Определение № 2596 от 18.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2596 гр. София, 18.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20268002101376 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. А. Т., действащ чрез процесуалния си представител адвокат И. Д., срещу въззивно решение № 1179 от 29.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2342/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 2160 от 05.05.2025 г., постановено по гр. дело № 16189/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

С обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно решение в съответната му потвърдена част състав на РС – Пловдив е осъдил Г. А. Т. да заплати на И. П. Р. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на причинено му от ответника на 31.01.2021 г. около 05.00 часа на бензиностанция „О.“, находяща се на околовръстен път на [населено място], временно разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта 31.01.2021 г. до окончателното му изплащане.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, на материалния закон, и е необосновано. По изложени съображения се моли за неговата отмяна като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със съответните указания, а при условията на 1 евентуалност - да се постанови съдебен акт по съществото на спора, с който да се намали размера на присъденото обезщетение до справедливия такъв при отчитане на всички релевантни обстоятелства.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба като извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора?

Позовава се на практиката на ВКС, обективирана в решение № 411 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV г. о., решение № 92 от 26.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2617/2019 г., III г. о., решение № 3 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., IV г. о., решение № 401 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 327/2011 г., III г. о., решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о., решение № 589 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I г. о., решение № 149 от 03.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2011 г., III г. о., решение № 50067 от 01.06.2023 г. по гр. д. № 3469/2022 г. на ВКС, I г.о., решение № 60134 от 08.11.2021 г. по гр. д. № 1062/2021 г. на ВКС, I г.о. и цитираната в него практика

2. Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите за определяне от страна на съда на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деликт.

Сочи ППВС № 4/1968 г., решение № 50136 от 27.02.2023 г. по т. д. № 1445/2021 г. на ВКС, II т.о.

3. Относно предпоставките и начина на отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия съгласно правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Позовава се на практиката на ВКС и ВС, обективирана в т. 7 от Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВКС, т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, решение № 15 от 15.08.2023 г. по т. д. № 2389/2022 г. на ВКС, I т.о., решение № 50136 от 27.02.2023 г. по т. д. № 1445/2021 г. на ВКС, II т.о.

4. За доказателствената сила на мотивите на предходно влязло в сила съдебно решение /присъда/.

Позовава се на решение № 57 от 26.02.2018 г. по гр.д. № 2736/2017 г. на ВКС, IV г.о.

По така депозираната касационна жалба е постъпил отговор от страна на ищеца И. П. Р., действащ чрез своя процесуален представител адвокат К. Д.

2

Д., със становище за нейната неоснователност.

При преценка на допустимостта на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е очертал предмета на спора, а именно: първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД; в исковата молба ищецът И. П. Р. твърди, че на 31.01.2021 г. ответникът Г. А. Т. му причинил травматично увреждане и претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.; в писмения си отговор на исковата молба ответникът Г.

А. Т. оспорва исковата претенция по основание и размер; твърди, че е налице съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от ищеца, видимо от мотивите към присъда № 137 от 12.06.2023 г. по НОХД №20225330202019 от 2022 г. на РС-Пловдив.

Въззивният съд е посочил, че видно от приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 82/2021 г., на 01.02.2021 г. ищецът И. Р. бил освидетелстван от съдебен медик, който е установил следните травматични увреждания: разкъсно-контузни рани на горния клепач на дясното око, оток и кръвонасядане на дясното око; кръвонасядане на горната устна, кръвонасядане и охлузване на лигавицата на долната устна, кръвонасядане на дясна мишница, кръвонасядане в опашната област, охлузване на ляво коляно, кръвонасядане и охлузване на дясна подбедрица, счупване на лява носна костица, контузия на главата; че описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният.

Съдът е констатирал, че по делото е представена медицинска документация за извършените на ищеца И. Р. прегледи и назначената терапия във връзка с претърпените увреждания на 31.01.2021 г., от която документация се установява здравословното му състояние след инцидента.

Съдът е отбелязал, че по делото са представени присъда № 137 от 12.06.2023 г. по НОХД № 2019/2022г. по описа на РС-Пловдив и решение № 371/28.09.2023 г. на ОС-Пловдив по ВНОХД №20235300601728/2023 г., с което присъдата е потвърдена, от които се установява, че ответникът Г. А. Т. е бил признат за 3 виновен за това, че на 31.01.2021 г. в землището на [населено място], обл.Пловдив, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на устата е причинил средна телесна повреда на друго лице, различно от ищеца по настоящото дело, а именно - Й. Я. С., изразяваща се в счупване на първи и втори горни десни зъби до нивото на венеца, приравняващо се на избиването на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, и му е наложено наказание „пробация“ за срок от шест месеца.

