Решение № 846 от 23.10.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 846 гр. Шумен, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20263630101919 по описа за 2026 година

Предявени са пет отрицателни установителни иска с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Т. Р. Ф., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Шумен, ул. *** № 5, ет. 2, офис 11 срещу „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.

1404, район Триадица, бул. „*** № 81В, ап. 3, представлявано от Христо Маринов Маринов, Петр Валента и Виктор Тот.

Ищецът твърди, че по частно търговско дело № 2388/2010 г. по описа на Районен съд - Шумен, бил осъден да заплати на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД, с БУЛСТАТ: 121554961, следните суми: 4939.36 лв. - главница; 106.43 лв. – неустойка за забава за периода от 15.06.2009 г. - 22.04.2008 г.; законна лихва върху главницата, считано от 15.06.2010 г. и разноски по делото – 200.93 лв.

Впоследствие вземането било изцяло прехвърлено на „АПС БЕТА *** ООД.

Излага, че издаденият на 21.07.2010 г. изпълнителен лист послужил за образуване на изпълнително дело № 20118770400984 по описа на ЧСИ Асен Тонев. Впоследствие посоченото дело било преобразувано в изпълнително дело № 20188760403539 по описа на ЧСИ Даниела Златева. Делото било прекратено на 09.10.2024 г.

Заявява, че съгласно печата на гърба на изпълнителния лист последното изпълнително действие било извършено на 04.05.2011 г., когато бил наложен запор върху трудовото възнаграждение.

В края на 2025 г. получил уведомление, че задължението било възобновено под форма на ново изпълнително дело № 20259310400797 по описа на ЧСИ Росен Русев. Сумата по делото възлизала на 14 507.11 лв., включваща: 4 939.36 лв. – главница; 627.24 лв. законна лихва за периода 10.10.2024 г. - 01.10.2025 г., 7 409.77 лв. - законна лихва върху главницата до окончателното изплащане, 150.00 лв. - неолихвяеми вземания, 1 380.14 лв. разноски по изпълнителното дело.

С настоящата искова молба предявява пет отрицателни установителни иска с срещу ответника, като моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника сумата в общ 1 размер от 7 417.37 евро, равними на 14 507.11 лева, от която в размер на 2 525.45 евро, равними на 4 939.36 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 74018111460/22.04.2008 г., 320.70 евро, равними на 627.24 лв. - законна лихва за периода от 10.10.2024 г. - 01.10.2025 г., 3 788.56 евро, равними на 7 409.77 лв. - законната лихва върху главницата до окончателното изплащане, 76.69 евро, равними на 150.00 лв. - неолихвяеми вземания; 705.65 евро, равними на 1 380.14 лв. - разноски по изпълнително дело съгласно такси по Тарифа на ЗЧСИ, по изпълнително дело № 20259310400797 по описа на ЧСИ Росен Русев, поради изтекла давност. Молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В проведените по делото съдебни заседания, ищецът, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител – адв. Ф. Х. от ШАК, който моли предявените искове да бъдат уважени. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е депозиран писмен отговор, към който са приложени писмени доказателства. В отговора ответникът заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Излага, че поради неизпълнение в срок на задълженията по договор № 7401811460, кредитодателят „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД се е снабдило със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ЧГД № 2388/2010 г. по описа на Районен съд - Шумен, срещу кредитополучателя и ищец по настоящото производство Т. Ф.. Съгласно договор за Цесия, подписан на 23.02.2015 г. между „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД - като цедент, и „АПС БЕТА *** ЕООД - като цесионер, последното дружество придобило гореуспоменатото необслужвано вземане по посочени Договор за кредит.

Въз основа на цитирания изпълнителен лист било образувано изп. дело № 984/2011 г. по описа на ЧСИ Асен Тонев. Впоследствие изпълнителното дело било прехвърлено служебно от ЧСИ Асен Тонев към ЧСИ Даниела Златева, като съответно било образувано изп. дело № 3539/2018 г., а впоследствие към ЧСИ Росен Русев, образувано под номер № 797/2025 г.

Сочи, че съгласно задължителните разяснения, дадени от ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“. Следователно наличието на висящо изпълнително производство било достатъчно основание, за да не тече погасителна давност за времето до 26.06.2015 г., с която се изоставило горното разбиране и се възприела тезата, че взискателят следва да поддържа висящността на изпълнителното производство, предприемайки дествия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Т. е. в процесния случай наличието на валидно изпълнително дело, а именно: изп. дело № 984/2011г. по описа на ЧСИ Асен Тонев било пречка да започне да тече погасителна давност. В допълнение, по изпълнителното дело периодично /в периода 01.11.2014 г. - 22.03.2017 г./ били извършвани удръжки, с изпълнението на които съответно се бил реализирал изпълнителния способ.

