Присъда № 63 от 16.02.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда № 63/16.02.2023 година, постановена по НОХД 13782/2021г.по описа на СРС

СРП е повдигнала обвинение срещу СЛ. ИЦ. СЛ., за това че:1. За периода от 01.11.2017г.до 01.07.2019г. , в гр. София, след като бил осъден с решение № 257129/01.11.2017г. на СРС, 86-ти състав, постановено по гражданско дело № 39616/2017г., влязло в законна сила на 01.11.2017г., да издържа свой низходящ – дъщеря си П. С. С., чрез нейната майка и законен представител Р. Б. В., като заплаща месечна издръжка в размер на 120,00лв., съзнателно не изпълнил задължението си в размер повече от две месечни вноски, а именно –20 месечни вноски в размер на по 120,00лв. всяка, като размерът на общо дължимата сума за издръжка възлиза на 2 400,00/две хиляди и четиристотин/лева–престъпление по чл.183, ал.1 от НК, както и за това, че:2. За периода от 01. 11.2017г. до 01.08.2021г, в гр. София, след като бил осъден с решение № 257129/01.11.2017г. на СРС, 86-ти състав, постановено по гражданско дело № 39616/2017г., влязло в законна сила на 01.11.2017г., да издържа свой низходящ – сина си Б. С. С., чрез неговата майка и законен представител Р. Б. В., като заплаща месечна издръжка в размер на 120,00лв., съзнателно не изпълнил задължението си в размер повече от две месечни вноски, а именно – 45 месечни вноски в размер на по 120,00лв. всяка, като размерът на общо дължимата сума за издръжка възлиза на 5 400,00/пет хиляди и четиристотин/ лева- престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Производството е по Глава Двадесет и седма – съкратено съдебно следствие, по реда на чл.371, т.1 от НПК.

В съдебно заседание представителят на СРП счита, че извършването на престъпленията от С. е доказано по несъмнен начин.Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание пробация.

Подсъдимият СЛ. ИЦ. СЛ. лично и чрез защитника си адв.М. от САК, излага твърдения за невиновност и моли съда да го оправдае.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл.14 от НПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Подсъдимият СЛ. ИЦ. СЛ., с ЕГН **********, е роден на ***г. в гр. ......., българин, български гражданин е, с основно образование, разведен, неосъждан, работи като работник-строител в ....., живее на адрес: гр. ............, ж.к. „.....“, ул. „... № ....

Подсъдимият С.С. е баща на П. С. С., родена на .....г. и на Б. С. С., 1 роден на .....г.

С решение № 257129/01.11.2017г. на СРС, 86-ти състав, постановено по гражданско дело № 39616/2017г., влязло в законна сила на 01.11.2017г., е перкратен брака между С. и Р. Б. С./към настоящия момент с фамилно име В./ и е утвърдено споразумение, по силата на което СЛ. ИЦ. СЛ. се задължава да заплаща на децата си П. С. С. и Б. С. С., за първата със съгласието на нейната майка, а за втория, чрез майката и законен представител Р. Б. С., месечна издръжка в размер на по 120 лева за всяко едно от децата, ведно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението за развод в сила до настъпване на законова причина за изменение или отмяна на издръжката.Решението е окончателно, не подлежи на обжалване и е влязло в сила на 01.11.2017г.

След като родителите се развели, родените от брака деца П. С. С. и Б.

С. С. останали да живеят при майка си- свидетелката Р. В., на която било предоставено упражняването на родителските права и която следвало да се грижи за тяхното отглеждане и възпитание, а бащата се задължил по силата на посочения по-горе съдебен акт, да им заплаща месечни издръжки от по 120 лева за всяко дете, ведно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска.

Въпреки, че отношенията между родителите на децата били конфликтни – обстоятелство, обуславящо заплащане на ежемесечните издръжки, чрез банков превод и чрез предоставената от Р. В. банкова сметка, не било извършено заплащане на дължимите месечни издръжки, след възникване на това задължение за СЛ. ИЦ. СЛ..По тази причина Р. В. подала жалба в СРП.

