Решение № 371 от 20.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Варна, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. М.а като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110200372 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. М. Х. срещу Наказателно постановление № 24-0819-003255/11.11.2024 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:

- на основание разпоредбата на чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП;

- на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на 1 процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В проведеното на открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява си лично и с адв. Б. М., която излага доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Поддържа искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Варна, редовно призована, не изпраща представител. Преди даване ход на делото пред въззивната инстанция на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 322 НПК са постъпили писмени възражения срещу подадената въззивна жалба от ст. юрисконсулт К. Л. – А. (процесуален представител на въззиваемата страна). Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивната страна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 20.09.2024 г. в 10,05 часа в гр. Варна по ул. „.“ в посока бул. „В.

Л.“ до Гранд мол – Варна жалбоподателят С. М. Х. управлявал специален автомобил „Ивеко 35С 10“ с рег. № *, собственост на ДЗЗД „Инфинити“. До № 2 на посочената улица при преминаване покрай паркирания лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № * не осигурил достатъчно странично разстояние и му нанесъл имуществени вреди, изразяващи се в откачане на бронята на автомобила, счупване на заден десен калник и заден десен стоп.

По същото време и на същото място бил св. Н. П. Г., който забелязал съприкосновението между двете моторни превозни средства. Св. Г. също управлявал МПС и след като видял удара между другите две превозни средства, спрял настрани, за да види дали шофьорът на специалния автомобил ще предприеме действия, тъй като другият автомобил бил паркиран и водачът отсъствал. Шофьорът на специалния автомобил започнал да разтоварва МПС, което превозвал, и св. Г. тръгнал с управлявания от него автомобил, но малко 2 след това размислил и се върнал на местопроизшествието, за да се увери, че водачът на специалния автомобил ще предприеме действия. Тъй като водачът на специалния автомобил не направил нищо и си тръгнал, св. Г. записал регистрационния номер на специалния автомобил и се приближил до ударения автомобил, където на стъклото бил оставен телефонен номер, който той набрал. Свързал се с водача на ударения автомобил, който пристигнал на място и се обадил на баща си св. Ц. С.. Св. Г. дал регистрационния номер на автомобила, който напуснал произшествието и също си тръгнал. След това св.

Ц. С. пристигнал на място обадил се на св. Г., за да го попита дали е удобно да бъде търсен във връзка със случая. Св. Г. отговорил положително, след което св. С. се обадил на тел. 112 и на място пристигнали полицейски служители, измежду които и св. К. Евтимов.

Полицейските служители установили кой е шофьорът на специалния автомобил, като му се обадили, за да се върне на местопроизшествието.

Полицейските служители наложили един до друг двата автомобила, участвали в пътно-транспортното произшествие и установили, че по специалния автомобил имало следи от произшествието.

Жалбоподателят посочил, че не е разбрал за пътно-транспортното произшествие.

В резултат на извършената проверка Г. К. П. – служител в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, съставил АУАН за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, който бил връчен лично на жалбоподателя Х. и подписан от него без възражения.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, в което жалбоподателят посочил, че не е разбрал за настъпилото ПТП. Изложени са доводи, че липсват доказателства за извършеното нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Посочено е, че доколкото водачът не имал съзнание за настъпило пътно-транспортно произшествие и е престоял повече от 20 минути след инцидента, липсва осъществен състав на административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

На 11.11.2024 г. началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна издал обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

3

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. К. Б. Е., св. Н. П. Г., св. Ц. Я. С. и св. С. А. К. и писмени доказателства и доказателствени средства: заповед на министъра на вътрешните работи, АУАН, протокол за ПТП, справка за нарушител/водач и веществени доказателствени средства – 3 бр. снимки.

Настъпването на пътно-транспортното произшествие, поведението на водача на автомобила и нанесените имуществени вреди се установяват изцяло от показанията на св. Н. П. Г., св. К. Б. Е., св. Ц. Я. С. и св. Свилен Александров Колев.

На първо място св. Г. е пряк свидетел очевидец на настъпилото пътнотранспортно произшествие и последователно и непротиворечиво излага факти, които непосредствено е възприел. Показанията на св. Г. съдът намира за достоверни и поради това, че същият е изцяло незаинтересован от изхода на делото, доколкото не се познава нито с жалбоподателя, нито с водача на ударения автомобил, нито със останалите свидетели по делото. Св. Г. се е намирал случайно на мястото на произшествието и няма причина да дава неистински показания. Не се установиха и причини, които да са довели до неправилно възприемане на фактическата обстановка.

На следващо място показанията на св. Г. се подкрепят от показанията на св. К. Е., който в екип с актосъставителя са установили щети и по двата автомобила, както и самоличността на водача на специалния автомобил.

Показанията на св. Е. са в съответствие с показанията на св. Ц. С., баща на водача на ударения лек автомобил, който потвърждава наличието на щети по управлявания от сина му лек автомобил, както и това, че водачът на специалния автомобил се е появил по-късно на местопроизшествието, след като е бил повикан от полицейски служители.

Действително св. К., който през цялото време е присъствал на местопроизшествието, заявява, че няма наблюдения да се е случило нещо покрай разтоварването от специалния автомобил. Тези показания, обаче, не опровергават показанията на св. Г. за настъпването на съприкосновение между двамата автомобила. Дали св. К. е забелязал удара между автомобилите е ирелевантно, доколкото наличието на такъв се доказва от показанията на св. Н.

П. Г., св. К. Б. Е. и св. Ц. Я. С., които като последователни, еднопосочни и 4 непротиворечиви съдът кредитира изцяло.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото са налице доказателства, че жалбоподателят е спрял автомобила, но само не е направил необходимото, за да установи последиците от настъпилото пътно-транспортно произшествие поради това, че не е разбрал за него, то в тази част констатациите на контролните органи са опровергани, поради което АУАН също служи като основа на направените от съда фактически изводи, но само по отношение на първото нарушение.

Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН (в кредитираната част) и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.

57 ЗАНН.

По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП (пункт 1. от НП):

Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП задължава всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки 5 за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят от обективна страна е нарушил посочената забрана, като на 20.09.2024 г. в 10,05 часа в гр. Варна по ул. „А. Х.“ в посока бул. „В. Л.“ до Гранд мол – Варна жалбоподателят С. М. Х. управлявал специален автомобил „Ивеко 35С 10“ с рег. № *, собственост на ДЗЗД „Инфинити“. До № 2 на посочената улица при преминаване покрай паркирания лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“ с рег. №* не осигурил достатъчно странично разстояние и му нанесъл имуществени вреди.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината непредпазливост и по-конкретно небрежност, тъй като нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Това е така, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач на МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди, че предприемайки движение в натоварен пътен участък с паркирали наоколо моторни превозни средства, би могъл да удари паркирано в близост до него превозно средство и да нанесе материални щети.

По изложените съображения правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на С. М. Х. за нарушение по чл.

5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП (пункт 2. от НП):

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.

Дефиницията за пътно-траспортно произшествие се съдържа в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и 6 предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Предвид наличието на следи от удара и върху специалния автомобил, съдът намира, че жалбоподателят е участник в ПТП, при което са настъпили само имуществени вреди.