Решение № 671 от 06.11.2013, Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 06.11.2013 Град К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски

Районен съд първи граждански състав

На шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима

Вангелова-Петрова

Секретар:

Сн.Д. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1087 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по обективно съединени искове с правно основание член 128 от КТ и член 221 от КТ.

Ищецът – Т.М.М. твърди, че по силата на Заповед №

11/24.07.2013г., издадено от ответното дружество е прекратено трудовото й правоотношение, на основание член 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 24.07.2013г.

При връчването й на заповедта не й били изплатени обезщетения по реда на член 224, ал. 1 от КТ в размер на 552.96 лева и по член 221, ал. 1 от КТ в размер на 350.00 лева, както и не били изплатени трудови възнаграждения за месец октомври 2012г. в размер на 350.00 лева, за месец юни 2013г. в размер на 350.00 лева и за месец юли 2013г. в размер на 350.00 лева.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение по реда на член 224, ал. 1 от КТ в размер на 552.96 лева, обезщетение по реда на член 221, ал. 1 от КТ в размер на 350.00 лева, както и неизплатени трудови възнаграждения за месец октомври 2012г. в размер на 350.00 лева, за месец юни 2013г. в размер на 350.00 лева и за месец юли 2013г. в размер на 350.00 лева, ведно със законната лихва върху всяка дължима сума, считано от подаване на молбата до пълното й заплащане.

Претендира за направените по делото разноски.

В ХОДА на делото, с влязло в сила определение, производството по делото в частта относно претенцията за изплащане на трудовите възнаграждения за месеците юни и юли 2013г., както и относно заплащане на обезщетение по реда на член 224, ал. 1 от КТ е прекратено, поради отказ от иска, на основание член 233 от ГПК.

Ответното дружество – „***** *** не взима становище по така предявените искови претенции.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представеното по делото копие от Заповед № 11/24.07.2013г. на Управителя на ответното дружество, че страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността машинен оператор, обувно производство. Считано от 24.07.2013г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание член 327, ал. 1, т. 2 от КТ.

По делото е изслушано заключение на вещото лице Р.М. по назначена съдебно-счетоводна експертиза, което не се оспори от страните и съдът го възприема, като обективно, безпристрастно и компетентно. Съгласно заключението на вещото лице, неизплатеното трудово възнаграждение на ищцата за месец октомври 2012г. възлиза в размер на 276.94 лева. Обезщетението по реда на член 221, ал. 1 от КТ възлиза в размер на 317.95 лева.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Съдът намира, че между страните Т.М.М. и „***** *** е било налице трудово правоотношение. Ищцата е била приета на работа в ответното дружество и правоотношенията между страните са били прекратени именно по реда на трудовото законодателство. Предвид изложеното настоящия спор се явява трудов спор, следва да бъде разглеждан като такъв и претендираните права произтичат от едно съществувало между страните трудово правоотношение.

По отношение искът по член 128 от КТ

Съгласно член 245, ал. 2 от КТ във връзка с член 128 от КТ - работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя договореното възнаграждение за извършена работа в установените срокове.

Безспорно е установено, че към датата на подаване на исковата молба, ответникът не е изплатил своевременно и в пълен размер дължимото трудово възнаграждение за месец октомври 2012г. Съгласно член 245, ал.2 от КТ, разликата до пълният размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се заплаща с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период. Посочената норма гарантира изискуемостта на неизплатения в срок размер на договореното възнаграждение.

От фактическа страна, по делото се установи, че дължимото трудово възнаграждение за месец октомври 2012г. възлиза в размер на 276.94 лева. Ищцата претендира сума в размер на 350.00 лева. Съдът възприема заключението като професионално изготвено, обективно и безпристрастно и вещото лице е отговорило изцяло на поставената му задача. Ответника не ангажира доказателства да е заплатил тази сума, като в негова тежест е доказването на факта на плащането, който факт за ищецът е отрицателен. Не плащайки своевременно възнаграждението, ответникът е изпаднал в забава.

Ето защо, съдът намира иска за основателен и доказан, но до размера, установен от заключението на вещото лице, като за разликата до пълно предявения размер от 350.00 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По отношение искът по член 221, ал. 1 от КТ

Съгласно разпоредбата на член 221, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Не се спори, че трудовият договор между страните е бил безсрочен. Доказано е по несъмнен начин основанието за прекратяване – по заявление на работника, подадено на основание член 327, ал.1, т.2 от КТ. От заключението на приетата и неоспорена експертиза се установява дължимия размер на обезщетението – 317.95 лева. Ответникът, при негова доказателствена тежест не ангажира доказателства да е платил посочената сума, поради което искът за заплащане на обезщетение по член 221, ал.1 от КТ се явява основателен и доказан, но до размера установен от вещото лице, като за разликата до пълно предявения размер от 350.00 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО

Ищцата претендира разноски за производството, поради което на основание член 78, ал. 1 от ГПК и с оглед уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски в размер на 127.50 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, с оглед уважаване на предявените искове, държавна такса по сметка на ВСС в размер на 100.00 лева общо по двата иска, както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 30.00 лева, заплатени от бюджета на съда.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА, на основание член 128 от КТ, „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: град К., улица „****“ № 27, представлявано от Л.Б.З., да заплати на Т.М. ***, П. област, улица „****“ № 6 с ЕГН ********** сумата 276.94 (двеста седемдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки) лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2012г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 29.07.2013г. до окончателното плащане на сумата, КАТО за разликата над 276.94 лева до пълно предявеният размер от 350.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на основание член 221, ал.1 от КТ, „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: град К., улица „****“ № 27, представлявано от Л.Б.З. да заплати на Т.М. ***, П. област, улица „****“ № 6 с ЕГН ********** сумата 317.95 (триста и седемнадесет лева и деветдесет и пет стотинки) лева, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 29.07.2013г. до окончателното плащане на сумата, КАТО за разликата над 317.95 лева до пълно предявеният размер от 350.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: град К., улица „****“ № 27, представлявано от Л.Б.З. да заплати на Т.М.

***, П. област, улица „****“ № 6 с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 127.50 (сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки) лева.

ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: град К., улица „****“ № 27, представлявано от Л.Б.З. да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд К., държавни такси в размер на 100.00 (сто) лева.

ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: град К., улица „****“ № 27, представлявано от Л.Б.З., да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд К., разноски в размер на 30.00 (тридесет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от обявяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.