Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 841 от 07.07.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 675/2025
Вид
Решение № 841
Подписан
07.07.2025
В сила
30.07.2025
Състав
Пламен Димитров Караниколов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. Варна, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. И. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110200675 по описа за 2025 година установи следното:

Производството е образувано на основание чл.58д. и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на

К. П. Д., ЕГН **********, срещу

Наказателно постановление № 24-0439-001137/19.11.2024 г. на ВПД Началник РУ в ОД МВР-Варна, Трето РУ-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2, т. 1, от ЗДвП .

Жалбоподателят счита, че обжалваното наказателно постановление е издадено в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Заявява, че не е разбрал извършването на какво 1 нарушение му е вменено, тъй като е налице неяснота каква опасност и каква пречка са възникнали в резултат от поведението му. Отрича да е управлявал автомобила си на датата, посочена в НП, тъй като е паркирал превозното средство на предходната дата. Изтъква, че не е наясно на какви доказателства се основава административно наказателното обвинение. Твърди, че не е извършил административно нарушение. Оспорва надлежното определяне на санкционната разпоредба.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява по делото.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 15.07.2024 г. жалбоподателя К. Д. паркирала лек автомобил марка "Фиат Палио" с ДК № ********** в гр. Варна, ж. к. "**********", пред бл.

**.

Около 13.50 ч. на посочената дата превозното средство било забелязано от С. П. – полицейски инспектор към Трето РУ при ОДМВРВарна, който установил, че автомобилът е паркиран така, че пречи на преминаването на останалите превозни средства. На свидетеля било известно, че има подадени жалби, че паркирани на това място автомобили пречат на 2 движението. Във връзка с тези констатации на същата дата свидетелят издал фиш за налагане на глоба в отсъствие на нарушителя на собственика на автомобила- К. Д., за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП . След получаване на фиша 005.08.2024 г. Д. направила възражение с което оспорва така съставения фиш и желае да се възползува от разпоредбата на чл.186, ал.2 от ЗДвП и да и бъде съставен АУАН.

На 16.08.2024 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на К. Д. за това, че е паркирала процесния лек автомобил на посоченото място, с което създава опасност или е пречка за движението.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения.

Писмени такива били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН .

Въз основа на съставения акт на 19.11.2024 г. било издадено и атакуваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 20, 00 лв. за извършено нарушение на чл. 98, ал.

1, т. 1 от ЗДП.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали актосъставителката Д. П. и свидетеля вписан в акта С. Ж..

Първата свидетелка сочи, че е съставила АУАН въз основа на възражението на жалбоподателя и на база съставената глоба с фиш, срещу който е било подадено възражение. Сочи, че не е очевидец на извършеното нарушение.

В показанията си пред съда св. Ж. сочи, че той е свидетел при съставянето на АУАН. Заявява, че тази улица е тясна пред блока и когато има паркирани автомобили няма възможност да се разминат.Допълва, че не е очевидец на извършеното нарушение, а се е запознал допълнително с 3 изготвената справка по случая.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите П. и Ж. дадени в с. з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи напълно с писмените доказателства по делото.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от приобщените материали по делото - показанията на свидетелите П. и Ж. и приложените към АНП писмени доказателства АУАН, глоба с фиш и др. които са непротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се и преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр с чл. 84 от ЗАНН съдът стигна до следните правни изводи.

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна. Същата е допустима и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Въпреки горното обаче съдът констатира, че в хода на АНП са били допуснати нарушения на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН .

Съобразно цитираните две разпоредби на ЗАНН, в АУАН и НП задължително следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, като следва да се съдържа и пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени доказателствата, които го подкрепят.

4

В случая видно от обстоятелствената част на НП, кореспондираща със съдържанието на съставения АУАН, в същата фигурира единствено правният извод на АНО, че на процесната дата и на процесното място въззивника е паркирала лекият автомобил в гр.Варна, ж.к. "Възраждане" пред блок 11 като създава пречка за движението и горното съставлява нарушение на чл. 98, ал.

1, т. 1 от ЗДП.

Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДП , се въвежда забрана за престой и паркиране ППС на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал в населените места.

В тази връзка на първо място няма факти къде точно и как е бил паркиран автомобила, няма факти за наличието на пътни знаци, които да са били възпрепятствани от паркиралия автомобил, както и начина, по който той би създавал пречка за движението. Няма факти как точно е паркирано МПС спрямо оста на пътя, разстоянието, което остава за разминаване на други автомобили и в този смисъл съдът приема, че изводът на АНО е изцяло правен и некореспондиращ с приетите за установени факти, доколкото такива липсват.

Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят, освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите, ведно с датата и мястото на извършване, индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването на фактите, които го касаят по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като лишава нарушителят от възможност да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с 5 материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.

Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се установяват едва в съдебно заседание, тъй като същите императивно следва да присъстват в НП.

Горното налага безапелационна отмяна на НП на процес. основание, поради допуснати съществени нарушения на процес. правила.

В горната насока е налице константа съдебна практика на АС – Варна – Решение № 598/10.05.2021 год. по к. а. н. д. № 450/2021 год.; Решение № 298/09.03.2021 год. по к. а. н. д. № 155/2021 год.; Решение № 112/31.01.2023 год. по к. а. н. д. № 2909/2022 год.; Решение № 1387/01.11.2022 год. по к. а. н. д. № 1987/2022 год.; Решение № 1140/09.08.2021 год. по к. а. н. д. № 938/2021 год.; решение № 1057/22.07.2021 год. по к. а. н. д. № 815/2021 год.; Решение № 1635/22.11.2023 год. по к. а. н. д. № 2015/2023 год.; Решение № 889/27.06.2023 год. по к. а. н. д. № 889/2023 год.; Решение № 755/31.05.2023 год. по к. а. н. д.

№ 981/2023 год. Решение № 601/27.04.2023 год. по к. а. н. д. № 662/2023 год. и мн. други.

Предвид установената практика на касационната инстанция следва да се приеме, че в АУАН и НП е допусната непълнота на относимите към претендираното нарушение факти. Наличието на такава винаги ограничава правото на защита, тъй като наказаното лице се защитава именно срещу фактите, като непосочването им представлява съществено процесуално нарушение и обуславя отмяна на НП. Следва да се приеме, че е допусната непрецизност и с алтернативното изброяване на различни форми на изпълнителното деяние на нарушението ("паркира на място, създаващо опасност или е пречка за движението... "), което също е накърнило процесуалните права на санкционираното лице и обуславя на самостоятелно основание отмяната на оспореното наказателно постановление.

Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното 6 постановление се явява основателно.

Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски поради липса на съответно искане, а и на данни такива да са били направени.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0439-001137/19.11.2024 год. на ВПД Началника на Трето РУ ОД МВР - Варна, с което на К. П. Д., ЕГН **********, е бил наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл.

98, ал. 1, т. 1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати по компетентност на Наказващия орган.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 7

8