Определение № 9 от 06.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№9 гр. Ловеч, 06.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500006 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 396, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. Ю. А., ЕГН **********, против Определение №297/26.11.2024 гр.д. №759/2024 по описа на РС – Луковит, в частта с която е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение на предявените от А. А. против Р. С. П. и С. П. П. осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал.1, вр. чл. 52 ЗЗД.

В жалбата се твърди, че поисканото обезпечение чрез налагане на запор и спиране от движение на МПС и възбрана върху недвижим имоти, собственост на ответниците по предявените искове, не цели утежняване на положението им, а обезпечаване на иска.

С ъ д ъ т , к а т о съобрази доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Районният съд е сезиран с молба за обезпечение на 2 кумулативно обективно съединени осъдителни иска с правно основание чл. 45, ал.1, вр. 52 ЗЗД, предявени от А. А. против Р. П. и С. П., с които се претендира осъждането на всеки от ответниците да заплати сумата от по 25000 лв., 1 представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нанасяне на средна телесна повреда на ищеца на 22.06.2024 г. на път LOV 1095 при км 7+860 в землището на с. Карлуково, обл. Ловеч. Със същата се претендира налагане на запор върху вземанията на ответниците по банковите им сметки в изброени банки, налагане на запор и спиране от движение на МПС, притежавани от ответниците, както и налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на ответниците.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на исковете чрез налагане на запор по банковите сметки на ответниците, но е отказал да допусне обезпечение чрез налагане на запор и спиране от движение на МПС и възбрана върху имоти, собственост на ответниците поради липса на индивидуализация на конкретните МПС и недвижими имоти.

Настоящият въззивен състав счита, че обжалваното определение е правилно, поради следните съображения:

Допускането на обезпечаване на иск е строго регламентирано от законодателя, тъй като с него се ограничава правната сфера на ответника, срещу когото е насочено. За да се допусне обезпечение на иск, следва да се установи че същият е допустим и вероятно основателен, че е налице интерес от обезпечаването, както и че исканата обезпечителна мярка съответства на обезпечителната нужда.

В случая преценявайки твърденията на молителя, изложени в молбата до РС - Луковит, както и приложените към нея писмени доказателства – споразумение от 01.10.2024 по нохд №256/2024 по описа на РС – Луковит, настоящият съдебен състав приема, че предявените осъдителни искове са допустими и вероятно основателни.

Въпреки това, съдът намира, че налагането и на останалите поискани 3 обезпечителни мерки, освен налагането на запор по вземанията на ответницте по банковите им сметки, би довело до свръхобезпеченост на вземането.

Обезпечителните мерки следва да бъдат съответни на обезпечителната нужда, което изискване в случая няма да бъде изпълнено с оглед потенциалното блокиране на всички активи на ответниците. Нещо повече, обезпечителната мярка спиране от движение на МПС по никакъв начин не би довела до гарантиране възможността на ищеца да реализира вземането си за 2 претендираната от него парична сума.

На следващо място, правилен е и изводът на районния съд за неоснователност на молбата с оглед липсата на каквато и да е индивидуализация по отношение на МПС и недвижимите имоти, притежавани от ответниците. Дейстивтелно, по отношение на обезпечителната мярка запор на вземанията по банкови сметки липсва изискването за посочване конкретните номера на сметките и наличността по тях , доколкото законодателят е установил специален ред за разкриване на банкова тайна.

Такава рестрикция по отношение собствеността върху недвижимите имоти обаче няма. Напротив, създаденият в Република България имотен регистър е публичен и няма ограничение за извършване на справки в същия.

С оглед на така изложените аргументи, настоящият въззивен състав приема, че първоинстанционното определение в обжалваната част е правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №297/26.11.2024 гр.д. №759/2024 по описа на РС – Луковит, в частта с която е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение на предявените от А. Ю. А., ЕГН **********, против Р. С. П., ЕГН **********, и С. П. П., ЕГН **********, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал.1, вр. чл. 52 ЗЗД, за сумата от по 25000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нанасяне на средна телесна повреда на ищеца на 22.06.2024 г. на път LOV 1095 при км 7+860 в землището на с. Карлуково, обл. Ловеч.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4