Решение № 265563 от 30.08.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 30.08.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ДИМИТЪР КОВАЧЕВ при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 13968 по описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 15.02.2018г., постановено по гр.д. № 62534/2017г. на СРС, ГО, 42 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединените искове от „Т.С.” ЕАД срещу Е.Д.Д. и А.И. Р.-Д.с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване съществуването на следните вземания, претендирани в условията на пасивна солидарност: за сумата от 1 009, 63 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабдяван имот – апартамент № 96, находящ се в гр. София, жк „*********, за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното и изплащане; за сумата от 149, 32 лева – законна мораторна лихва за периода от 15.09.2015г. до 22.06.2017г., за сумата от 91, 58 лева цена на услугата дялово разпределение и за сумата от 19, 40 лева – обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 44899/2017г., СРС, ГО, 42 състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците Е.Д.Д. и А.И. Р.-Д.. Жалбоподателите твърдят, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като не е събрал пълния размер на дължимата държавна такса по предявените общо осем иска. На следващо място, в жалбата се сочи, че първоинстанционният съд не се е съобразил с установения по делото факт, че съгласно получаваните до момента документи, всички суми са били претендирани единствено от Е.Д., а другият ответник не е фигурирал в нито един документ, издаван от ищцовото дружество. По тези съображения счита, че ответницата А.И. Р.-Д.не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове. В жалбата се навеждат твърдения, че отговорността на ответниците не е конкретизирана, тъй като в решението не е посочено по какъв начин се присъждат сумите – в условията на разделност или в условията на солидарност, което представлява и непосочване на основанието на исковете. Поддържат, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е съобразил разпоредбите на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и конкретно – нормата на чл. 62 от ЗЗП, съгласно която дори и да се достави топлинна енергия на потребителя, то той не дължи нейното заплащане, ако не я поръчал. В тази връзка се позовава и на §1 от ДР на ЗЗП, според който при противоречие на този закон с други, предимство има ЗЗП. В конкретния случай ищецът не е ангажирал доказателства, че ответникът е поръчал топлинната енергия, поради което и не може да се направи извод, че той дължи заплащане на нейната стойност. Въззивниците навеждат доводи, че заключението на съдебно-техническата експертиза е изготвено само въз основа на документи, които не са представени по делото и конкретно – свидетелства за метрологична проверка на топломера в абонатната станция, отчетен картон за показанията на общия топломер, протоколи за въвеждане в експлоатация на абонатната станция, поради което изводите на вещото лице не следва да се кредитират. Считат, че по делото не са представени убедителни доказателства, обуславящи извод за основателност на претендираното вземане. Изложени са и доводи, че в нарушение на правните принципи първоинстанционният съд е приел, че само с факта на придобиване на собствеността и без никакво друго действие от страна на физическото лице, последното е станало страна по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Излага твърдения, че до подаването на молба-декларация за откриване на партида /т.е. сключване на договор с новия собственик/ задължено лице за стойността на ползваната топлинна енергия остава предходния собственик. Въпреки липсата на представена молба-декларация за откриване на партида, съдът е приел, че между страните по делото съществуват облигационни правоотношения, който извод е неправилен. На следващо място, в жалбата се твърди, че не са ангажирани доказателства за изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на топлинната енергия за процесния период. Това означава, че ищецът не е изпълнил свое законово и договорно задължение да поддържа в изправност измервателните уреди за топлинна енергия, поради което се препятства възможността да бъдат точно измерени доставените количества топлинна енергия и съответно заплатена тяхната стойност. Твърди се, че ищецът не е установил безспорност на претендираните вземания по основание и размер, както и не е установил, че ответникът е изразил съгласие с извършеното прихващане между сумите за връщане от изравнителните сметки и начислените суми за топлинна енергия по фактури. Жалбоподателката сочи още, че ищцовото дружество не било ангажирало доказателства за извършено отчитане на индивидуалните разпределители или за пречки от абоната, поради които е било възпрепятствано такова отчитане. Липсата на представени отчетни документи правели безпредметни назначените по делото експертизи, тъй като изводите на вещите лица се явяват необосновани. Изложени са и съображения за липса на основание за заплащане на услугата дялово разпределение. По тези съображения се прави искане за отмяна на решението.

Насрещната страна

"Т.С." ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата.

Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач –

„Т.С.” ЕООД, не изразява становище по жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Не е налице твърдяното от жалбоподателите нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в произнасяне по нередовна искова молба. Дължимата държавна такса по предявените искове е определена правилно в съответствие с нормата на чл. 415, ал. 4 от ГПК - заявителят е довнесъл дължимата държавна такса след приспадане на внесената такава в заповедното производство, и на чл. 72, ал. 1 от ГПК при съобразяване, че за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците. Без значение за определяне на дължимата държавна такса е, че в случая са предявени множество обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове, тъй като с предявената искова молба се търси защита на един интерес и се събира една държавна такса върху сбора от цената на всички искове.

Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 от ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл.

153, ал. 1 от ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия.

Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през исковия период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

В конкретния случай с оглед представените по делото доказателства за титулярство в правото на собственост върху топлоснабдявания имот за исковия период – заповед № РД-41-2897 от 18.12.1986г. на председателя на ИК на СНС, с която на основание чл. 100 от ЗТСУ /отм./ е определено обезщетение в полза на двамата ответници с процесния недвижим имот, се налага извод, че е установено принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответниците Е.Д. и А. Д.дължат заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.