Определение № 698 от 16.05.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 698 гр. Плевен, 16.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500317 по описа за 2023 година

Производството е с пр. осн. Чл. 274 от ГПК .

С определение № 1278 от 21.03.2023 г по гр. дело № 6599/2022г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е прекратил производството по същото и е оставил без разглеждане исковата молба поради недопустимост на иска.

Недоволен от така постановеното определение е останал ищецът пред РС – Плевен

, който го атакува като възразява, че е незаконосъобразно. Възразява се, че процедурата по налагане на ограничена имуществена отговорност е започнала преди прекратяването на трудовото правоотношение на другата страна. Признава се обстоятелството, че заповедта за ограничената имуществена отговорност не е връчвана на другата страна поради влошени отношения между страните, но бившата служителка на ищеца е била запозната с ревизионен доклад, свързан със случая, дала е становище, била е запозната, че срещу нея тече процедура по налагане на ограничена имуществена отговорност и очевидно тя е знаела за издадената заповед, което е следвало да се съобрази от съда. Според жалбоподателя подаването на становище относно ревизионния доклад представлява оспорване на заповедта за налагане на ограничена имуществена отговорност както изисква разпоредбата на чл. 210 ал.3 от КТ, което дава възможност на 1 работодателя да предяви иск. Претендира се отмяна на определението за прекратяване на производството, продължаване на производството ,както и присъждане на разноски

Налице е възражение от другата страна, в което се взема становище, че жалбата е неоснователна. Развиват се доводи, свързани с изготвен ревизионен доклад след прекратяването на трудовото правоотношение на Р. Т., нарушения при изготвянето на този доклад, невръчване на заповедта за ограничена имуществена отговорност, която е издадена два дни преди въпросния доклад.Възразява се, че не е изпълнена процедурата по чл. 210 от КТ и искът е недопустим.

Като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните Плевенски окръжен съд намира за установено следното:

ЖАЛБАТА

Е

ДОПУСТИМА И В СРОК , НО Е

НЕОСНОВАТЕЛНА

РС – Плевен е приел, че заповедта, с която спрямо ответницата е ангажирана ограничена имуществена отговорност по КТ е приложена на л.22 от делото и е издадена на 05.10.2022год. В същата не са налице данни за това да е връчвана на ответницата, а е било видно от изложеното в постъпилия писмен отговор ,че такова връчване не е налице, т.к. към датата на издаването й трудовото правоотношение на ищцата вече е било прекратено. Този факт е известен на съда, т.к. съдията докладчик се е произнесъл с решение по гр.д.№ 5940/2022год. по описа на ПлРС, образувано въз основа на депозирана искова молба от Р.Т. против ищцовото дружество, с предявени искове на основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 от КТ. В този смисъл, известно е б и л о на съда, че трудовото правоотношение на Р.Т. е било прекратено считано от 01.10.2022год. Съдът е приел, че в случая не следва да се произнася по въпроса дали Заповед №1/05.10.2022год. определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя, каквато регламентация е дадена в чл.210 ал.1,изрч.1-во от КТ. Видно е, според РС, че тази заповед не е връчена на ответницата, а към момента на издаването й трудовото правоотношение е било прекратено. Според РС съгласно разпоредбата на чл.210 ал.5 от ГПК в случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда 2 на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или на органа по изречение второ на ал. 1 работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането. Според РС съгласно чл.210 ал.3 от КТ ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. Предпоставките за предявяване на такъв иск от страна на работодателя не са налице, поради което искът се явява недопустим. На база на тези изводи РС – Плевен е прекратил производството.

Въззивният съд счита ,че определението на ПлРС е правилно и законосъобразно като краен резултат.

Следва да се отбележи, че единствената възможност за предявяване на иск от страна на работодателя при реализиране на ограничена имуществена отговорност по отношение на работник, е разписана в чл. 210 ал.3 от КТ. Тази хипотеза по настоящето дело не е налице. Няма връчване на заповедта за налагане на ограничена имуществена отговорност и няма оспорване от страна на работника. Аргументите за узнаване за заповедта от Т. и оспорване със становището относно ревизионния доклад са несъстоятелни доколкото заповедта е издадена два дни преди ревизионния доклад, а и хипотезата на чл. 210 ал.3 от КТ не предполага подобно разширително тълкуване. Налице е точно разписана процедура. В случая не се касае за пълна отговорност за липси.

Следва категорично да се отбележи и факта, че процесната заповед за налагане на ограничена имуществена отговорност от 5.10.2022г касае отговорност в размер на една брутна заплата от 773,90 лв и тази отговорност е реализирана, както се посочва и в насрещния иск на «Холидей Райзен» ЕООД.

В този смисъл е абсолютно очевидно, че исковия размер по насрещния иск от 726 лв не кореспондира с този по издадената заповед, не касае наложената ограничена имуществена отговорност по тази заповед и няма връзка с нея, а и самият ищец твърди, че това е размер, който е останал да се дължи от Т. след удържаната сума по заповедта от 5.10.2022г.

С оглед гореизложеното следва да се потвърди атакуваното 3 определение.

Претендирани са разноски за подадения отговор на частната жалба като е представен списък за разноските в размер на 500 лв за адвокатски хонорар. Такива разноски не следва да се присъждат, тъй като по делото липсва представен договор за правна помощ с доказателства за договорен и заплатен хонорар в този размер.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1278 от 21.03.2023 г по гр. дело № 6599/2022г по описа на РС – Плевен КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4