Решение № 1479 от 09.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1479 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300502096 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „Инертпродукт-АБГ“ ООД против решение №2099 от 13.05.2024 г., постановено по гр.дело № 2941 от 2022 г. на ПдРС, ІV гр. състав, с което са отхвърлени предявените искове от „Инертпродукт-АБГ” ООД, срещу Териториално поделение на „Държавно горско стопанство - Пловдив” - гр.

Пловдив към „Южноцентрално държавно предприятие” – гр. С., за заплащане на 5379.16 лева с ДДС – главница, представляваща разликата между изплатената от ответника сума за извършената работа в Обект №4 в размер на 8603.19 лева без ДДС и действително дължимо възнаграждение съобразно обема от извършени дейности по сключения между страните договор №39 от 21.09.2021 г. с предмет „Почвоподготовка, залесяване и отглеждане на тополови култури в отдел 162, подотдели „з“, „и“, „м“ и „п“, включени в Обект №4“; 1182.43 лева с ДДС – дължимо допълнително възнаграждение, с оглед обема на извършените лесокултурни дейности в условията на почва от 1 категория „средноземна“ по сключен между страните договор №39 от 21.09.2021 г.; 6160 лева, представляваща внесената от ищеца гаранция за изпълнение по договор №39 от 21.09.2021 г., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на исковата молба - 01.03.2022 г. до окончателното им изплащане, както и 10800 лева с вкл. ДДС - обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи с оглед невъзможността ищецът да отдаде за ползване собствения си верижен трактор модел Т-170 с рама ***, ведно с булдозерно прикачно устройство с peг. № ****в периода от 03.11.2021 г. до 22.11.2021 г., равняващо се на наемната цена, която ищецът би получил за исковия период, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 03.11.2021 година до окончателното изплащане, и е осъдено „Инертпродукт-АБГ” ООД да заплати на Териториално поделение на „Държавно горско стопанство - Пловдив” - гр.

Пловдив към „Южноцентрално държавно предприятие” – гр. С., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата от 200 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по г.д.№ 2941/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

С въззивната жалба се навеждат подробни съображения за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при анализа на доказателствата, като се иска неговата отмяна и уважаване на исковете. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на 2 правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първостепенният съд е сезиран с искова молба, подадена от „Инертпродукт-АБГ” ООД, ЕИК 115041395, против Териториално поделение на Държавно горско стопанство - Пловдив към „Южноцентрално държавно предприятие” – гр. С., ЕИК по БУЛСТАТ 2016195800103, с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 5379.16 лева с ДДС – главница, представляваща разликата между изплатената от ответника сума за извършената работа в Обект № 4 в размер на 8603.19 лева без ДДС и действително дължимо възнаграждение съобразно обема от извършени дейности по сключения между страните договор №39 от 21.09.2021 г. с предмет „Почвоподготовка, залесяване и отглеждане на тополови култури в отдел 162, подотдели „з“, „и“, „м“ и „п“, включени в Обект №4“; 1182.43 лева с ДДС дължимо допълнително възнаграждение, с оглед обема на извършените лесокултурни дейности в условията на почва от категория „средноземна“ по сключен между страните договор №39 от 21.09.2021 г.; 6160 лева, представляваща внесена от ищеца гаранция за изпълнение по договор №39 от 21.09.2021 г., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на исковата молба - 01.03.2022 г. до окончателното им изплащане; 10800 лева с вкл. ДДС - обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи с оглед невъзможността ищецът да отдаде за ползване собствения си верижен трактор модел Т-170 с рама 68676, ведно с булдозерно прикачно устройство с peг. № 07325А в периода от 03.11.2021 г. до 22.11.2021 г., равняващо се на наемната цена, която ищецът би получил за исковия 3 период, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 03.11.2021 година до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор

