Решение № 134 от 29.06.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Варна, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20263001000170 по описа за 2026 година

Образувано е по въззивна жалба от „МАРИНИМПЕКС“ ЕООД – Варна против Решение № 11/08.01.2026 год., постановено по ТД № 347/2025 год. по описа на ВОС, с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ГББ Епсилон ЕООД, ЕИК 203792129, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Красно село, ***а, ет.1, и

МАРИНИМПЕКС ЕООД, ЕИК 103811571, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Аспарухово, ж.к.Южна промишлена зона, Поземлен имот с идентификатор ***, съществуването на вземане на ГББ Епсилон ЕООД, ЕИК 203792129, от МАРИНИМПЕКС ЕООД, ЕИК 103811571, за СУМАТА от 63911,49 евро /равностойност на 125000 лева/, представляващо главница по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.11.21г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 28.08.24г. до окончателното изплащане, за което вземане по ч.гр.д. №14409/2024г. по описа на ВРС е издадена заповед №6972/09.12.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415 ГПК.

В предявената въззивна жалба се излага, че съобразно договорните уговорки плащането на уговорената цена по договора за цесия има 1 конститутивен ефект за възникване на облигационното отношение. До настъпване на уговореното отлагателно условие договорът не поражда правно действие. Процесното вземане е останало в патримониума на цедента.

Въззивникът акцентира и върху фактът, че след датата на подписване на договора цедентът неоснователно е получил сумата от 126 843, 42 лева по изп.дело № 138/2020 год. по описа на ЧСИ С.С. – поведение, което е несъвместимо с поетото задължение за прехвърляне на цялото вземане.

Получената сума надвишава договорената продажна цена и не съществува основание „Маринимпекс“ ЕООД да дължи допълнителна парична престация.

Противното би довело до неоснователно обогатяване на ищеца – последният получава сумата от принудителното събиране на дълга, ведно с пълната продажна цена на вземането. Съдът е игнорирал доказателствата, сочещи, че действителната обща воля на страните е била договорът да породи правно действие след заплащане на продажната цена /показания на св.А.Д./.

Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

Насрещната страна – „ГББ ЕПСИЛОН“ ЕООД – София, е депозирала отговор, съобразно който оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството пред въззивната инстанция не е спорно, че по подадено от „ГББ ЕПСИЛОН“ ЕООД, ЕИК 203792129, заявление е издадена заповед № 6972/09.12.24 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като е разпоредено длъжникът „МАРИНИМПЕКС“ ЕООД, ЕИК 103811571, да заплати на заявителя сумата от 125000 лв, представляваща неплатено възнаграждение по договор за цесия от 19.11.21 г. с нотар.заверка на подписите рег. № 4514/19.11.21 г. на Н-с М.П., ведно със законната лихва от 28.08.24 г. до оконч.плащане, и разноски в производството в размер на 2974,40 лв – д.т. и 3660 лв - адв.възнаграждение.

Срещу така издадената заповед от длъжника по делото е постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК, подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.

Не се спори, че страните са подписали договор за цесия от 19.11.21 г., сключен между „ГББ ЕПСИЛОН“ ЕООД, като цедент, „МАРИНИМПЕКС“ 2

ЕООД, като цесионер, КОНСОРЦИУМ ВАРНА ПРО ЕНЕРДЖИ ООД, като длъжник, и А. Д., като поръчител, по силата на който „ГББ Епсилон“ ЕООД е прехвърлил на „МАРИНИМПЕКС“ ЕООД свои вземания от длъжника „КОНСОРЦИУМ ВАРНА ПРО ЕНЕРДЖИ“ ООД, надлежно установени и приети по изп.д. № 138/20 г. на ЧСИ С.Сербезов.

Цедентът и цесионерът са взискатели по изп.д. № 138/20 г. на ЧСИ С.Сербезов.

Взискателят по изпълнителното дело /ИД/ „ГББ ЕПСИЛОН“ ЕООД е титуляр на вземане от длъжника „КОНСОРЦИУМ ВАРНА ПРО ЕНЕРДЖИ“ ООД в общ размер от 614 026,29 лева. Към датата на сключване на договора за цесия по ИД е изготвен протокол за разпределение от 01.10.2021 год., в който на основание чл. 460 ГПК е предвидено частично удовлетворяване на взискателя „ГББ ЕПСИЛОН“ ЕООД със сумата от 126 843,42 лева. Разликата между целия събираем дълг и предвидената сума по разпределителен протокол възлиза на 487 182, 87 лева.

Не се спори и относно факта, че разпределението е било обжалвано и респ. потвърдено след съдебно обжалване по реда на чл. 463 ГПК /така Решение № 277/16.09.2022 год. по ГД № 12/2 год. по описа на ОС – Добрич и Решение № 28/22.02.2023 год., постановено по ВГД № 71/2023 год. по описа на АС – Варна/.

Не се спори между страните, че сумата от 126 843,42 лева е преведена от ЧСИ на „ГББ ЕПСИЛОН“ ЕООД съгласно Разпореждане от 21.03.2023 год.

На първо място, в производството пред въззивната инстанция се спори относно обема и размера на цедираното вземане.

В разпоредбата на чл. 1 от договора /раздел „Предмет на договора“/ страните са приели, че предмет на цесия е вземане на цедента по ИД в общ размер от 487182,87 лв към 01.10.21 г. Договорната индивидуализация сочи, че предмет на прехвърляне е само част от дълга – предмет на принудително изпълнение, намален със сумата, предвидена по разпределителен протокол.

Аргумент за това е размерът, който съвпада с аритметичната разлика между целия събираем дълг и предвидената сума по разпределителен протокол.

Аргумент е и посочването на датата 01.10.2021 год., която съвпада с датата на изготвено разпределение.

