Протокол № 346 от 27.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 346 гр. Благоевград, 27.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Вили Дацов при участието на секретаря Илиана Ангелова

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251200601067 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 12:00 часа се явиха:

Жалбоподателят Ж. А., редовно призована, се явява лично.

Жалбоподателят Д. А., редовно призовани, не се явява.

За тях се явява адв. Г. Ю. с пълномощно от първата инстанция, редовно призована.

Въззиваемият Я. Н., редовно призован, се явява лично и с адв. А. А., с пълномощно по делото.

Свидетелят Н. Г., редовно призован, се явява лично.

АДВ. Ю.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

Съдът като взе предвид, че страните се явяват, редовно призовани, като не се явява само Д. Д., но явяването й не е задължително в настоящото производство, като същевременно същата се представлява от защитник, с оглед на което са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАД НА СЪДА: В предходно съдебно заседание по искане на защитата до разпит като свидетел е допуснат Н. Г., който се явява в днешното съдебно заседание, с оглед на което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Снема самоличността на свидетеля:

Н. Г. Г. – на ****., без родство и връзка със страните по делото.

Свидетелят беше предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК и същият обеща да каже истината.

Свидетелят Г. отговоря на въпроси на адв. Ю.:

СВИД. Г.: Страните в залата служебно ги познавам. Работя като младши разузнавач във Второ РУП – Благоевград. Даваме дежурства един или два пъти месечно. Във въпросния ден бях дежурен. Не помня кой ден беше като година, като месец, но беше отдавна. Бях изпратен на място, сградата се сещам къде е, но не се сещам като адрес. Мисля, че беше ул. Г.А. и знам за точния случай. Бях дежурен и бях уведомен от дежурния ОДЧ към Второ районно, посетих сигнала, като заедно с колегите от автопатрула по обществен ред бяхме там. Отвори ни една госпожа, която в момента не в залата. От колегите, с които отидохме от автопатрула разбрах, че те не за първи път ходят там. На мен ми беше за първи път тогава. Дежурния ми каза, че повода е определение от съда, което не е спазено от една от страните. Че детето трябвало да отиде при бащата, но майката не го пускала. Такъв беше сигнала, който е подаден. Отидох на място, посрещна ме госпожата. Имаше един възрастен човек в жилището, мисля че беше баща й, но не съм сигурен.

Детенцето беше в една от стаите. Обясних за какво съм дошъл, знаеше госпожата повода за нашето посещение и каза, че пуска детето, но то самото беше под една маса в кухнята мисля, не знам в коя стая беше и не искаше да излезе. Не искаше да тръгне. Отвън беше господина /свидетелят сочи частния тъжител/. С него имаше друг мъж, не знам като какъв беше представен, не си спомням и по техни думи майката не го пускаше. В мое присъствие двамата взеха да се нападат един друг, мъжа и жената, която не е тук в момента. Бяха предупредени да не се саморазправят и в крайна сметка детето остана на адреса. Мъжът обвиняваше жената, че наговаря детето да не тръгне, че не му разрешава. Жената отговаряше, че го пуска, че не го спира по никакъв начин, но детето наистина в мое присъствие беше под масата и не искаше да тръгне 2 на никъде. Аз не съм говорил с детето. Не съм сигурен, но мисля, че патрула написа по един протокол за предупреждение на двете страните да не се саморазправят. Детето си остана при майката и възрастния човек в къщата. А господина и мъжа, който беше с него си тръгнаха. Тази комуникация беше между мъжа в залата и жената, която сега я няма в залата. Да, приканихме господина, който е в залата и мъжа с него да се тръгнат, защото нямаше смисъл да остава там и да не се продължава. Нямам спомен да съм коментирал такива неща, дали има приготвен багаж да тръгне с бащата.

