Акт от 26.07.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1112

Варна, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - XIX състав, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

МАРИЯНА БАХЧЕВАН

При секретар РУМЕЛА М. като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело № 426 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.159 от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалбата на „Транс енд

Трейд 1“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя И.И.Н. чрез адв.Г.В. срещу ревизионен акт №Р-03000321001038-091-001/13.10.2021г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП гр.Варна, с който е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2019г. в размер на главница от 387 464.96 лева и лихви от 50 589.75 лева, потвърден с решение № 301/07.02.2022г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП.

В жалбата са направени оплаквания относно материална незаконосъобразност на ревизионния акт. Твърди се реалност на транспортните доставки, като се отбелязва отчитане в счетоводството на доставчика и на ревизираното лице на разходи, съответно приходи от процесните фактури. Оспорва се констатацията на органите по приходите за липса на засичане на товарните автомобили от системата на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, както и непосочването в договорите на имената на представляващите, които са ги подписвали. Подчертава, че за доставките са съставяни приемо-предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки и пътно-прехвърлителни разписки, както и пътни листи. Намира за неправилна преценката на ответника, че липсва документална обоснованост, поради което притежаването на данъчни фактури не е достатъчно, за да обоснове действителност на доставките. Обръща внимание, че в ревизионния доклад изрично е записано, че счетоводството на ревизираното лице е водено съгласно правилата на Закона за счетоводството и Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия. Смята, че е налице документална обоснованост на процесните доставки, тъй като ревизираното лице разполага със счетоводни документи, които отговарят на изискванията на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и на Закона за счетоводството /ЗСч/ и отразяват вярно описаните във фактурите стопански операции. Позовава се на решение на Съда на Европейския съюз по дело С-18/13, според което за да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит за доставки от доставчик, различен от издателя на фактурите, е необходимо да се установи въз основа на обективни данни знание у получателя, че сделката е част от данъчна измама, каквито изводи не се съдържат в ревизионния акт. Подчертава, че частните документи, събрани в хода на ревизионното производство не са оспорени от данъчните органи и съдържат факти, обвързващи издателите им, поради което не могат да се приемат за неверни, само защото са частни документи /решение №1472 от 16.02.2022г. по касац.адм.дело № 8507 от 2021г. на Върховния административен съд/. Сочи, че при доказване предаването на стоката от доставчика на получателя, посочени във фактурата, плащане на цената и начисляване на данъка, каквото безспорно е установено във фактическата обстановка, произходът на стоката е ирелевантен за възникване на правото на данъчен кредит между ревизираното лице и неговия пряк доставчик / в какъвто смисъл са решения на ВАС с №№ 5940/22.05.2008г., 12528/13.12.2006г., 6178/13.05.2009г., 1345/02.02.2009г. и 248 от 08.01.2010г./.

Жалбоподателят се позовава и на решение на

СЕС от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, в което е формулиран извод, че чл.167 и чл.168 буква „а“, чл.178 б.“а“ и чл.273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане на данъчен кредит, поради това че данъчно-задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за процесната стока, има качеството също на данъчно-задължено лице, разполагал е със стоките – предмет на доставката и фактурата, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задължението си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност или поради това, че данъчно-задълженото лице не разполага с други документи освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар и да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материални условия за упражняването на правото на приспадане и данъчно-задълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя на фактурата. Посочени са мотивите на СЕС в т.33 от решението по дело С-285/11, в което се посочва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са използвани от получателя за целите на негови облагаеми доставки. Сочи, че според СЕС отказът на правото на приспадане на данъчен кредит при обстоятелства за наличие на обективни данни, че със сделката е извършена данъчна измама или нарушение, за което получателят по фактурата е знаел или е могъл да знае е допустимо само и единствено, ако органите по приходите докажат по безспорен начин наличието на обективни данни. В същия смисъл са и решения на СЕС по съединени дела С-439/04 и С-440/04, и решение по С-324/11, в които е посочено, че недоказването на материален и персонален субстрат у доставчика не е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит. Относно доказването на субективния елемент – знанието на получателя по фактурата, че той самия и неговия доставчик участват в данъчна измама, жалбоподателят е посочил решение на СЕС по дело С-425/06, съгласно което в тежест на данъчната администрация е да докаже, че по несъмнен и категоричен начин, че ревизираното лице е знаело за участието си в данъчна измама, като доказването трябва да бъде въз основа на преки, а не косвени доказателства.

Иска цялостна отмяна на ревизионния акт и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

Ответникът – директора на дирекция

„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна чрез юрисконсулт Е.В. оспорва жалбата като неоснователна и иска нейното отхвърляне, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 22 172 лева. В пледоарията по съществото на спора, юрисконсулт В. излага доводи за законосъобразност на ревизионния акт, като отбелязва, че не е бил осъществен контакт с представители на фирмите-доставчици и преведените от жалбоподателя по банков път средства веднага са били теглени. Заявява, че в договорите не са попълнени адреси, имена на представляващи, не са посочени местата за товарене на стоката. Сочи, че никой от доставчиците не разполага с база за съхранение на стоката и кой е неговия предходен доставчик. Добавя, че в пет от товарителниците за изпращач и за получател са посочени други лица различни от жалбоподателя и неговите доставчици. Стоката е теглена при крайния получател, вместо при изпращача и липсват доказателства за нейното качество. Липсват данни, че стоката се е доставяла директно на клиента.