Горепосоченото изпълнително дело било служебно преобразувано под № 797/2025 г. по описа на ЧСИ Росен Русев, като по делото многократно били предприемани изпълнителни действия, всяко от които прекъсвало погасителната давност и след всяко от което започвало да тече нова 5-годиншна давност съгласно чл. 117 от ЗЗД. Подадени били молби от взискателя „АПС Бета *** ЕООД на 05.04.2019 г., на 25.09.2023 г., а от посочените дати не бил налице изтекъл 5-годишен непрекъснат период, в който изпълнителни действия да не са били предприемани. Сочат също, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 797/2025г. по описа на ЧСИ Росен Русев, което било активно към настоящия момент.

2

Излагат, че дори и по делото да е настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, то последиците от последната били от процесуален характер и не влияели на въпроса за давността. Изпълнителният лист не губил характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължавало да съществува. Това било така, защото перемпцията на едно изпълнително дело не лишавала кредитора от основание за получаване на суми, за които има издаден изпълнителен лист. В допълнение, сочат, че според установената задължителна практика на ВКС, обективирано в тълкувателно решение от 04.07.2024г. по т. дело № 2/2023 на ОСГТК на ВКС, т.3 - съгласно която „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.“, следователно подадените молби по „перемирано“ дело без съмнение прекъсват давността, тъй като съдебният изпълнител е подчинен на изпълнителния лист, намиращ се в кориците на изпълнителното дело. Последиците при перемпция по чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК били от процесуален характер, изпълнителният лист не губил характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължавало да съществува.

Перемпирането било основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличавало ефекта от предприетите принудителни действия /резултатни или безрезултатни/, с които е прекъсвана давността за изпълняемото право - този ефект се запазвал и се отчитал при възражение за изтекъл давностен срок Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК.

За прекъсването на давността било от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради давност Решение № 325 от 13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о., ГК. В този смисъл е и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК: „когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.“

Нямало съмнения в теорията и практиката, че молбата от взискателя сама по себе си е достатъчна, за да прекъсне погасителната давност, като липсата на ефективно изпълнение на способа /напр. налагане на запор/, не опорочавало молбата. От взискателя се изисквало активно поведение, което се изчерпвало с изпращането на молба до съдебния изпълнител.

От там нататък, фактическото „предприемане на действия по принудително изпълнение“ зависило от съдебния изпълнител и от обективни предпоставки – например наличието или липса на банкови сметки или трудови договори, върху които да бъде насочено изпълнението.

В тази връзка, неоснователно било твърдението на ищеца, че последното валидно изпълнително действие било на 04.05.2011 г. - с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, тъй като впоследствие многократно са били подавани молби за извършване на изпълнителни действия.

Молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В проведените по делото съдебни заседания, ответникът, редовно призован, не се явява лично. От тяхно име е депозирана писмен отговор-становище на 01.09.2026 г., в който молят предявените искове да бъдат оставени без уважение.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на 3 страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения изпълнителен лист от 21.07.2010 г., издаден по ч. търг. дело № 2388/2010 г. по описа на Районен съд – Шумен е, че Т. Р. Ф., с ЕГН ********** бил осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД гр. София следните суми: 4 939.96 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 74018111460/22.04.2008 г.; 106.43 лв. – неустойка за забава от 15.06.2009 г. до 08.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2010 г., както и разноски в размер на 200.93 лв. Изпълнителния лист е издаден въз основа на депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и издадена заповед за изпълнение № 1559/15.06.2010 г. по цитираното дело.

Тъй като посочените задължения не били платени на 23.02.2015 г. между „Транзакт Юръп“ ЕАД /с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД/ и „АПС Бета България” ЕООД бил сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който дружеството цесионер е придобило вземанията по посоченият изпълнителен лист.

Съдът констатира от приложеното копие на изп. дело № 3539/2018 г. по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ, че по така издадения изпълнителен лист, първоначално на 14.04.2011 г. е образувано изпълнително дело № 984/2011 г. по описа на ЧСИ Асен Тонев с рег. № 877 на КЧСИ въз основа на молба от „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД гр.

София срещу Т. Р. Ф., като с молбата за образуване на изпълнително производство взискателят „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД е поискал едновременно с връчването на заповедта за изпълнение с покана за доброволно изпълнение извършване на принудителни действия опис на имущество и запор на трудово възнаграждение. Със същата молба взискателят е възложил на изпълнителния орган осъществяване на правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.