Сочената индивидуализация съвпада с прокламираната цел в преамбюла 3 на договора да се прехвърли „цялото вземане след разпределение“ /така абз.

3/.

Пак в преамбюла на договора /абз.4/ страните са изявили желанието си да получат предвидените в разпределителния протокол суми и да уредят вземанията си от тях. Тази заявена цел е намерила израз в множество разпоредби от договора, касаещи определянето на цената и нейното плащане.

/чл. 2 „Финансови условия“/.

Следователно – предвидените за предаване суми по разпределителен протокол не са предмет на договора. Предмет на цесия е само остатъкът от вземането на взискателя „ГББ ЕПСИЛОН“ ЕООД.

При изследване на договорното съдържание съдът не кредитира показанията на св.А.Д.. Разпоредбите на договора касателно предмета на цесията са ясни – предметът е индивидуализиран както чрез формулиране на общата договорна цел, така и чрез безусловно цифрово обозначение.

Договорните разпоредби не се нуждаят от тълкуване.

С оглед влизането в сила на протокола за разпределение без изменение на заделените суми в полза на взискателя „МАРИНИМПЕКС“ ЕООД цената по договора за цесия се определя според правилото на чл. 2, ал.1 и ал.2 и възлиза на 125 000 лева /95 000 лева плюс добавка от 30 000 лева/.

Уговорено е още, че цената по договора за цесия ще бъде заплатена в срок от два дни след предаване на сумите по разпределението. Плащането ще се осъществи след нареждане от „МАРИНИМПЕКС“ ЕООД до ЧСИ да изплати сумата от 125 000 лева директно на цедента за сметка на дължимите суми към цесионера /последният същевременно е и взискател на собствено основание/ от същото разпределение /чл. 2, ал.6/. Уговорката за начина на плащане съвпада с обективираната в преамбюла цел отношенията по повод на договора за цесия да се уредят за сметка на предвидените за двамата взискатели суми по разпределителен протокол от 01.10.21 г.

Ищецът като взискател е получил сумите по протокола за разпределение в качеството на титуляр на вземането, непрехвърлено с договора за цесия.

Плащания от цесионера не са осъществени нито лично, нито чрез ЧСИ.

Цената по договора за цесия не е заплатена.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 цесионерът ще придобие собствеността върху вземането, считано от постъпването на продажната 4 цена. Същевременно договорът удостоверява, че длъжникът и поръчителите са уведомени за цесията. В деня на осъществено плащане цедентът следва да предостави на цесионера писмено изявление, потвърждаващо прехвърлянето на вземането с цел да се легитимира като кредитор /чл.4, ал.5/.

Дефинитивно договорът за цесия е консенсуален, тъй като прехвърлителното му действие по отношение на вземането настъпва с постигане на съгласие между страните за неговото сключване. Преминаването на вземането върху цесионера настъпва по силата на самия договор, без да е необходимо да е била заплатена уговорената с него цена и да е изпълнена процедурата по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД . Уговорката договорът да породи прехвърлителното си действие след заплащане от страна на цесионера на договорената цена по същество представлява отлагателно (дилаторно) условие, чието настъпване обуславя пораждането на правните му последици.

Предвиденото условие има чисто потестативен /произволен/ характер, тъй като зависи изцяло от волята на цесионера да изпълни основната си престация по договора, т.е. да заплати уговорената цена. Формираната по реда на чл. 290 от ГПК съдебна практика изключва възможността действието на договора да бъде обусловено от чисто потестативно условие, тъй като в този случай се поставя под съмнение изобщо намерението им за обвързване, а оттам и съществуването самия договор. Условието съставлява събитие, което следва да е различно по вид от изпълнението или неизпълнението на основното задължение на страна по договора. (така Решение № 77 от 8.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 2/2009 г., I т. о., ТК; решение № 7 от 19.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 53312/2015 г., I т. о.; решение № 111 от 23.06.2016 г. по т. д. № 1839/2015 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 50083 от 6.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1565/2022 г., I т. о.). Противното разбиране би довело до неприемливия извод, че доколкото изпълнението на задълженията на страните по договора е винаги несигурно, всички договори следва да се считат сключени под условие, което не съответства на характера на условието, като модалитет на сделките.

Разрешенията, съдържащи се в споменатите съдебни актове съответстват и на историческото тълкуване на института, доколкото разпоредбата на чл. 67 от ЗЗД (отм.) изрично квалифицира като недействително задължението, сключено под едно условие, зависещо единствено от волята на този, който се е задължил. По тези съображения настоящият въззивен състав намира, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от цесионния договор не въвежда допустимо условие 5 по смисъла на чл. 25 от ЗЗД.

Дори и обаче да се приеме, че с оглед свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД, уговореното потестативно условие е действително, утвърдената съдебна практика допуска приложението на фикцията по чл. 25, ал.1, изр.2 ЗЗД, че условието се счита за настъпило, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно попречи то да настъпи /за приложението на фикцията и при чисто произволните условия - Решение № 50083 от 6.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1565/2022 г., I т. о., ТК; Решение № 7 от 19.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 53312/2015 г., I г. о., ГК /. В настоящия случай предвиденото отлагателно условие с изцяло потестативен характер не е настъпило не по обективни причини, а по чисто субективни причини – неизпълнение от цесионера. Налице са предпоставките за прилагане на законовата фикция по чл. 25, ал.1 ЗЗД още повече, че изправната страна – цедент желае да се ползва от правните последици на договора.

При съвкупната преценка на гореизложеното искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен. Постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Разноски: В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Наведено е възражение за прекомерност на договорения и заплатен адвокатски хонорар от 5186,40 евро, от които 4332 евро – данъчна основа и 864,40 евро – начислен ДДС.