Свидетелят Г. отговоря на въпроси на адв. А.:

СВИД. Г.: Тя се държеше нормално, покани ни в жилището. В мое присъствие поне не е говорила на детето да не тръгва и не го възпрепятстваше по никакъв начин да не ходи, даже го приканваше. Не си спомням точно комуникацията каква е била между тях, но със сигурност не го спираше. Г-н Н. разговаряше с майката на детето, бащата и майката си говореха като се нападаха един друг, че единият нес пазва заповедта. Не мога да се сетя дали майката на детето е в залата. Може и това да е майката/ свидетелят гледа към подсъдимата Ж. Д./, но аз съм слаб физиономист и не мога да ви кажа дали това е жената. Аз не знам там да имаше възрастна жена, имаше възрастен мъж. Нападките бяха между бащата и майката на детето. Това ми беше първото и единствено ходене. Не си спомням точно как е бил подаден сигнала и как ми го е предал дежурния на мен. С бащата разговаряхме на място и от него разбрах че това е поредния път, в който детето не тръгва с него.

Свидетелят Г. отговоря на въпроси на въпроси на частния тъжител Н.:

СВИД. Г.: Не сещам дали ви е било осигурен личен контакт с детето. Мисля, че бяхте взели дребни играчки или подаръци за детето. Не се сещам точно какво беше. Не си спомням да са разговаряли отделно в стая. Детето си остана вкъщи. Докато бях там, дядо му взе да го приканва да излез изпод масата и го взе, и отидоха в една от другите стаи на жилището. Не си спомням дали детето е разговаряло с колегите ми.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме повече въпроси към свидетеля. Да се освободи.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА от съдебна залата свидетелят Н. Г..

3

Свидетелят Г. напусна съдебната зала.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме други искания.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Ю.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите присъда, с която признаете подзащитната ми за невиновна. В случай, че намерите, че е налице редовна, допустим и валидна частна тъжба, като на първо място ние поддържаме оплакванията, които сме развили и във въззивната си жалба и тези, които сме навеждали пред първоинстанционния съд, че наказателното производство се е развило по нередовна частна тъжба, по недопустима такава, депозирана извън регламентираните в чл.81, ал.3 от НПК срокове, а именно 6месечен срок. Г-жо Председател, пропуснах – подзащитната ми желае да даде обяснения. сега се присетих. Моля да отмените определението за даване ход на делото по същество и да дадете възможност на подзащитната ми да даде обяснения пред Вас.

АДВ. А.: Право на подсъдимата е във всеки един момент да дава обяснения по обвинението.

Съдът като взе предвид така направеното изявление от страна на защитата, намира същото за основателно, предвид на обстоятелството, че следва да се гарантира правото на защита на подсъдимата, а тя желае да дава обяснения във въззивното производство, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА определението, с което е даден ход на делото по същество.

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното следствие.

ДАВА възможност на подсъдимата Ж. Д. да даде обяснения по обвинението.

ПОДСЪДИМАТА Д.: На първом място искам да кажа, че като родител, като майка ми е изключително трудно с няколко думи да покажа и да изразя цялата болка, която преживява цялото ми семейство, най-вече детето на всяка една от 4 срещите с Я., но ще се опитам да се вместя в няколко изречения. Найотговорно заявявам, че като родител и като майка, аз осъзнавам колко е важна ролята на бащата в живота на едно дете. И никога, абсолютно никога не бих си позволила и не бих направила, и не съм възпрепятствала Я. да се вижда с детето си. Даже напротив, обратното. Винаги съм го молила да не идва с полиция, предварително извикана полиция. Винаги съм го молила да не агресира, да не използва думи, които едно дете не бива да чува от нито един от родителите си. Винаги съм го молила да не отправя заплахи, закани и то в присъствието на дъщеря ни, което безспорно я травмира. Винаги съм го молила да не идва с чужди и с непознати хора. За всяка една от датите и до ден днешен, поведението на Я. е еднакво. Не променено. Вика се предварително полиция, идва се с непознати и чужди хора. Насочва телефона в лицето на детето ми, в моето лице, в лицето на родителите ми. Ако не присъстват двамата, то поне един от двамата винаги присъства. Това е неговото поведение. Какво вижда Х.? Какво правя аз? Аз я подготвям винаги емоционално, т.е. преди това е разговаряно с нея. С много приказки с много увещания, че тате я обича, че тате ще дойде, че тате ще вземе Х., че тя ще тръгне с него, да прекарат един прекрасен уикенд и всичко е спокойно до момента, в който Я. не се появи на вратата с насочен телефон в лицето й, в моето лице. С агресия, с обидни думи, спрямо мен квалификации, спрямо баща ми, спрямо майка ми, със заплахи как ще бъда осъдена по всяко едно от многобройните дела, които са заведени срещу мен. Как освен, че ще бъда осъдена, ще дължа хиляди левове на него като обезщетение, ще гния в Сливенския затвор, ще го опозная от близо, ще прегърна скалите в Кресненското дефиле, как съвсем случайно някой ден докато пътувам някой ще се блъсне в мен. Това са заканите, това са заплахите. За си задавам един въпрос – този човек не осъзнава ли, че ако някой се блъсне в мен, в това време аз може да возя и неговата дъщеря. Това е неговото поведение.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме въпроси към подсъдимата.

