Определение № 2278 от 14.09.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2278 гр. Бургас, 14.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.ева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Пламена К. Г.ева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501552 по описа за 2023 година

Производството по делото е с правно основание чл.413,ал.2 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба на "Йеттел България" ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Младост" 4, Бизнес Парк-София, сграда 6, чрез пълномощник адв. Никола Шушарков САК, против Разпореждане № 8303/08.08.2023г., инкорпорирано в Заповед № 2350/08.08.2023г. по ч.гр.д.№ 4767/2023г. по описа на РС-Бургас, с което се отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Г. Н. Б. с ЕГН **********, за сумите както следва:

1. По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************: 52,24лв. неустойка; 22,28лв. - вземане за разлика в цената на предоставеното устройство NOKIA 2.3 32GB Dual Sand;

2.По Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************: 62,27лв. – неустойка;

3.По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**************: 37,30лв. неустойка; 20,90лв. - вземане за разлика в цената на предоставеното устройство LAPTOP LENOVO V15 IKB 15.6 Grey.

4.По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************: 49,43лв. неустойка; 118,72лв. - вземане за разлика в цената на предоставеното устройство TABLET ALCATEL ЗТ 8 4G 2GB RAM Black.

5.По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************: 106,48лв. неустойка; 131,81лв. - вземане за разлика в цената на предоставеното устройство XIAOM1 Redmi 9 64GB Green+Mi Band 4 ; 106,48лв. - неустойка; 131,81лв. - вземане за разлика в цената на предоставеното устройство XIAOM1 Redmi 9 64GB Green+Mi Band 4; както и против Заповедта в частта, с което се присъжда адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева от общо претендирано адв. възнаграждение от 480лева/ с ДДС/.

В частната жалба се излагат твърдения за това, че няма основание районният съд да счита, че вземанията за неустойки са вероятно неоснователни като произтичащи от неравноправни клаузи, сключени с потребителя. В тази връзка частният жалбоподател заявява съображения за това , че по цитиран от него в жалбата договор за мобилни услуги срокът му на действие бил за период от 24 месеца, но длъжникът преустановил изпълнението на този договор близо 11 месеца преди изтичане на срока му , поради което пропуснатите ползи за дружеството за близо 13 месеца неизпълнение били много повече от 1 размера на вредите ,които неустойката в размер на 3 такси цели да обезщети.Цитират се решения на съдилища,както и одобрена от Софийски градски съд спогодба между Комисия за защита на потребителите ,според която неустойка от три месечни такси не е неравноправна.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е частично неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави или на неравноправна клауза.

Съгласно цитираните разпоредби съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или добрите нрави, и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Следователно в заповедното производство съдът осигурява реализация само на правно-защитими права.

Съгласно формираната съдебната практика /Решение №229 от 21.01.2013г. на ВКС по т.д.№1050/2011г., II т.о.; Решение №178 от 26.02.2015г. на ВКС по т.д.№2945/2013г., II т.о./ при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност поради противоречие със закона или добрите нрави на клаузата от договора, в която същата е била уговорена.

Вземането за неустойка,част от предмета на частната жалба, следва да се квалифицира като компенсаторна неустойка при прекратяване на договора.

Към заявлението са представени : Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************, по който се претендира неустойка от 52,24лв. ; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************, по което се претендира 62,27лв. неустойка; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**************, по който се претендира 37,30лв. неустойка; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************, по който се претендира 49,43лв. – неустойка и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************, по който се претендира 106,48лв. неустойка.

Във всеки от представените договори за мобилни услуги е предвидено ,че след изтичане на първоначалния срок договорът за мобилни услуги се превръща в безсрочен и може да бъде прекратен по всяко време от действието му за мобилните /фиксирани номера, посочени в него, с едномесечно предизвестие. Такова предизвестие в заявлението по чл.410 ГПК не се твърди от заявителя да е било отправяно до потребителя; липсват и писмени доказателства в тази насока. Действително, както твърди заявителя-частен жалбоподател, размерът на претендираната неустойка не надвишава трикратния размер на месечната вноска, но видно от приложените договори страните са постигнали съгласие единствено относно основанията за едностранното прекратяване на договорите от страна на дружеството – доставчик, но не и досежно формата на изявлението и реда за уведомяване на другата страна, поради което по отношение прекратяването на процесните договори, сключени между страните, следва да намери приложение общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, доколкото от жалбоподателя не се твърди наличие на обстоятелствата по чл. 87, ал.

