Определение № 22089 от 15.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 10345/2026
- Вид
- Определение № 22089
- Подписан
- 15.10.2026
- В сила
- 15.10.2026
- Състав
- Станимира Иванова, Ивайло Свиленов Илиев, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22089 гр. София, 15.10.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Ивайло Св. Илиев като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261100510345 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 129 от ГПК .
Образувано е по частна жалба вх.№ 278834/10.09.2026г. по регистъра на СРС от А. С. С., ЕГН ********** и Д. А. И., ЕГН ********** срещу Определение № 31034/26.08.2026г. по гр. д. № 4277 по описа за 2026г. на Софийски районен съд, 160-ти състав, с което е върнат насрещен иск съдържащ се в отговор на искова молба вх. № 159652/19.05.2026г. уточнен с молби от 03.06.2026г. и от 24.06.2026г. Навел са твърдения, че на 14.07.2026г. получили разпореждането на съда че следва да впишат насрещния иск, но същият ден в системата ЕПЕП установили че по делото било изпратено писмо от съда до АВписвания за вписване на насрещния иск. В системата било обозначено със стрелка това писмо, което означавало, че документът е изходящ. Така решили, че съдът вече е изпратил исковата молба за вписване и затова сне предприели и те действия за същото.
Ответникът по жалбата - В.Д.К., ЕГН ********** е оспорил жалбата.
Посочил е , че съдът нямал задължение да изпраща служебно за вписване исковата молба. Това следвало да се извърши от ищеца, който следвало и да заплати сответната такса, като представи и заверени преписи от скицата и данъчната оценка за имота, да занесе и оригинала на исковата молба. Писмото на съда от 14.07.2026г. било съпроводителното писмо, което се издава от съда следвало да послужи на ищеца за вписването, то не се изпращало служеблно от съда на АВп.
Съдът като обсъди жалбата и доказателствата по делото намира следваното от фактическа страна:
Производството пред СРС е образувано по искова молба вх.№ 1
51047/17.02.2026г. на В.Д.К., ЕГН ********** срещу А. С. С., ЕГН ********** и Д. А. И., ЕГН ********** с която е поискала от съда да допусне съдебна делба между страните на апартамент с идентификатор
***. и припадащите му се 1/16 ид.ч. от имот ***.
В срока за отговор с отговора на исковата молба , уточнен с молба вх. № 177873/03.06.2026г. А. С. С., ЕГН ********** и Д. А. И., ЕГН ********** са оспорили иска за делба като са предявили насрещен иск за собственост на ¼ и.ч. от апартамента и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място и на 1/16 ид.ч. от имот *** на основание на придобивна давност.
С Разпореждане от 24.06.2026г., съобщено на насрещните ищци на 14.07.2026г. съдът е указал на насрещните ищци че следва в едномесечен срок от съобщението да впишат исковата молба, с която са предявили насрещен иск, както и че при неизпълнение на указанията в срок насрещният иск ще бъде върнат.
В кориците на делото се съдържа писмо от 14.07.2026г. от съда до АВписвания сочещо че съгласно разпореждането от 24.06.2026г. им се изпраща за срещната искова молба за вписване.
С Определение № 31034/26.08.2026г. съдът е констатирал , че насрещния иск не е вписан и е върнал същия.
При така установеното от фактическа страната съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от процесуално легитимирано лице и като такова е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Правилно районният съд е приел с разпореждането от 24.06.2026г., че предявеният насрещен иск следва да се впише – аргумент от чл. 114 , ал.1 от ЗС. Вписването на исковата молба е задължение на ищеца. Процесуалната последица на неизпълнение на това задължение в указания от съда срок има за процесуална последица връщане на исковата молба. Вписването на исковата молба е условие за надлежното движение на производството, поради което и уредена в специалния закон предпоставка за движението на делото обуславя и по отношение на нея приложението на чл. 129, ал.3 от ГПК /В този смисъл ТР № 3/19.07.2010г. по тълк.д. № 3/2009г. на ОСГК на ВКС/.
В случая по делото не се спори, а и се установява при проверка в АВписвания, че насрещната искова молба не е вписана. Указанията на съда до насрещните ищци за вписване на насрещната искова молба са били ясни и редовно връчени на 14.07.2026г., укадани са и последиците от неизпълнението на задълженията. Неизпълнението на това указание на съда в срок е установено по делото, поради което и оспореното определение е правилно.
Издаденото от СРС съпроводително писмо до АВписвания е изходящ документ и точно като такъв е обозначен в системата ЕПЕП. Това 2 съпроводително писмо е необходимо на ищеца , за да впише исковата молба и затова то е съставено и е по делото и към момента. Съставянето на съпроводителното писмо не означава , че съдът служебно е изплатил исковата молба за вписване и мълчаливо е отменил разпореждането си до насрещните ищци. Интерпретацията на частните жалбоподатели на съставеното съпроводително писмо е неправилно, тази тяхна погрешна преценка не е извинима, поради което и частната жалба съдът приема за неоснователна.
Мотивиран от горното, Софийски Градски Съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 278834/10.09.2026г. по регистъра на СРС от А. С. С., ЕГН ********** и Д. А. И., ЕГН ********** срещу Определение № 31034/26.08.2026г. по гр. д. № 4277 по описа за 2026г. на Софийски районен съд, 160-ти състав.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 274 от ГПК в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателите.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3