Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7380 от 20.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 33061/2024
Вид
Определение № 7380
Подписан
20.02.2026
В сила
20.02.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7380 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито засеД.е на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110133061 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК:

С Решение № 19713 от 31.10.2025 г. по гр.д. № 33061/2024 г. съдът е присъдил разноски в полза на ищците.

В срока по чл. 248 ГПК е постъпила на 09.12.2025 г. молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските от ищците в заповедното производството. Изтъква, че в утвърдения образец на заповедта не е налице реквизит, указващ къде да бъде посочена претенцията за разноски, а последващите молба от 25.11.2025 г. и 28.11.2025 г. са подадени преди издаване на крайния акт – изпълнителен лист, поради което следва да бъдат присъдени претендирани разноски и отправя искане да бъде изменено решението в тази част.

От ответника в производството е постъпил отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските, с която изразява становище за неоснователност на молбата.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от ответника с искане за изменение на постановеното решение в частта на разноските като бъдат присъдени разноски на ответника, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение над сумата от 8096,01 евро до пълния предявен размер от 12823,10 евро е отменена с определение от 18.01.2024 г. по в.ч.г.д. № 3652/2022 г. на СГС, а по отношение на М. С. А. е отменена изцяло. Ето защо, ответникът счита че за тези суми, искът е отхвърлен, поради което му се 1 следват разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

От ищеца в производството е постъпил отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските, с която изразява становище за неоснователност на молбата.

Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Молбите са процесуално допустими, като подадени от активно легитимирано лице, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Компетентен да се произнесе по искане за изменение на решение по чл. 248 ГПК в частта на разноските е първоинстанционния съд. РазглеД. по същество молбите са неоснователни.

По молбата, подадена от ищците на 09.12.2025 г.

В мотивната част от Решение № 19713 от 31.10.2025 г. по гр.д. № 33061/2024 г. съдът е констатирал, че в заповедно производство – със заявление по чл. 417 ГПК заявителите не са поискали присъждане на разноски/ нито за държавна такса, нито за адвокатско възнаграждение/. С разпореждане от 30.07.2022 г. съдът е отхвърлил заявлението, с което е приключило производството пред СРС. Присъждане на разноски не е поискано нито със заявлението по чл. 417 ГПК, нито с частната жалба с вх. № 22.08.2025 г. срещу отхвърлителното разпореждане. Ето защо, съдът е приел, че не дължи произнасяне по сторените разноски в заповедното производство.

С последваща молба от 25.11.2022 г. след постановяване на определение по ч.гр.д. №10286/2022 г. от 11.11.2022 г. , СГС заявителите са поискали присъждане на разноски за заплащане на държавни такси 3911.66 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 10420 лева. Съдът споделя извода, че не дължи присъждане на разноски, доколкото не са поискани своевременно и предвид това, че съдът в заповедното производство е обвързан от задължителните указания, дадени с определение № 11450 от 14.11.2022 г. по ч.гр.д. № 10286/2022 по описа на СГС , ЧЖ, 1-Д и не може да присъди суми в повече от указаното от въззивния съд, включително за разноски. Предвид горното, съдът намира, че поради липсата на надлежно искане в заповедното производство, съдът не дължи произнасяне за разноски за това производство.

Противен извод не следва от въведения довод от ищците, че в заявлението по чл. 417 ГПК липсва реквизит за посочване на претенция за разноски. От 2 значение е дали е отправено своевременно искане за присъждане на разноски в рамките на заповедното производство – със заявлението по чл. 417 ГПК, което в случая не е сторено. По втория довод в молбата за изменение, съдът е изложил подробни мотиви в решението, към които препраща. Нито в заявлението по чл. 417 ГПК, нито в частната жалба е направено искане за присъждане на разноски, поради което и при липсата на надлежно искане в заповедното производство, съдът не дължи произнасяне за разноски за това производство.

По молбата, подадена от ответника от 26.11.2025 г.:

Ответникът твърди, че следва да бъдат присъдени в негова полза разноски, доколкото исковете на Д. А. са отхвърлени за горницата над сумата от 8096,01 евро до пълния предявен размер от 12823,10 евро и на М. А. за сумата от 4754,10 евро, позовавайки се на определение от 18.01.2024 г. по в.ч.г.д. № 3652/2022 г. на СГС, с което е отменена заповедта по чл. 417 ГПК, а по отношение на М. С. А. е отменена изцяло за сумата от 4754,10 евро.

Настоящият състав съобрази, че искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен от Д. А. за сумата от 8069,09 евро , а не за сумата от 12823,10 евро, а от М. А. не е предявен иск, респективно последният не е страна в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК. Следователно и доколкото искът в предявения размер от Д. А. за сумата от 8069,09 евро е уважен съгласно диспозитива на първоинстанционното решение, то при съобразяване на правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК разноски са разпределени в тежест на ответника и в полза на ищеца. Не са предявени искове от Д. А. и М. С. по реда на чл. 422 ГПК в твърдяните в молбата по чл. 248 ГПК размери, поради което не са налице и отхвърлителни диспозитиви спрямо Д. А. за разликата над 8069,09 евро до 12823,10 евро и спрямо М. А. за сумата от 4754,10 евро. Поради изложеното, съдът намира, че не е налице основание за допълване, нито изменение на решението в частта на разноските чрез присъждане на разноски в полза на ответника. Молбата за изменение следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № от 09.12.2025 г., по чл.

248, ал. 1 ГПК, подадена от А. Г. Т., ЕГН **********, П. Ц. Т., ЕГН 3

**********, В. М. А., ЕГН **********, З. Р. А., ЕГН **********, В. Р. А.,

ЕГН **********, Д. Л. А., ЕГН **********, В. Н. П., ЕГН **********, А. Н.

П., ЕГН ********** и В. К. В., ЕГН **********, за изменение в частта на разноските на Решение № 19713 от 31.10.2025 г. по гр.д. № 33061/2024 г. по описа на СРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от с вх. № от 26.11.2025 г. от „КОТА – 2001“ ООД, ЕИК ********** за изменение в частта на разноските на Решение № 19713 от 31.10.2025 г. по гр.д. № 33061/2024 г. по описа на СРС.

Определението подлежи на обжалване на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4