2 от ЗЗД. Според правилото на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение задълженията на длъжника по един двустранен договор, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за прекратен. Когато договорът е писмен, предупреждението трябва също да се направи писмено. Според трайната и непротиворечива съдебна практика в тежест на 2 кредитора е да установи отправяне на надлежна покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за разваляне на договора и че тя е достигнала до знанието му. От представените със заявлението доказателства обаче не се установи жалбоподателят– заявител да е отправял писмена покана до длъжника със съдържанието по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, респ. да го е уведомил писмено за прекратяване на договорните им отношения преди подаване на заявлението в съда, с което претендира неустойка по процесните договори, което е основание за съда да заключи, че процесните договори не са били прекратени предсрочно, съответно претендираните вземания за неустойки не са били изискуеми. При наличие на договорна клауза за неустойка, такава се дължи при поискване от изправната страна по договора, т. е. изискуемостта на вземането възниква от датата на поканата до неизправната страна по договора, каквато в случая няма отправена до длъжника.

Освен горното съдът констатира, че във всеки от представените Договори за мобилни услуги- чл. 11,текста на трета страница от договора, предвижда, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в настоящия раздел по вина или инициатива на ПОТРЕБИТЕЛЯ или при нарушаване на задълженията му по настоящия договор или други документи, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а/ неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок ,като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.

Настоящият съдебен състав намира цитираната неустоечна клауза за нищожна поради противоречие с добрите нрави и нарушаване на императивната потребителска закрила. При прекратяване на договора действително възниква отговорност за обезщетение за накърнения негативен интерес на кредитора, но в случая размерът на предвидимите за доставчика на услугата вреди не е съизмерим с дължимото до края на срока. След прекратяването на договора операторът си възстановява възможността да предлага услуги чрез освободения мобилен номер на нови клиенти. Затова при отпадане на авансово платима абонаментна услуга, негативните последици за оператора на мрежата могат да се изразяват само в пропускането на обвързване с друг клиент при по-изгодни тарифи в сравнение с тези, предлагани на новите клиенти. Санкционният характер на неустойката предполага определянето й в по-голям размер от предполагаемите вреди, но това завишение не следва да накърнява изискванията за добросъвестност. В случая предвидимите вреди за доставчика са несравнимо по-малки от уговорения размер на неустойката, която ги компенсира.На потребителя е възложен необосновано завишен размер на неустойка спрямо предвидимите при сключване на договора вреди, което е типична хипотеза на нарушение на потребителската защита (чл. 143 т.5 от ЗЗП). Неустойката не може да се съизмерява с размера по оставащия срок на ползване по съответния абонамент, тъй като мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, без да предоставя услуга, макар и да се касае само за отстъпките от абонаментните планове.От разпоредбата на чл.11 от всеки от Договорите за мобилни услуги става ясно, че приложим за изчисляване на неустойката е месечния абонамент, който е най-висок според условията на плана,без обаче в заявлението да е посочен този месечен размер.По тези съображения съдът намира,че са налице основанията по чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП- задължава се потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Налага се изводът за нищожност на неустоечната клауза на основание чл.146, ал.1,т. от ЗЗП, доколкото уговарянето й в стандартно изготвен от доставчика формуляр изключва индивидуалното й уговаряне и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора/ чл.143,ал.2,т.19 ЗЗП/.

Неоснователна е частната жалба и досежно сумите, претендирани по всеки един от договорите като вземане за разликата в цената на предоставеното устройство както следва:

По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************: 22,28лв. вземане за разлика в цената на предоставеното устройство NOKIA 2.3 32GB Dual Sand;

3

По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**************: 20,90лв. вземане за разлика в цената на предоставеното устройство LAPTOP LENOVO V15 IKB 15.6 Grey.

По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************: 118,72лв. вземане за разлика в цената на предоставеното устройство TABLET ALCATEL ЗТ 8 4G 2GB RAM Black.

По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************: 131,81лв. вземане за разлика в цената на предоставеното устройство XIAOM1 Redmi 9 64GB Green+Mi Band 4.

Правилно първоинстанционният съд е приел за нищожни поради противоречието им с добрите нрави клаузите от процесните договори,предвиждащи, че в случаите на предоставено устройство потребителят дължи такава част от разликата между цената на устройството без абонамент съгласно ценовата листа на оператора, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответства на оставащия срок на договора. В тази връзка настоящият състав на съда споделя съображенията, изложени в обжалваното разпореждане.

В допълнение към същите следва да се посочи, че е налице обоснована вероятност посочените клаузи да са и неравноправни съгласно чл.143, ал.2, т.13 от ЗЗП. Същите позволяват на търговеца да увеличава цената на устройството, без потребителят да може да се откаже от договора, както и да получи за устройството значително по- висока от първоначално определената му и уговорена между страните цена, препращайки към едностранно изготвена от търговеца „ценова листа“. Ето защо заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания за разлики в цените на предоставени за ползване устройства с отстъпка от стандартната цена не следва да бъде издавана.