Решение № 1872 от 27.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1872 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100502736 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 383/08.01.2024 г., постановено по гр.д. № 53 212/2023 г. на СРС, ГО, 138 състав, „ЗД ЕВРОИНС“ АД е осъдено да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ сумата в размер н а 2 981,31 лева - остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470421222253931, ведно със законната лихва от 28.09.2023 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 44,55 лева – мораторна лихва върху главното вземане за периода от 18.08.2023 г. до 27.09.2023 г., като са отхвърлени главният иск за сумата над уважения размер от 2981,31 лева до пълния предявен размер от 9 517,81 лева, както и акцесорният иск за мораторна лихва за сумата над уважения размер от 44,55 лева до пълния предявен размер от 142,22 лева, като неоснователни.

Според мотивите на решението в допълнение на сумата от

2 981,31 лева дължимо обезщетение, са дължими и 25 лв. ликвидационни разноски. В диспозитива обаче сумата от 25 лв. е пропусната или е налице допусната очевидна фактическа грешка в решението.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 30829 от 31.01.2024 г. на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете за сумата над 2 981,31 лв. – главница, и сумата над 44,55 лв. – лихва за забава. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в цялост. Сочи, че неправилно с обжалваното 1 решение е прието, че стойността на вредите по увреденото МПС „Фолксваген“ с рег.

№ СВ **** НА, подлежаща на възстановяване от застрахователя по ГО, е 13 153,50 лева или е възприет вариант трети от експертизата. Излага, че вредите са оценени от ищеца - застраховател по Каско на база фактури от официален сервиз „Порше интер Ауто Бг“ ЕООД в размер на 19 690 лв., от които извънсъдебно са заплатени 10 172,19 лв. и с иска се претендират 9 517,81 лв. Ответникът дължал заплащане на действителната стойност на вредата към датата на ПТП, без овехтяване, като Методиката служела единствено за ориентир при липса на надлежни доказателства, а в случая е издадена фактура от официалния сервиз. Претендира сумата от 9 517,81 лв.

Счита, че съдът следва да възприеме вариант първи от СТЕ, според който стойността на вредите по средни пазарни цени в официален сервиз е 20 153,34 лв., като ищецът е заплатил по - малка сума от 19 690 лв. При условията на евентуалност моли да бъде възприета стойността от вариант втори на СТЕ – средни пазарни цени в доверен сервиз, без прилагане на отстъпка, с влагане на алтернативни части, а именно 14 729,04 лв. Третият вариант на СТЕ – стойността на вредите по средни пазарни цени в доверен сервиз, с прилагане на отстъпка от 14 процента, с влагане на алтернативни части, в размер на 13 153,50 лева, не се възприема от ищеца въззивник по доводи, че липсва законово изискване за намаляване на цената от сервиза.

Въззиваемият ЗД „ЕВРОИНС“ АД оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части. Оспорва МПС в експлоатационен период от 7 години да е в гаранция и оспорва да е дължима стойността на ремонта в официален сервиз с оригинални части по фактури от 20 153,34 лв. Счита, че правилно е възприета стойността по вариант трети - стойността на вредите по средни пазарни цени в доверен сервиз и с прилагане на отстъпка от 14 процента. Аргументира се, че съгласно по фактурата от официалния сервиз е използвана отстъпка, поради което отстъпка е дължима и при ремонт в доверен сервиз.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Решението следва да се отмени частично в обжалваната част като частично неправилно по следните съображения.

Ищецът – застраховател по Каско, с исковата молба претендира на осн. чл. 411 ГПК от ответника – застраховател по ГО, сумата от 9 517,81 лв. - заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ № 4704210200031352 за нанесени имуществени вреди на МПС „Фолксваген“ с рег. № СВ **** НА, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 04.10.2022 г. в гр. София, ул. **** по вина на водача на МПС Тесла, рег. № СВ **** РХ, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда 28.09.2023 г. до погасяване на вземането, както и мораторна лихва в размер на 142,22 лв. за периода 18.08.2023 г. – 27.09.2023 г.

Излага в исковата молба, че за ремонта на МПС, увредено в паркирано състояние, е заплатил на официален сервиз на марката „Порше интер Ауто Бг“ ЕООД по фактура № 0052077095/ 20.04.2023 г. сума в размер на 19 665 лв. с вкл. ДДС.

2

Дължими са и 25 лв. ликвидационни разноски. По този начин общо дължимата сума от ответника е била 19 690 лв. Ответникът извънсъдебно е заплатил сумата от 10 172,19 лв. и с иска се претендират 9 517,81 лв. – остатък обезщетение и ликвидационни разноски.