От извършената справка в Агенция по заетостта/л.40 от ДП/ се установява, че за периода от 01.11.2017г.до 17.12.2020г.,С.С. няма активна регистрация като безработно, търсещо работа лице.От справката, предоставена от НАП, в хода на досъдебното производство се установява, че през периода от 01.11.2017г.до 28.10.2020г., подсъдимият е работил в:»ПЕХЛИВАН ИНЖЕНЕРИНГ»ЕООД, «ЕВРО ДОМ ДИЗАЙН»ЕООД,

«ЮКОС ГРУП»ЕООД, «НОВОСТРОЕНЕ»ЕООД, «БУЛКАРП»ООД, «ЕИССТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ»ООД, БКС»МЛАДОСТ» АД.От справка от Отдел»Пътна полиция»при СДВР се установява, че на името на СЛ. ИЦ. СЛ. са регистрирани два броя МПС.От справката, изпратена от НОИ/л.51-54/се установява, че от декември 2017г.до месец декември 2020г./включително/, относно С. са налице данни за осигурителен доход.От предоставените от Агенцията по вписванията данни, е видно, че подсъдимият не притежава недвижимо имущество.

От изложеното следва, че за процесните периоди, когато не е изплащал издръжки, подсъдимият не се е намирал в затруднено материално положение, постъпвал е на работа в различни фирми и е получавал доходи, притежавал е МПС.

2

По делото липсват данни за влошено здравословно състояние или намалена трудоспособност на подсъдимия.

Видно от заключението по извършената в съдебна фаза съдебносчетоводна експертиза: Стойността на дължимите, но неизплатени суми за издръжка на П. С. С., а именно на 17 на брой месечни вноски по 120 лева е общо 2040 лева –за период от 01.02.2018г.до 30.06.2019г./включително/.

Стойността на дължимите, но неизплатени суми за издръжка на Б. С. С. , а именно на 42 на брой месечни вноски по 120 лева е общо 5040 лева- за период от 01.02.2018г.до 31.07.2021г./включително/.

От събраните по делото доказателства се установява:

През периода от 01.02.2018г.до 30.06.2019г./включително/, както и през периода 01.02.2018г.до 31.07. 2021г./включително/, СЛ. ИЦ. СЛ. не е имал материални затруднения, работил е в различни фирми като строителен работник и е получавал доходи. Същият е можел да извършва дейност за набавяне на доходи, в съответствие с доброто си здравословно състояние и трудоспособна възраст.Подсъдимият е запознат със съдържанието на решението по силата на което е задължен да заплаща месечна издръжка, както на П. С., така и на Б. С., съзнавал е и съзнава, че се дължи до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, но не се обърнал към съда за изменение, поради трудности при заплащането или неяснота относно начина на заплащане.

Относно първото престъпление по чл.183, ал.1 от НК, в извършването на което С. е обвинен, а именно, че не е изплащал дължимите на дъщеря си П. С. С. месечни издръжки от по 120 лева, същото се доказва в частта за периода от 01.02.2018г.до 30.06.2019г./включително/и до сумата от общо 2040 лева/17 на брой месечни вноски по 120 лева/, съгласно горецитираното заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като пълно, ясно и обективно, а в останалата част - обвинението се явява недоказано.

От събраните по делото гласни доказателства, се установява, че през периода от 01.02.2018г.до 30.06.2019г./включително/, П. С. С. живеела с майка си, която заедно със своите родители полагала преки и непосредствени грижи за нейното отглеждане и възпитание, закупувала й дрехи, обувки, учебни пособия, предоставяла средства за посрещане на ежедневните й нужди.През този период бащата С.С. не е заплащал по банков път, или чрез пощенски запис, или чрез получаване на разписка или по друг начин дължимата по силата на съдебното решение издръжка и по делото не е представено нито едно писмено доказателство, удостоверяващо извършването на заплащане на издръжката от по 120 лева месечно.От показанията на свидетелите П. С. С., И. С., П. Йорданова С. се установява, че понякога подсъдимият отделял и давал, но не редовно и по-често чрез родителите си малки суми от по 20 – 30 или 50 лева на дъщеря си П., но същите(под формата по-скоро на джобни пари) не били суми, съставляващи 3 дължимите месечни вноски за издръжка, за които С. имал задължение да престира по силата на съдебното решение и с уговорката да ги превежда по банков път.От показанията на свидетелите Р. В. и П. С. С. се установява, че средствата за храна, дрехи и за посрещане на ежедневните нужди на дъщерята на подсъдимия били посрещани от майката.От заявеното от свидетелката П.