Решение № 301/07.02.2022г. е съобщено на жалбоподателя на осми февруари 2022г., а жалбата срещу него е постъпила на 22.02.2022г., т.е. обжалването е осъществено в 14-дневния законов срок от лице с правен интерес пред надлежния съд срещу акт подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустимо.

В хода на ревизията на „Транс енд

Трейд 1“ ЕООД е установено следното:

На основание чл.26 т.2 във връзка с чл.10 ал.1 от ЗКПО, с обжалвания ревизионен акт е преобразуван в увеличение счетоводния финансов резултат на „Транс енд Трейд 1“ ЕООД за 2019г. със сумата от 3 874 649.58 лева, представляваща отчетна стойност на продадените стоки – пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед по фактури, издадени от „Лега Трейд Груп“ ЕООД, „Еко Про 2015“ ЕООД и „Агро Трейд-МС“ ЕООД, като е определен корпоративен данък по ЗКПО за 2019г. в размер на 387 464.96 лева /главница/ и лихви в размер на 50 589.75 лева.

В хода на ревизионното производство е установено, че през 2019г. основната дейност на жалбоподателя е била извършване на товари и търговия на едро и дребно със зърнени култури. Констатирано е, че за 2019г. дружеството е декларирало в ГДД по чл.92 от ЗКПО общо приходи в размер на 31 022 112.14 лева в т.ч. приходи от продажба на стоки в размер на 30 786 334.73 лева и общо разходи в размер на 30 589 663.73 лева в т.ч. балансова стойност на продадените стоки в размер на 28 830 434.59 лева.

Установено е, че през ревизирания период

„Транс енд Трейд 1“ ЕООД е заприходило закупените зърнени храни по дебита на счетоводна сметка 304 „стоки“ с подсметки: 3041 „пшеница“, 3042 „царевица“, 3043 „слънчоглед“ и 3047 „ечемик“. От представения хронологичен регистър на сч.сметка 304 „стоки“ срещу кредитирането на сч.сметка 401 „доставчици“ и сч.сметка 402 „доставчици по аванси“ са заприходени стоки на стойност, както следва: 850 453.50 лева по фактури, издадени от „Лега Трейд Груп“ ЕООД с ЕИК ********* /описани на стр.12 от РД/; 2 909 046.60 лева по фактури, издадени от „Еко Про 2015“ ЕООД с ЕИК ********* /описани на стр.19 и 20 в РД/; 910 954.88 лева по фактури, издадени от „Агро Трейд-МС“ ЕООД с ЕИК ********* /описани на стр.26 и 27 от РД/. Ревизираното лице е представило справка за стоков поток и транспортни документи, приети в ИС „Контрол“ с вх.№ Р-03000312001038-ПРД-008-И/ 16.07.2021г. /стр.355 от преписката/, от която е видно, че е изписало отчетна стойност на продадените стоки през 2019г., както следва: 850 453.50 лева по фактури, издадени от „Лега Трейд Груп“ ЕООД, 2 662 873 лева по фактури, издадени от „Еко Про 2015“ ЕООД и 361 323.08 лева по фактури, издадени от „Агро Трейд-МС“ ЕООД.

В договорите за доставка на стока, продавачите „Лега Трейд Труп“ ЕООД, „Еко Про 2015“ ЕООД и „Агро Трейд -МС“ ЕООД са декларирали, че са собственици на стоката и количеството на стоката се определя, съгласно кантар на продавача. Констатирано е, че в договорите не са попълнени адрес за кореспонденция, телефон и ел.поща на продавача, не са посочени имената на представляващите, които са подписали договорите, не е посочено конкретното място на товарене, а само населеното място, не са представени кантарни бележки от кантар на продавача и декларация за произход на зърното. Констатирано е, че само за част от фактурите има представени приемо-предавателни протоколи и пътно-прехвърлителни разписки, като в приемо-предавателните протоколи не са посочени пълни данни за регистрационните номера на МПС. Ревизиращите органи са установили, че част от представените товарителници са издадени от ревизираното дружество, като превозвач на стоката, а друга част - от транспортните дружества при наемане на МПС. Установено е, че товарителниците са придружени с кантарни бележки, издадени от кантар на крайния получател. В товарителниците за място на товарене са посочени само имената на населените места, без конкретно посочване на идентификационни данни за мястото на натоварване на стоката - адрес, парцел, ПИ № или други. За предал стоката е вписан само изпращач.

За установяване движението на транспортните средства, използвани от дружеството за транспортиране на стоките - собствени и наети, до Агенция Пътна инфраструктура (АПИ) е било изпратено Искане за представяне на информация от трети лица №

Р-03000321001038-041-003/26.07.2021г., с което са изискани всички записи от Регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България“, получени от автоматични устройства за записване на пътния трафик и от автоматичните преброителни пунктове и стационарните и мобилни контролни точки на Националното ТОЛ управление, стопанисвани от АПИ, за част от превозни средства : В**** ВН; В **** НХ; В **** HP; В **** НТ; В **** НН; В **** НН; В **** КН;

В **** СА; В **** ВР; ТХ **** ХР, за периода 01.01.2019г. - 31.12.2019г. От АПИ е бил получен отговор с вх. № 9408/09.08.2021 г., като при преглед и анализ на получените данни /я.376-л.457/ е установено, че за някои дни няма регистрирано движение по дати и маршрути, вписани в товарителниците и пътните листи.