Решение № 11 от 10.01.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Перник, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720105245 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Х. Ц., с ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника й адв. А. Ц. срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът в качеството й на единствен наследник на лицето И. Р. Х., с ЕГН: **********, починала на 17.06.2021 г. и на лицето А. Х. А., с ЕГН: **********, починал на 28.01.2022 г., НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от общо 3392.04 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. – обективирана в изпълнителен лист от 31.03.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 5025/2009 г. по описа на Пернишкия РС и претендирана по изп.д. № 445/2010 г. по описа на ЧСИ Е. Д., изп.д. № 1217/2018 г. по описа на ЧСИ С. Б. и по изп.д. № 3151/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., поради погасяване на сумата по давност. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че по молба от ответника като взискател срещу наследодателя на ищцата лицето И. Р. Х. е образувано изпълнително дело № 445/2010 г. по описа на ЧСИ Е. Д.. Твърди се, също че изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 31.03.2010 г. по ч.гр.д. № 5025/2009 г. по описа на РС Перник, за процесната сума и други суми, които не са предмет на настоящото производство. Посочва се, че по изпълнителното дело е поискано извършване на изпълнителни действия единствено с молбата за образуването му. В тази връзка и било извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, но изпълнителни действия така и не били предприети. Доколкото нямало данни кога е образувано точно изпълнителното дело ищцата приема, 1 че същото е образувано най-късно на 31.12.2010 г. поради което се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК най-късно на 31.12.2012 г.

Ответното дружество обаче образувало срещу наследодателя на ищцата следващо изпълнително дело - № 1217/2018 г. по описа на ЧСИ С. Б. – по молба от 18.05.2018 г., което също било прекратено на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК.

Ответникът според ищцата образувал и трето изпълнително дело за процесната сума – изп.д. № 3151/2021 г. отново по описа на ЧСИ С. Б..

Предвид така изложената фактическа обстановка се твърди, че от датата на прекратяване на първото изпълнителното дело – 31.12.2012 г. до датата на образуване на второто изпълнително дело 18.05.2018 г. бил изминал период от повече от пет години. В тази връзка се излагат подробни доводи, че процесната сума е погасена по давност, доколкото между датата на перемиране на първото изпълнително дело до датата на образуване на второто е изтекъл период от повече от 5 години. Излагат се доводи с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС.

Прави се уточнение, че ищцата е единствен наследник на И. Р. Х. към момента, доколкото последната имала и син А. Х. А., който обаче също починал – на 28.01.2022 г. без да остави други наследници освен сестра си.

В тази връзка се иска предявеният иск да бъде уважен. Към исковата молба са приложени: удостоверение за наследници на И. Р. Х., изпълнителен лист, молба за образуване на изпълнително дело до ЧСИ Б. – два броя, молба до ЧСИ Е. Д., удостоверение от ЧСИ Е. Д.. Предвид посоченото от ЧСИ Д. в удостоверението, а именно, че изпълнително дело № 445/2010 г. по описа й е унищожено, не се прави искане за прилагането му.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив – образувал е три изпълнителни дела въз основа на представения по делото изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 445/2010 г. по описа на ЧСИ Е. Д., изп.д. № 1217/2018 г. и изп.д. № 3151/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б.. В хода на посочените изпълнителни дела били предприемани регулярно множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността за процесните вземания.

По тези съображения и дружеството счита, че същите не са погасени по давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика – Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Прави се искане по делото да бъдат изискани и приложени копия от изп.д. № 1217/2018 г. и изп.д. № 3151/2021 г.по описа на ЧСИ С. Б..

В хода на производството по делото по същото са приложени изп.д. № 1217/2018 г. и изп.д. № 3151/2021 г.по описа на ЧСИ С. Б..

2

В съдебно заседание, проведено на 13.12.2022 г., ищцата се представлява от адв. Ц., който изразява становище за уважаване на иска.

