Решение № 2813 от 08.05.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2813 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100511826 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от № 13522 от 04.08.2023 г., постановено по гр.д. № 48317/2021 г. на СРС, 64-ти състав, е уважен предявеният от ЗЕАД „Бурстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, за заплащане на сумата от 1450,67 лева, представляваща невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение от ищеца в качество му на застраховател по риска „Каско на МПС“ за щети върху л.а. „Тойота Корола“ с per. № СВ **** РВ, настъпили при ПТП от 28.02.2020г. на републикански път между гр. София и гр. Самоков поради преминаване на автомобила през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно, ведно със законна лихва от 20.08.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 745,89 лв., представляващи разноски в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно управление – София, представлявано от директора, надлежно оправомощен и юриск. Г.Н., с надлежно учредена представителна власт по делото. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите. Жалбоподателят поддържа, че в конкретния 1 случай не са представени действащи към момента на ПТП-то – 28.02.2020 г. Общи условия за застраховка Каско, а публикуваните в интернет са били многократно изменяни и доколкото същите били неразделна част от застрахователния договор, водило до извод за недоказаност на покрит застрахователен риск. Сочи още, че не е представен Протокол за ПТП, което било в противоречие с разпоредбите ЗДвП и същото не е било посетено от органите на КАТ, което също било нарушение.

Неправилни били и изводите по отношение на представените частни документи /застрахователен договор, искане за завеждане на претенция и др. /. Изтъква, че не е изготвен снимков материал на произшествието, съобразно изискването на Наредба № 1-167 от 24.10.2002 г. Сочи още, че не било установено и правомерно поведение на водача на увредения автомобил, включително и евентуални злоумишлени действия на същия свързани с увреждане на застрахования автомобил, съответно и действия за съпричиняване по отношение на ТПТ-то, като същият не бил тестван и за алкохол, което изключвало задължението за изплащане на застрахователно обезщетение Изтъква, че изслушаната САвТЕ не би следвало да се използва за установяване механизма на ПТП, доколкото в основата на същата стояли частни свидетелстващи документи, а и в конкретния случай не били установени всички елементи от фактическия състав на претендираното регресно вземане. Оспорва и наличието на покрит застрахователен риск по застраховка „Каско.

Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение като отхвърли предявения иск и присъди разноски за двете съдебни инстанции, а при условията на евентуалност да отмени решението по обратния иск и уважи същия.

Въззиваемият – ищец ЗЕАД „Бурстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Иска съда да отхвърли жалбата и присъди направените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по 2 правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

Противно на поддържаното във въззивната жалба по делото са представени и приети като доказателства от първоинстанционния съд Общи условия по застраховка Каско Стандарт /лист 50-54 по делото на СРС/, както и застрахователна полица за сключена застраховка Каско Стандарт №5С*** от 30.10.2019 г. В клаузата на т.

6.3, от т.1, Глава Трета от Общите условия е предвидено, че за щети по гумите, джантите, в случаите, в които уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят обезщетява до две увредени гуми и/или джанти. В конкретният случай изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение покрива щети по две гуми и по две джанти, от което следва, че щетите, за които е изплатено обезщетението, са били включени в обема на застрахователното покритие, включен в Общите условия към сключения застрахователен договор. Ето защо оплакванията в тази насока са неоснователни.

По отношение на оплакванията отнасящи се до неиздаването на Протокол за ПТП от компетентните длъжностни лица, следва да се отбележи, че Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие единствено в хипотезите на чл. 125 ЗДвП, като процесното ПТП не попада сред тях, а и съгласно чл. 2, т. 2 от ОУ на застраховка Пълно Каско на ищцовото дружество, това не е изискване и на застрахователя за заплащане на зазстрахователно обезщетение.

Противно на оплакванията в жалбата, касаещи необоснованст на изводите на първоинстанционния съд относно механизма на процесното ПТП, следва да се отбележи, че от показанията на св. Я.Р., се установява механизма на процесното ПТП и причинените вреди на застрахования автомобил. Показанията на свидетеля са непосредствени, последователни и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства и САвТЕ. Същият дава сведения, че в края на месец февруари 2020 г. на пътя между гр. Самоков и гр. София, управлявайки застрахования лек автомобил Тойота Корола с рег. № СВ****РВ е преминал през дупка на пътното платно, след което е отбил на първата възможна отбивка и е чул шум от изпускане на едната гума, а другата гума е била изцяло спаднала. Поглеждайки към мястото на инцидента видял, 3 че още два автомобила са с подобен проблем, след което се обадил на телефон 112, откъдето му отговорили, че били наясно с този проблемен участък на пъта, както и че ПТП-то няма да бъде посетено от служители на КАТ. След това се обадил на пътна помощ, тъй като автомобилът не можел да се предвижва сам, предвид състоянието на гумите.

Ето защо настоящият състав на съда приема, че по делото е безспорно установен твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на процесното застрахователно събитие.

Съгласно кредитираното то съда заключение на вещото лице по изслушаната САвТЕ, получуните увреждания на предна и задна десни гуми и джанти на застрахования при ищеца лек автомобил Тойота Корола с рег. № СВ****РВ са в причинно-следствената връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Следва да се отбележи още, че жалбоподателят не е оспорил своевременно с отговора на исковата молба обстоятелството, че пътят, на който е реализираното процесното ПТП, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на осн. чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответника Агенция „Пътна инфраструктура”. Същата като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал.

1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Така съгласно чл. 167 ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние. На основание чл.48 т.1 б.”а” и чл.47 ал.1 от ППЗДвП задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ е полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. В конкретния случай именно бездействието да поддържа в изправност преградата, препятсваща преминаването на животни през магистралата, е довело до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал.

1 ЗП, поради което и на осн. чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.

Недоказани по делото, а доказатествената тежест е на ответника по арг. от чл.

154, ал. 1 ГПК, наведените във въззивната жалба оплаквания за наличието на неправомерно поведение на водача на увредения автомобил, включително и за евентуални злоумишлени действия на същия свързани с увреждане на застрахования автомобил.

Доколкото други възражения по правилността на обжалваното решение не са заявени с въззивната жалба, включително и по отношение на размера на присъденото 4 регресно вземане и тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат напълно в приложение на чл. 269, изр. 2, вр. чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъди претендираното по представения списък по чл. 80 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 480,00 лв.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 13522 от 04.08.2023 г., постановено по гр.д. № 48317/2021 г. по описа на СРС, 64-ти състав.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, БУЛСТАТ 000695089, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Македония” № 3 да заплати на ЗАД “Булстрад Виена иншурънс груп” АД, ЕИК 999694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. чл. 273 ГПК сумата от 480,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5