Подсъдимата Д. отговоря на въпроси на съда:

ПОДСЪДИМАТА Д.: Точна дата не си спомням за случая, когато детето е беше под масата. Бях в дома си. Реално, в момента, в който Х. види баща си на вратата, тя се гушка или в мен, или в баба си, или в дядо си и започва да плаче.

Той я плаши с поведението си, с агресията си, с думите си. Той ми казва „Дай ми я“ и в момента, в който му я дадеш, тя или тръгва към стаята си да се затвори, в този случай тогава беше под масата. Той настоява всичко да се случи сега, на момента. По никакъв начин не прави нищо да я предразположи, да я успокоим заедно това дете. Тя да има желание да тръгне с баща си спокойна. Не прави нищо да я успокои. Да има желание да тръгне с баща си.

Това е дете, което разбира всяка една изречена дума и нападка, и заплаха срещу майка й, срещу хората, които се грижат за нея, които тя обичат, срещу моите родители, срещу семейството й. Тази агресия травмира не само мен, не 5 само родителите ми, но и нея, едно 6-годишно дете. На мен ми е трудно да отговоря на въпроса защо като аз давам детето, бащата агресира. Това дете е присъствало на безкрайно много скандали и проблеми, включително и на физическа агресия преди фактическата ни раздяла. Защото те проблемите не идват от фактическата ни раздяла. Години преди фактическата ни раздяла положението е това.

Подсъдимата Д. отговоря на въпроси на частния тъжител Н.:

ПОДСЪДИМАТА Д.: Когато има агресия в едно семейство и когато мама и тате се разделят, това дете няма как да не плаче. То е плакало заради цялата обстановка, атмосфера, която е била в дома ни. Думите „Искам баща ми“ аз не съм чула от детето. Една от причините Я.е Х. да се страхува и да не тръгва с теб по време на всяка една от тези срещи, освен поведението ти, освен агресията ти, е на 01.12.2023г. когато ти дойде, Х. беше заедно с мен долу пред входната врата, защото тя се заключва, ти няма как да влезеш, ние дойдохме, ти я беше гушнал, Х. ти показваше играчката, с която тръгна – кученце, което лаеше и ти обясняваше как лае въпросното куче и докато вие си приказвахте, ти я вкара в автомобила си и в момента, в който тя видя на задната седалка баба си, твоята майка, тя започна да протяга към мен ръце и аз в опит да я взема, да я успокоя, не за да я взема и да не ти я дам, а за да я успокоя.

По повод това дали детето е разговаряло с теб. В момента, в който детето разговаряше с теб и ти знаеш прекрасно, че след като съм взимала Х. от детска градина, аз лично съм се обаждала и Х. е разговаряла с баща си. Но дойде един момент, в който Я. започна да звъни в 9:30 часа вечерта. Обикновено към 9:00 часа детето е вече в леглото, четем приказки и се приготвяме за сън. В 9:30 часа, след като тя разговаря с баща си, тя става емоционална и заспива твърде късно, а ставаме рано за детска градина. И за го помолих в един имейл „Моля те, Я.е, ако звъниш, звънни в по-ранен час“. Ние с него нормална комуникация очевидно и в съда не можем да имаме.