Акт № 5085 от 06.11.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

15.11.2010 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

09.24

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Маргарита Коцева

Секретар:

Емилия Топалова Величка Пандева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Величка Пандева дело номер

20101200600302 по описа за

2010 година

Производството пред Благоевградския Окръжен съд е въззивно и е образувано по жалба на адв.М.Б. - служебен защитник на подсъдимите М. А. Б., Г. Е. К. и С. З. Р. срещу ПРИСЪДА №1093 от 11.02.2010г., постановена по нохд.№1591/06г. по описа на Районен съд –Б..

С атакуваната присъда РС – Б. е признал подсъдимия М. А. Б. завиновен в това, че за времето от 22.00 часа на 25.08.2006 г. до 16.30 часа на 26.08.2006г. в гр.Б., в съучастие като съизвършител с Г. Е. К. и двамата от гр.Б., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /изкъртил халката на катинара и разбил патронника на задната врата/ от работилница, находяща се в двора на МУЦТПО, на ул.”.....” № е отнел чужда движима вещ – 1 /един/ брой трифазен професионален електрожен, на стойност 1 312 лв., от владението на К. С. З. – директор на МУЦТПО, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено повторно – извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно: НОХД №730/2001г. на БлРС за престъпление по чл.195, ал.1 т.3, пр.1, т.4 пр.2 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63 НК на М. А. Б. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3/три/ месеца, като изтърпяването на така определеното наказание е отложено на основание чл.69, ал.1 НК за срок от 3 /три/ години; НОХД № 46/2002г. по описа на БлРС М. Б. е осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1 т.3, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 НК на лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, като изтърпяването на така определеното наказание е отложено на основание чл.69, ал.1 НК за срок от 2 /две/ години, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3 пр.1, т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал. 1 и 2 вр. чл.28 ал.1 НК вр. чл. 55 от НК му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 11(единадесет) месеца. На основание чл.61,т.2 вр. чл.59,ал.1 от ЗИНЗС е определил наказанието бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при "строг" режим.

- е признал подсъдимия Г. Е. К. за ВИНОВЕН в това, че за времето от 22.00 часа на 25.08.2006г. до 16.30 часа на 26.08.2006 г. в гр.Б., в съучастие като съизвършител с М. А. Б. и двамата от гр.Б., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /изкъртил халката на катинара и разбил патронника на задната врата/ от работилница, находяща се в двора на МУЦТПО, на ул.”.... № ...е отнел чужда движима вещ – 1 /един/ брой трифазен професионален електрожен, на стойност 1 312 лв., от владението на К. С. З. – директор на МУЦТПО, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3 пр.1, вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал. 1 и 2 НК, вр. чл. 55 от НК му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 11 (единадесет) месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НКе отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 (три) години.