№39/21.09.2021 г. с предмет „почвоподготовка, залесяване и отглеждане на тополови култури в отд. 162, подотдели „з“, „и“, „м“ и „п“, включени в обект №4“, по силата на който ищецът, като изпълнител, се задължил да извърши договорените между страните лесокултурни дейности срещу заплащане на възнаграждение. Непосредствено след сключване на договора ищецът, който разполагал с необходимите машини – булдозер и багер, започнал изпълнение на дейността „изкореняване на пънове и избутване на същите“, предвидена в отдел 162 от договора. Негови служители обаче установили несъответствие между приложените към договора техническа спецификация, изисквания и планове и действителната обстановка на терен, като несъответствието се изразявало в следното: 1. разстоянието, на което трябвало да бъдат избутани изкоренените пънове, според договора било определено на 50 метра, а всъщност се оказало далеч по-голямо - от около 100 - 150 метра, за преместване извън очертанията на терена, което налагало ангажиране на повече време за тяхното избутване, увеличен разход на гориво и заплащане на труд; 2. броят на пъновете с диаметър над 55-60 см бил по-голям от посочения в договора, като дейността за изкореняване на пънове с този диаметър подлежала на по-високо заплащане; 3. почвата вместо лекоземна, се оказала средноземна, което допълнително оскъпявало дейността, превръщайки я в трудоемка. Твърди се, че непосредствено след като установил тези несъответствия, ищецът се обърнал за съдействие към ответника възложител, като в писмо от 28.10.2021 г. го уведомил за констатираното и поискал назначаването на комисия, която да даде становище за допълнителния обем на дейностите, които трябва да се извършат и за тяхната стойност. С писмо от 29.10.2021 г. ищецът уведомил ответника, че спира работа по обекта до разрешаване на констатираните от него проблеми и удовлетворяване на поставените искания. С писмо от 02.11.2021 г. ищецът отново уведомил за несъответствията и поискал актуализиране на цените. В отговор, с писмо от 08.11.2021 г. ответникът уведомил ищеца, че при участието си в процедурата се е съгласил със състоянието на обекта във вида и обема на подлежащата на извършване работа, като му указал за възможността да поиска удължаване на срока на договора и последиците от неизпълнение във връзка със задържане 4 на дадената гаранция. С писмо от 12.11.2021 г. ищецът отново поискал определяне на комисия. В отговор, с писмо от 12.11.2021 г. ответникът предупредил ищеца, че до 16.11.2021 г. следва да поиска удължаване на срока, в противен случай договорът може да бъде прекратен. Със заповед от 17.11.2021 г. ответникът назначил комисия, но не поисканата от ищеца, а която да даде заключение каква е стойността на извършените от ищеца мероприятия в изпълнение на договора. Ищцовата страна оспорва, че редът за приемане на работа, регламентиран в т.5.2. и т.5.2.4 от договора не е спазен с назначената от ответника комисия. По същество се оспорват констатациите на комисията относно обема и стойността на извършената работа, в това число диаметърът и броят на изкоренените пънове. Претендира се, че за периода от 22.09.2021 г. до 29.10.2021 г. изпълнителят е извършил работа, съгласно количествено стойностна сметка, представляваща приложение №2 към молба вх.

№46846/22.05.2023 г. Сочи се, че ответникът е изпълнил частично задължението си за плащане за посочената работа възнаграждение, като е платил на ищеца сумата

10323.83 лева съгласно фактура

№0000002009/19.01.2022 г., вместо дължимата се реално цена спрямо брой, диаметър и категория на почвата, в която са били пъновете, от 16885.42 лева.

Претендира се разликата от 6561.59 лева за посочените дейности, за която са издадени два броя проформа фактури, съответно №0000000**/19.01.2022 г. и №000000**/04.01.2022 г.: едната на стойност от 5379.16 лева, с отчетен брой изкоренени пънове спрямо диаметър, без отразяване категорията на почвата като „средноземна“, и 1182.43 лева – дължима разлика за извършване на посочената дейност по изкореняване, при условията на почва категория „средноземна“. Твърди се, че договорът между страните е прекратен на 24.11.2021 г., с писмено изявление на възложителя, обективирано в писмо от същата дата. Оспорва се да са налице обстоятелства за едностранното му прекратяване по вина на изпълнителя, тъй като възложителят е предоставил заблуждаваща информация и не е оказал необходимото съдействие на изпълнителя в изпълнение на т.3.5 от договора. За изпълнението на задълженията по договора на изпълнителя са били налице непреодолими пречки с обективен характер, а именно: затруднен достъп до обекта; несъответствие по документи и тази на терен на категорията на почвата в обекта; липса на указания от страна на възложителя за това, на какво разстояние и къде точно да се избутат дънерите; несъответствие на 5 диаметрите на пъновете на терен, които обстоятелства са довели до обективна невъзможност за продължаване на работния процес. Последното се сочи като довод за задържане на платената от изпълнителя по договора гаранция от 6160 лева и се иска нейното връщане. Претендират се и вреди от бездействие за отстраняване на несъответствията, препятстващи режима на работа в обект № 4, представляващи пропуснати ползи от престоя на един брой верижен трактор модел Т-170 с рама 68676, ведно с булдозерно прикачно устройство с peг. № **** за периода от 03.11.2021 г. до 22.11.2021 г. и невъзможността да се реализира сигурен доход от предоставяне на същата техника под наем за срок от 20 дни на трето лице -„Теди 93“ ЕООД, като размерът на същите се определя на сумата 10800 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от увреждането – 03.11.2021 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи се, че договорът с ищеца е сключен след проведена процедура по конкурс за възлагане на лесокултурни дейности в обект №4 – почвоподготовка, залесяване и отглеждане на тополови култури 2021/2022 г. на територията на ТП „ДГС-Пловдив“. Предложената от ищеца цена била в размер на 123200 лева без ДДС, от които 42199.73 лева за пълна механизирана почвоподготовка;