С отговора на исковата молба ответникът не оспорил механизма на ПТП, както и че е застраховател по ГО на ответника към датата на ПТП.

С доклада по делото е отделено като безспорно, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на МПС Тесла, рег. № СВ **** РХ е била застрахована при ответника; че ПТП е настъпило по вина на водача на МПС Тесла, рег.

№ СВ **** РХ при сочения от ищеца механизъм – увреденото МПС „Фолксваген“ с рег. № СВ **** НА е било паркирано и е ударено в това паркирано състояние в цялата лява част; че ищецът е заплатил общо сума в размер на 19 690 лв. на официалния сервиз на марката по фактура № 0052077095/ 20.04.2023 г.; че относно увреденото МПС е налице валиден договор за застраховка „Каско“ № 4704210200031352, ПТП е настъпило в срока на застрахователното покритие и съставлява покрит риск; че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 10 172,19 лв. лв.; че са сторени от ищеца 25 лв. ликв. разноски, които не са заплатени.

Спорен между страните е бил единствено размерът на иска или сумата, която ответникът - застраховател по ГО, дължи на ищеца - застраховател по Каско, като обезщетение по регреса.

С отговора ответникът е оспорил иска по размер по следните доводи: част от вредите не са причинно - следствена връзка с механизма на ПТП;

МПС е в експлоатация над 7 години и не е подлежало на ремонт в официален сервиз на марката, а и не е дължимо обезщетение по фактури от официален сервиз; сочи, че сумата от 19 665 лв. с вкл. ДДС по фактурата от официалния сервиз е завишена и недължима от ответника, който е задължен до действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие; следва да се приспаднат от обезщетението, определено по средни пазарни цени от неофициален сервиз, 14 процента. Именно с тези 14 процента отстъпка се ползвал ищецът при официалния сервиз „Порше интер Ауто Бг“ ЕООД ; относно евентуално самоучастие на застрахования /липсват доводи в исковата молба / оспорва да е налице самоучастие, понеже ищецът е заплатил изцяло сумата по фактурата на сервиза.

Други възражения в отговора на исковата молба не са сторени. Чисто аритметично 19 665 лв разделено на 28 500 лв. /застрахователна сума/ се равнява на 69 процента. Ответникът обаче е поставил въпрос към СТЕ относно стойността на МПС към датата на ПТП.

СРС с решението е приел, че сумата на дължимото обезщетение е съгласно третия вариант на експертизата в размер на 13 153,50 лева. Това е стойността на вредите по средни пазарни цени в доверен сервиз, с влагане на алтернативни части, но и с прилагане на отстъпка от 14 процента, каквато ищецът би имал в официалния сервиз. От тази сума са приспаднати заплатените 10 172,19 лв. и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 2 981,31 лв., както и отделно в мотивите е прието изрично, че се дължат и 25 лв. ликвидационни разноски. Присъдени са и 44,55 лева – мораторна лихва върху главното вземане за периода от 18.08.2023 г. до 27.09.2023 г.

Във въззивната жалба ищецът – въззивник твърди, че е следвало да се присъди 3 горницата над 2 981,31 лв. до пълния претендиран размер от 9 517,81 лв., както и пълният размер на претендираната лихва за забава.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата освен при наличието на императивни правни норми.

Предмет на изследване в хода на въззивното производство е въпросът за размера на дължимата от ответника главница и лихва и по – конкретно какъв е размерът на дължимото обезщетение от застрахователя по ГО по щетата.

Съдът намира, че действителната стойност на вредите по МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие е от 14 729,04 лв. съгласно втори вариант от експертизата. След приспадане на заплатените 10 172,19 лв. са останали дължими 4 556,85 лв. По този начин решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която искът за главница е отхвърлен над размера от 2 981,31 лв. до размера от 4 556,85 лв. Отделно от това са дължими и 25 лв. ликвидационни разноски, незаплатени. Също така на осн. чл. 86 ЗЗД е дължима и сумата от 68,03 лв. – мораторна лихва за периода 18.08.2023 г. – 27.09.2023 г. върху главницата. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която искът за мораторна лихва е отхвърлен над размера от 44,55 лв. до размера от 68,03 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на вещта към момента на ПТП при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При частична увреда се дължи възстановителната стойност, а това е стойността, срещу която може имущество да се възстанови до състояние, в което е било преди увредата.

При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН, в какъвто смисъл е константната съдебна практика. Застрахователите отговарят за обезщетение, съизмеримо с действителната стойност на вредите, определена по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски – чл. 411 КЗ.

Следва подборно да се изложи фактическата обстановка възприети в обжалваното решение конкретни факти. поради липса на