- е признал подсъдимия С. З. Р. за ВИНОВЕН в това, че на 26.08.2006г., около 16.00 часа в гр.Б. на ул. ..... № ...е спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които предполага, че са придобити от М. Б. и Г. К., като съизвършители чрез престъпление, а именно – един брой трифазен професионален електрожен на стойност 1 312 лева, отнет от владението на К. С. З., без негово съгласие с намерение противозаконно да бъде присвоен, като деянието представлява опасен рецидив – извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и извършил престъплението, след като е бил осъждан повече от 2/два/ пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, а именно : НОХД № 727/2000 г. на БлРС за престъпление по чл.194, ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК - на С. Р. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година; НОХД № 84/2001 г. по описа на БлРС за престъпление по чл.195, ал.1 т.3 пр.1, т.4 пр.2 и т.5 вр.чл.20 ал.2,чл.195, ал.1 т.7 вр.чл.28 НК на лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца; НОХД № 713/2003 г. на БлРС за престъпление по чл.195, ал.1 т.7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.28 , вр.чл.20 ал.2 НК на С. Р. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година; НОХД № 398/1995 г. по описа на БлРС за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, вр.чл.20 ал.2 НК на лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, като изтърпяването на така определеното наказание е отложено на основание чл.66 НК за срок от 3 /три/ години; НОХД № 389/1997 г. по описа наБлРСС. Р. е осъден за извършено престъпление по чл.194, ал.1 НК на лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца, като изтърпяването на така определеното наказание е отложено на основание чл.66 НК за срок от 3 /три/ години; НОХД № 6/1999 г. по описа на БлРСС. Р. е осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1 т.3, т.7 вр.чл.20 ал.2, вр.чл.28 НК на лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година; НОХД № 130/1999 г. по описа на БлРСС. Р. е осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1 т.7, вр.чл.20 ал.2,вр.чл.28 НК на лишаване от свобода за срок от 9 /девет/ месеца; НОХД № 375/1999 г. на БлРС, за престъпления по чл.195, ал.1,т.3 и т.5 вр.чл.20 ал.2, вр.чл.18 НК и чл. 195 ал.1 т.3, 4 и 5 вр.чл.20, ал.2 НК на С. Р. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1/една/ година, като изтърпяването на така определеното наказание е отложено на основание чл.66 НК за срок от 3 /три/ години, поради което и на основание чл. 215, ал.2, т.4, вр. ал.1, пр.3 вр. чл.29 ал.1 б. „а” и “б” връзка чл.54 от НК му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години и глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, като Р. е оправдан за повдигнатото обвинение по чл. чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 пр.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал. 1 и 2 вр. чл.29 ал.1 б. „а” и “б” НК. На основание чл.61,т.2 вр. чл.59,ал.1 от ЗИНЗС е определил наказанието бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при "строг" режим.

Подсъдимите са осъдени да заплатят на К.С. З. сумата от 1 312лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на деянието. Осъдени са да заплатят и сторените по делото разноски.

С жалбата се иска изменение на атакувания съдебен акт, като по отношение на подс.Б. и подс.К. наказанието бъде намалено, а по отношение на подс.С. Р.- първоинстанционната присъда бъде отменена и бъде постановена нова, с която Р. бъде оправдан. Сочи се също, че спрямо Р. присъдата е постановена в нарушение на процесуалните правила, като РС го е признал за виновен за обвинение, каквото изобщо не е било повдигано спрямо подсъдимия в хода на досъдебното производство.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на подсъдимите.

Представителят на държавното обвинение оспорва жалбата. Излага съображения, че постановената от първостепенния съд присъда е правилна и законосъобразна. Иска се потвърждаване на атакувания съдебен акт.

След като прецени доказателствата, събрани от първоинстанциония съд и извърши служебна проверка на атакуваната присъда, въззивната инстанция намира следното от фактическа и правна страна:

Действително е установено, че на 25.08.2006г. подсъдимите М. А. Б. и Г. Е. К. били забелязани в двора на МУЦТПО да заваряват нещо с електрожен. Вечерта отишли на ул. ”........” № в гр. Б., прескочили оградата на МУЦТПО и след като бутнали задната врата на работилницата, находяща се в двора на МУЦТПО влезнали в двора на сградата. В следствие на удара халката на катинара с която била заключена вратата се изскубнала, а патронникът на вратата се разбил. Те влезли в работилницата и избутали трифазен електрожен, който бил върху метална количка. Подсъдимите изнесли електрожена през централната сграда, като го скрили в храсти, в близост до училището. На следващия ден, сутринта подс.К. отишъл при св.Д. и го помолил срещу заплащане да направи един курс с каруцата му, за да прекарат желязо. След като се съгласил, отишъл до сградата на МУЦТПО, където го чакали подсъдимите Б. и Р./последният се съгласил да им помогне при пренасяне на желязото/. След като го натоварили на каруцата, подсъдимите транспортирали електрожена в ж.к. “...” в гр.Б.. Счупили електрожена с тесла и заедно с отпадъчното желязо ги продали на св. Е.. Подсъдимите си разделили сумата от 70 лв., получена от продажбата.

