Решение № 4040 от 07.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4040 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. М. като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20251110208113 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. В. Й., ЕГН **********, чрез адв. А. Т. от ***, срещу наказателно постановление № *****, издадено от началник сектор към отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 5,вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 2200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят, който обжалва същото чрез адв. Т., като твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя без да са били налице предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, което е довело до съществено ограничение на правата му.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. Т., който поддържа жалбата и иска отмяна на НП, тъй като от събраните доказателства е установено, че е жалбоподателят не е бил поканен за съставяне на АУАН, което нарушение преценява като съществено.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение въз основа на договор за безплатна правна помощ.

ВъззиваЕ.та страна – ОПП - СДВР в съдебно заседание се представлява от юрк. К., която оспорва жалбата и моли за постановяване на решение, с което същата да бъде отхвърлена, а НП оставено в сила като законосъобразно и правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (доколкото липсват данни за връчването на НП на жалбоподателя), от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.04.2023 г. около 14.43 ч. в ***, по бул. *** с посока на движение от *** към *** се движел лек автомобил ***, с рег. № ********, собственост на фирма ******* - клон ***, като до *** била измерена скорост на движение на автомобила 142 км/ч, след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача от измерената скорост 147 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч за населено място. Нарушението било установено и заснето с АТСС АRH CАM S1 № 11743, заснЕ.що и записващо скорост, дата, точен час, рег. номер на МПС и място на позициониране. След установяване на собственика на автомобила – ******* - клон ***, бил проведен телефонен разговор с управителят му С. Н. Ч. (установена едва на 21.03.2024 г. видно от датата на разпечатаната справка за лице – АИС „БДС“, която на 21.03.2024 г. предоставила писмена декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която декларирала, че на 22.04.2023 г. автомобилът на фирмата е бил управляван от Н. В. Й. и предоставила копие от СУМПС на Й..

При това положение свидетелят Е. Б. – младши автоконтрольор при ОПП – СДВР, в присъствието на двама свидетели по съставянето на акта и при отсъствие на нарушителя, в законоустановения едногодишен срок от датата на нарушението, съставила АУАН серия АД бл. № 069433 от 04.04.2024 г. срещу жалбоподателя, за това че на 22.04.2023 г. около 14:43 ч. в ***, управлява лек автомобил ***, с рег. № ********, собственост на ******* - клон ***. По бул.

*** с посока на движение от *** към *** и до *** се движи с 142 км/ч с приспаднат - 3% толеранс от измерената скорост 147 км/ч. Ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място. Посочено е още, че нарушението е било установено с АТСС АRH CАM S1 № 11743, заснЕ.ща и записваща скорост, дата, точен час, рег. номер на МПС. Снимката е по пр. № 465/20836/23 г.

Посочено е още, че нарушението е извършено в условията на системност с влязъл в сила на 03.01.2023 г. ел. фиш № ****** и ел. фиш № *******, в сила от 20.02.2023 г. и че АУАН е съставен в отсъствие въз основа на попълнена декларация във връзка с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Описаното в АУАН било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя на 25.04.2024 г., при което същият е възразил, като е посочил, че през този период автомобилът е управляван от друго лице, което ще посочи с декларация. Актът не бил подписан от нарушителя, като не става ясно каква е причината, доколкото липсва вписан свидетел на отказ на нарушителя да подпише акта и съответно негов подпис.

Препис от акта е връчен на нарушителя, за което последният се е подписал.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било подадено писмено възражение, 2 идентично с вписаното в акта, като били приложени и подписана от нарушителя декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която сочи, че друго лице е управлявало автомобила на посочените в акта дата и час, како и копие от неговото СУМПС.

Възражението било преценено като неоснователно от наказващия орган, поради което въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП № ***** от началник сектор към отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 5,вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалб. Й. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца., обвързвайки нарушението с посочената санкционна норма. Словесното описание на нарушението и възприетата правна квалификация в акта и наказателното постановление съвпадат по признаци. Няма данни дали и кога наказателното постановление е било връчено на нарушителя.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административно наказателната преписка и показанията на свидетеля Е. Б., които настоящия състав на съда кредитира изцяло като добросъвестно депозирани, под страх от наказателна отговорност.

От представеното от БИМ копие от удостоверение за одобрен тип средство за измерване с № 17.09.5126 е видно, че преносима систЕ. за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRH CАM S1 е одобрен тип средство за измерване към датата на твърдяното нарушение, а от представения протокол за проверка № 67- СГ-ИСИС/17.05.2022 г., е видно, че е извършена последваща проверка на измервателното средство АRH CАM S1 № 11743 и същото е технически изправно, а направените с него измервания към дата 22.04.2023 г. са в съответствие със закона за измерванията. В протокола е посочено, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е до 3 %, поради което и измерената скорост е редуцирана в полза на нарушителя с 3 % (4 км/ч). Техническото средство е било надлежно тествано, в годност, със срок на валидност 12 месеца от датата на извършване на проверката.

Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснЕ.щи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. От приложената по делото справка за съставени актове на жалбоподателя, изготвена от ОПП при СДВР, се установява че Н. Й. има и други наложени наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, за които да са издадени съответни НП и ЕФ, включително и такива за нарушения на чл. 21 от ЗДвП, сред които и посочените в АУАН и НП, обуславящи системност.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Видно от т. 3 от заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 г. на министъра 3 на вътрешните работи началника на сектор АНД в ОПП при СДВР е оправомощен да издава наказателни постановления, а видно от представената заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. и акт за встъпване в длъжност издателят на НП Д. Д. е била назначена именно на тази длъжност. Със същата заповед полицейските органи от ОПП – СДВР са оправомощени да съставят АУАН за нарушения на ЗДвП, а съобразно приложената Заповед №513д5069/21.07.2015 г. актосъставителят Е. Б. е заЕ.ла длъжността младши автоконтрольор в ОПП - СДВР.

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН приЕ. от правна страна, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело да значително ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, изразяващо се в съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, без същият да е бил търсен или канен за съставяне на АУАН. От самия АУАН е видно, че е съставен на 04.04.2024 г., а е бил връчен чрез РУ Костинброд на 25.04.2024 г., като дори не става ясно защо нарушителят не го е подписал. Ако е отказал е следвало този отказ да бъде удостоверен с подписа на свидетел на отказа, което не е направено. Сред материалите по преписката липсва каквато и да е индиция за търсене или канене на жалб. Й. за съставяне на АУАН, такива обстоятелства не са отразени и в самия акт. Свид. Б. – актосъставител изрично заявява при разпита й, че не е канила нарушителя за съставяне на акт, тъй като адресната регистрация на лицето била в ***. Къде е адреса на лицето няма никакво отношение относно нуждата същият да участва в административнонаказателното производство то самото начало, при съставяне на АУАН срещу него, и местоживеенето в друго населено място не е пречка и основание същият да не бъде канен. Ето защо съдът прие, че е осъществено нарушение на чл. 40 от ЗАНН, като нарушителят неоправдано е бил лишен от възможността да участва в образуваното срещу него административно-наказателно производство от самото му начало – при съставяне на АУАН, с който се повдига административното-наказателното обвинение, съответно да направи своевременно възражения или да даде обяснения. По този начин правото на защита на нарушителя е било безвъзвратно съществено нарушено, което от своя страна неразривно води до необходимост от отмяна на НП, издадено въз основа на този опорочен АУАН.

В АУАН е допуснато и нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като са посочени множество разпоредби като нарушени, което обърква нарушителя и му пречи да разбере какво точно нарушение му се вменява от една страна, от друга – посочена е и категорично неправилна такава – чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която касае превишение на допустимата скорост с от 31 до 40 км/ч. В обстоятелствената част на АУАН, макар да не е посочено изрично превишението, от посочената скорост на движение на автомобила – 142 км/ч и допустимата скорост – 50 км/ч. чрез просто матЕ.тическо действие изваждане се установява, че превишението е 92 км/ч., т. е. в случая относимата норма е чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, която касае превишение над 50 4 км/ч.

Във връзка с възражението в жалбата, съдът намира, че АУАН е съставен в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В случая срокът за съставяне на АУАН тече от установяване на нарушителя, което е станало с подаване на декларацията от представляващия юридическото лице собственик на автомобила на 21.03.2024 г., в която е посочено, че жалбоподателят е управлявал заснетото МПС на съответната дата.

От материална страна съдът намери, че НП е правилно, доколкото с оглед подадената декларация по чл. 188 от ЗДвП от представляващия юридическото лице собственик на автомобила, правилно актосъставителят е приел, че именно жалб. Й. е управлявал автомобила. В тази връзка следва да се отбележи, че право да подава декларация по чл. 188 от ЗДвП има само собственика или ползвателя, вписан в СРМПС. Жалб. Й. няма нито едно от тези качества, поради което подадената от него след връчване на АУАН декларация по този ред е без правно значение.

Въпреки наличието на основание за отмяна на НП, да пълнота следва да се отбележи, че наказанието е определено неправилно, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП (действала към момента на извършване на нарушението) „Когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.“, а чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП (актуална към датата на нарушението) гласи: „за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.“ Отново чрез прости матЕ.тически операции – деление, умножение и събиране, се установява, че за превишението от 92 км/ч. следва предвидената глоба от 700 лв. да бъде увеличена с 18х50 лв., т. е. с 900 лв., или общо предвиденото наказание се явява 1600 лв. Като се удвои съобразно чл.