Въззивният съд се е позовал на заключението на съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р Б., което е кредитирал изцяло като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, че на ищеца са били причинени следните травматични увреждания: счупване на носни кости, две разкъсноконтузни рани на горния клепач на дясното око, контузия на главата, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око, със затваряне на очната цепка, кръвонасядане на горната устна, кръвонасядане и охлузване по лигавицата на долната устна, кръвонасядане на дясната мишница, кръвонасядане в опашната област, охлузване на ляво коляно, кръвонасядане и охлузване на дясна подбедрица; вещото лице е посочило, че счупването на носните кости, двете разкъсно-контузни рани на горния клепач на дясното око, отокът и кръвонасядане на клепачите на дясното око, със затваряне на очната цепка поотделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК; контузията на главата, кръвонасядането на горната устна, кръвонасядането и охлузването по лигавицата на долната устна, кръвонасядането на дясната мишница, кръвонасядането в опашната област, охлузването на лявото коляно и кръвонасядането и охлузването на дясната подбедрица по отделно и в съвкупност са му причинили болка и страдание без разстройство на здравето.

Съдът е отбелязал, че вещото лице е дало заключение, че описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие, като е налице пряка причинно-следствена връзка между механизма и причиняването на нараняванията и степента и интензитета на изживените болки и страдания; че лечебният процес е траел 25-30 дни при благоприятен ход на оздравителния процес, без настъпването на усложнения в неговото протичане; към момента на изготвяне на експертизата пострадалият И. Р. е напълно възстановен, но са налице два белега на горния клепач на дясното око с размери за горния 0,7 см. и за долния с „Г“ образна форма 0,5 см. и 1,5 см., които ще останат за цял живот; че е налице частично затваряне на дясната очна цепка, което също ще остане за цял живот; че болките в началото /около 5 до 10 дни/ са били по-силни, след са намалели като след лечебния процес по принцип изчезват, но може да се изпитва дискомфорт.

4

Въззивният съд е отразил показанията на разпитаните по делото свидетели като от показанията на Т. Р. е установил, че след като ищецът се е прибрал в дома си след инцидента и прегледа в лечебно заведение цялата му глава била превързана, в т. ч. окото и носът; ищецът бил целият в кръв, в т.ч. и ризата му, като Р. се уплашила; носът му бил счупен, дясното му око било затворено, отвътре било кръвясало; имал главоболие, не можел да диша, а вечер не можел да спи; приемал няколко вида капки за очи и мехлем за мазане, като много бавно му минавало; една седмица не можел да си отвори окото като на втората седмица леко си го отворил; болките му били от дясната страна и пиел за главата обезболяващо; ищецът повече от две седмици не можел да ходи на работа, защото трябвало и да шофира, и да работи; по-силните болки били два месеца, а до шест месеца вече отоците били преминали; проблемът с окото на ищеца е, че когато шофира от време на време казва, че не вижда, и когато чете, също не вижда добре; клепачът му бил надолу, не можел да се възстанови още; ищецът го е било срам да излиза навън и да се среща с приятели; започнал работа на третата седмица, като само присъствал, тъй като бил управител на фирма, а започнал да работи тежка физическа работа на третия месец.

Отразени са и показанията на Й. Я. С., частен обвинител на ответника по НОХД № 2019/2022 г. по описа на РС – Пловдив, а именно: инцидентът бил на 31 януари 2021 година на околовръстното на Пловдив, на бензиностанцията на „О.“, в тъмната част на денонощието - през нощта; спрели за кафе на бензиностанцията като ищецът И. Р. слязъл да вземе кафе, а свидетелят С. и шофьорът останали в колата; след няколко минути ищецът излязъл от бензиностанцията с още един човек, като имало някакво спречкване и ищецът паднал на земята; свидетелят отишъл да види какво става и в момента, в който излязъл от колата и направил една-две крачки, получил удар в областта на устата от същия човек, който ударил и ищеца, като не го познавал преди това и за първи път го виждал; след това свидетелят отишъл до ищеца, който лежал на земята и бил в кръв, помогнал му да се изправи и след около 2-3 минути дошли служители на СОТ, като после извикали линейка; свидетелят посочва, че не е видял ищецът да провокира ответника, че може и да е имало нещо разменено като реплики, но всичко било само словесно; че може би е имало някакво пререкание вътре в бензиностанцията, тъй като ищецът влязъл в бензиностанцията и се забавил няколко минути; свидетелят видял че нападателят удря ищеца.