Тази фактическа обстановка се възприема и от двете инстанции. В нейна подкрепа са показанията на разпитаните по делото свидетели, експертно заключение и приобщените по съответния процесуален ред писмени доказателства. При така установеното законосъобразен е извода на първоинстанционния съд за осъществяване от обективна и субективна страна от подс.Б. и подс.К. на състава на престъплението по чл. чл.195, ал.1, т.3, т.7 във вр. с чл.194,ал.1 вр. чл.20,ал.2 във вр. с чл.28, ал.1 от НК- за подс.Б., а от подс.Р. за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.215,ал.2,т.4 вр. ал.1 от НК.

По отношение деянието по чл.195,ал.1 вр. чл.194,ал.1 НК - осъществени са всички елементи от състава на квалифицирана по чл.195,ал.1 от НК кражба – подсъдимите Б. и К. са извършили действия, с които са отнели без съгласието на собственика движима вещ, като прекъснали фактическата власт на собственика и установили своя фактическа власт, дала им възможност да извършат разпореждане с отнетата вещ, причинили са вреда на собственика в размер на стойността на откраднатата вещ - предмет на кражбата, извършена е чрез разбиване патронник на врата, налице е причинната връзка между действията на подсъдимите и вредата на собственика. Безспорно е, че М. Б. е отнел инкриминираната вещ съвместно с Г. К., поради което е налице и съизвършителство по смисъла на чл.20,ал.2 от НК. Подсъдимият Б. е извършил деянието в немаловажни случаи повторно, като определящо за немаловажността на случая е високата стойност на инкриминираната вещ.

Налице е пряк умисъл у подсъдимите при извършване на престъплението.

Относно деянието по чл.215, ал.2,т.4 вр. ал.1 вр. чл.29,ал.1,бук.”а” и “б” от НК, спорният момент, който се повдига от защитата на подсъдимия е, че не са събрани доказателства относно обстоятелството, че подс.Р. е пристигнал на инкриминираното място и е участвал в кражбата на електрожена. Настоящия състав споделя изводите на проверявания съд и счита, че са налице достатъчно доказателства оборващи тезата на защитата на подс.Р. за невиновност на последния. В тази връзка следва да бъдат коментирани обясненията на подсъдимите К. и Б., които сочат, че двамата са взели процесния електрожен от работилницата, намираща се в двора на МУЦА, след което заедно с подсъдимия Р. намерили каруца, на която товарили желязото. За товаренето на електрожена и от продажбата му на пункта за изкупуване на вторични суровини, подс.Р. получил съответна парична сума. Тези обяснения кореспондират и с показанията на свидетелите Емилов, Т., Д., които допълват възприетата от двете инстанции фактическа обстановка, налагаща извода, че от обективна и от субективна страна С. З. Р. е извършил престъплението по чл.215,ал.2,т.4 вр. ал.1,пр.3 вр. чл.29,ал.1,бук.”а” и “б” от НК.

Липсват каквито и да било основания, за да се приеме, че липсва елемент от фактическия състав на разглежданото престъпление, което да има за последица отмяна на осъдителната присъда и признаването на Р. за невинен по това обвинение, съображенията за което бяха изложени по-горе.

Относно изложените от защитата доводи в жалбата, че незаконосъобразно РС е признал подс.Р. за виновен за извършено деяние по чл.215,ал.2,т.4 НК, след като му е било повдигнато обвинение за друго престъпление и без да е искано изменение на обвинението в съдебна фаза, настоящият състав счита, че същите са неоснователни. В случая претендираното от защитата нарушение на процесуални правила, свързани с постановяването на съдебен акт по различно обвинение от това за което се е водило производството, би било основателно когато е било допуснато нарушаване на правото на защита на подсъдимия. Това в случая не е налице, защото няма промяната във фактите по делото, а подс.Р. се е защитавал по тях, като същите са му били известни по време на развилото се съдебно производство, поради и което неизпълнението по процедурата по чл.287 НПК не може да бъде основание за отмяна на атакуваната присъда.