Процесуалният представител на ответника изразява писмено становище за отхвърляне на иска като неоснователен.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и видно от материалите по приложените изп.д. № 1217/2018 г. и изп.д. № 3151/2021 г.по описа на ЧСИ С. Б. от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу наследодателя на ищцата лицето И. Р. Х. за вземанията, главницата от които е предмет на настоящото производство, – т.е. за вземането за главница, както и за обусловените от същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.

В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед от 22.10.2009 г. по ч.гр.д. № 5025/2009 г. по описа на РС Перник. Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от 31.03.2010 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от неустановена дата през 2010 г. е образувано изпълнително дело № 445/2010 г. при ЧСИ Е. Д. – срещу И. Р. Х.. По делото е представено удостоверение от ЧСИ Д., в която същата посочва, че изпълнителното дело прекратено и после е унищожено като преди това изпълнителният лист е върнат на взискателя.

Съгласно печат на гърба на изпълнителния лист делото е прекратено с постановление на 03.04.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Отбелязана е дата на връчване на покана за доброволно изпълнение – 08.02.2011 г. Не е отбелязано да са извършени каквито и да било изпълнителни действия, нито да са събрани суми в изпълнение на дълга.

Предвид липсата на данни кога е образувано изпълнителното дело съдът приема, че същото е образувано на 31.12.2010 г. /която дата е найблагоприятна за ответника взискател/.

Въз основа на изпълнителния лист от 31.03.2010 г. по молба на взискателя ответник от 18.05.2018 г. срещу И. Р. Х. е образувано и второ изпълнително дело № 1217/2018 г. – по описа на ЧСИ С. Б.. С молбата на ЧСИ Б. е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания и възбрана върху имоти на длъжника И. Р. Х..

От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 1217/2018 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника И. Р. Х. като до нея е изпратена и покана за доброволно изпълнение от 30.05.2018 г., за която са налице данни, че е връчена чрез залепване на уведомление. По делото е наложен и запор върху банкова сметка на длъжника – от 30.05.2018 г. Суми обаче не са събрани, доколкото е върнат отговор от 20.06.2018 г., че има други наложени запори на сметката.

Извън посочените действия по изпълнителното дело не са 3 осъществявани никакви други действия. Няма данни по изпълнителното дело да са постъпвали и суми за погасяване на задълженията. Взискателят е изискал обратно изпълнителния си лист с молба от 16.09.2021 г. От своя страна съдебният изпълнител е издал нарочно постановление за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 19.01.2021 г., което е влязло в сила.

Въз основа на изпълнителния лист от 31.03.2010 г. по молба на взискателя ответник от 04.11.2021 г. срещу И. Р. Х. е образувано и трето изпълнително дело № 3151/2021 г. – по описа на ЧСИ С. Б.. По посоченото изпълнително дело е установено, че длъжникът е починал още на 17.06.2021 г.

– съгласно справка. На 10.01.2022 г. като длъжници по изпълнителното дело са конституирани ищцата А. Х. Ц. – дъщеря на починалия длъжник и лицето А. Х. А. – син на починалия длъжник. В хода на връчване на ПДИ е установено, че междувременно А. Х. А. също е починал – на 28.01.2022 г.

ПДИ до А. Х. Ц. е изпратена на 21.08.2022 г. като е връчена на лицето чрез адв. Ц. – на 15.11.2022 г.

В тази връзка по изпълнителното дело не са извършени други действия, нито са събрани суми в изпълнение на дълга.

От представено по делото удостоверение за наследници на И. Р. Х. се установява, че същата е починала на 17.06.2021 г. като е оставила за свои наследници дъщеря – ищцата по делото А. Х. Ц. и син – А. Х. А.. Последният обаче видно от удостоверението за наследници също е починал – на 28.01.2022 г. без да остави низходящи. Така единствен наследник на лицето И. Р. Х. остава ищцата по делото.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на главницата от вземанията по изпълнителен лист от 31.03.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 5025/2009 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания /изп.д. № 3151/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б./.

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими.

Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз 4 основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.

Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност).

Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца , за ответника по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.