реално тя е ползвателя и тя ги е натрупала. Другите наследници са многобройни, пръснати са и не живеят в Добрич. Не е възможно да се постигне споразумение помежду им.

Ответната страна, представлявана от юрисконсулт, оспорва иска на наведените в отговора възражения, като не се оспорва, че сумите, които са начислени при ответното дружество попадат в законовите давностни срокове, но ищцата няма право да иска недължимостта на цялата сума, а само на припадащата и се в собствеността част.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

3

Не се спори от страните по делото, че ищецът е експлоатационно предприятие, извършващо услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на води.

Не се спори от страните и факта, че имот в ***, е водоснабден и при ответното дружество за него е открита партида с кл. № *** на името на С.Х.С..

По делото са представени ищеца във вид на заверен препис следните писмени доказателства:

Удостоверение за наследници № 001784/28.02.2008г. на Община Добрич на С.Х.С., починала на 20.10.1987г. и удостоверение за наследници с изх.№ 5178/17.09.2025г. издадено от Община град Добрич. След смъртта на С.С., призовани да я наследят са шестима низходящи, в това число и ищцата. Четирима от низходящите на С.С. са починали и съответно ги наследяват множество низходящи.

Представена от ищеца е Фактура № 0100009490 / 29.11.2008г., на стойност 778,85лв., начислено задължение за периода от 21.12.1997г. до 22.11.2004г. на С.С..

По делото е представен Типов договор от 04.12.1974г., сключен между община Добрич и С.С., по силата на който последната придобива правото на строеж върху 288,50кв.м. общинско дворно място в гр.Толбухин, кв.Изгрев, , парцел I, кв.61.

С Договор за продажба от 10.12.1974г. С.С. закупува построеното в дворното място жилище , построено в гр.Толбухин, кв.Изгрев, парцел I, кв.61.

Ответното дружество представя Справка за плащания по партидата на С.С. към 14.10.2025г., съгласно която, по партидата са начислени и заплатени суми по 13бр. фактури, заплатени на 15.03.2021г. и на 16.03.2021г.

Ответното дружество представя Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ и Общи условия на „ВиК Добрич“ АД, гр. Добрич, както и доказателства, че общите условия са публикувани в местен ежедневник.

С допълнителна молба вх.№ 5368/09.03.2026г. по делото е представен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 129, том I,рег.№ 1749, дело № 129/16.07.2020г. и в СЛВП вх.рег. 4815/16.07.2020г., акт №128, том XII, дело 2155/2020г., издаден по реда на чл.587 от ГПК /отм/, с който Л. Н. М. е призната за едноличен собственик на сграда с идентификатор ***, построена върху общинско дворно място, възоснова на учредено право на строеж съгласно Договор за продажба от 10.12.1974г.