С. С. в последното о.с.з.се установява, че по време на досъдебното производство, подсъдимият се обадил по телефона на дъщеря си и й обяснил, че заради наказателното дело може да влезе в затвора, което я подтикнало да навежда твърдения в негова полза и несъответстващи на действителността, относно предоставяни й от С. парични суми, учебници и др./в о.с.з. на 16.02.2023г.свидетелката заявява:”...тати ми звънна да каже да пиша някакви неща в полицията.Каза да свидетелствам нещо за него.Казах, че баща ми ми е направил бал, че ми е купувал учебниците за годините, в които съм учила.Казах, че ми дава пари......Помня, че той ми звънна и ми каза, че могат да го изпратят в затвора, заради това дело и аз се уплаших, че няма да го виждам и чувам повече.Все пак ми е баща и аз го обичам”.Съдът счита, че фактът, че подсъдимият С. е организирал бал, послучай завършването на средното образование на дъщеря си е неотносим към настоящото дело, още повече, че същият е бил по-скоро почерпка за близките и роднините на самия С.С., въпреки повода, свързан с дъщеря му.

Относно второто престъпление по чл.183, ал.1 от НК, в извършването на което С.С. е обвинен, а именно, че не е изплащал дължимите на сина си Б. С. С. месечни издръжки от по 120 лева, същото се доказва в частта за периода от 01.02.2018г.до 31.07.2021г./включително/ и до сумата от общо 5040 лева, обхващаща 42 на брой месечни вноски по 120 лева/, съгласно горецитираното заключение по изготвената съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като пълно, ясно и обективно, а в останалата част - обвинението се явява недоказано.

От събраните по делото гласни доказателства, се установява, че през периода от 01.02.2018г.до 31.07.2021г./включително/, Б. С. С. живеел с майка си, която заедно със своите родители полагала преки и непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание, закупувала му дрехи, обувки, учебни пособия, предоставяла средства за посрещане на ежедневните му нужди.През този период бащата С.С. не е заплащал по банков път, или чрез пощенски запис, или чрез получаване на разписка или по друг начин дължимата по силата на съдебното решение издръжка и по делото не е представено нито едно писмено доказателство, удостоверяващо извършването на заплащане на издръжката от по 120 лева месечно.От показанията на свидетелите Б. С. С., П.

С. С., И. С., П. Й. С., Я. Е., се установява, че понякога подсъдимият отделял и давал, но не редовно и по-често чрез родителите си малки суми от по 20 – 30 или 50 лева на сина си Б., но същите били по-скоро давани от време – на време„джобни пари”, а не били суми, съставляващи дължимите месечни вноски за издръжка, за които С. имал задължение да престира по силата на съдебното решение и с уговорката да ги превежда по банков път. От 4 показанията на свидетелите Р. В., П. С. С. и Б. С., се установява, че средствата за храна, дрехи и за посрещане на ежедневните нужди на сина на подсъдимия били посрещани от майката.

От показанията на свидетелката Р. В. се установява, че помежду им с подсъдимия имало уговорка за начина на плащане на дължимите за месечни издръжки на двете деца суми, а именно – по банков път, чрез превод по сметка на В.(в показанията си тя твърди:”Ние се разбрахме да ми плаща парите по банков път.Бях разпечатала и съм му дала моя I-ban да внася пари”).Именно този начин на заплащане на издръжките, кореспондира и със записаното в съдебното решение, че се дължи и законната лихва, върху всяка просрочена вноска, т.е. за съблюдаване изпълнение на задължението в срок е необходимо прецизно отбелязване, кога е направено плащането.Обстоятелството, че разведените съпрузи са имали конфликтни отношения също не предполага изпълнение на задълженията за издръжка чрез заплащане « на ръка».Ето защо съдът не счита за достоверни обясненията на подсъдимия, в частта, в която твърди, че уговорката с В. била за заплащане на дължимите за месечни издръжки суми « на ръка», а не по банков път, тъй като тези твърдения целят единствено да оневинят подсъдимия и не съответстват на действителността.