Решение № 17922 от 06.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17922 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20241110171613 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „АПС БЕТА България“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника А. Г. Й. съществуването на вземане в размер на сумата 800,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 526492 от 19.05.2021 г., сключен със Сити Кеш ООД, ведно със законна лихва за период от 02.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 27,59 лева представляваща договорна лихва за период от 19.05.2021 г. до 19.06.2021 г., сумата 176,81 лева, представляваща мораторна лихва за период от 19.06.2021 г. до 11.06.2024 г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.09.2024 г. ч.гр.д.

№ 53416/2024 г. по описа на СРС, 77 състав.

Ищецът „АПС БЕТА България“ ЕООД твърди, че ответникът сключил Договор за потребителски кредит № 526492 от 19.05.2021 г. със Сити Кеш ООД, по силата на който на ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 800 лв. срещу задължението да го върне ведно с възнаградителна лихва в размер на 40,05 % и ГПР от 49,07 % с краен падеж- 19.06.2021 г., с плащането на една погасителна вноска. Сочи, че ответникът не е заплатил задължението си по договора. Твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. кредиторът цедент е прехвърлил всички свои вземания към от ответника по процесния договор за потребителски кредит към цесионера и ищец в настоящото дело- „АПС БЕТА България“ ЕООД, за което длъжникът бил уведомен. В случай че съдът приеме уведомлението за ненадлежно извършено, ищецът моли да се счете за редовно съобщаване на цесията връчването на уведомление чрез исковата молба. Моли да бъдат 1 уважени предявените искове. Претендира присъждане на разноските.

Ответникът А. Г. Й. подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковата претенция като нередовна, неоснователна и недоказана. Оспорва сключения между кредитора и ищеца договор за цесия и твърди, че е нищожен поради невъзможен предмет – насочен към прехвърляне на неопределени суми. Оспорва сключения договор за кредит като нищожен – написан на изключително сложен и неразбираем за средния потребител език, с некоректно посочен годишен процент на разходите /ГПР/, заобикалящ закона – нормативно установената горна граница за ГПР в размер до 50 % и накърняващ Д.те нрави. Оспорва дължимостта на възнаградителна лихва и мораторна лихва. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи по делото сключването на договор за кредит между ответника и третото лице, включително клаузите от договора да са индивидуално уговорени или да не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват Д.те нрави, изискуемостта на претендираната част от кредитните задължения и изпадането в забава за тяхното заплащане, както и валидното прехвърляне на кредитните задължения в негова полза и уведомяването на ответника за това прехвърляне.

От съвкупния анализ на представените и приетите като доказателства по делото Договор за паричен заем кредирект № 526492 от 19.05.2021 г. , Общи условия за предоставяне на кредит от разстояние, платежно нареждане и др., безспорно се установя по делото, че на ответника А. Г. Й. е отпуснат от „Сити Кеш“ ООД заем от 800,00 лева, при ГПР 49,07 %, фиксиран годишен лихвен процент 40,05 %, при краен падеж на договора 19.06.2021г., обща сума за връщане 827,59 лева, такса експресно разглеждане 282,41 лева, вноска с такса за експресно разглеждане 1110,00 лева.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника кредит, съгласно уговорените параметри и условия.

Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал.

1 ЗПК), която в настоящия случай е налице. Договорът е сключен надлежно в електронна форма от разстояние. Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9 ЗПК, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно 2 приложение 2, а според чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.07.2011 г.) – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен – арг. чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК).

Спазени са и изискванията на чл. 11 ЗПК, като са посочени: размер на кредита; размерът на лихвения процент, размерът на ГПР, начинът на плащане и погасителен план. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено, представени са общи условия по договора, с които кредотополучателят е запознат.

Съдът счита, че клаузата от договора, с която е уговорено задължение за заплащане на сумата 282,41 лева – такса за експресно разглеждане на документи противоречи на ЗПК и на Д.те нрави, и е нищожна, тъй като увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация.

Уговорена по този начин таксата противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Таванът на ГПР, 3 който е предвиден с императивна разпоредба на закона, би бил многократно превишен, ако в договора има уговорена възнаградителна лихва и други такси.

Посоченият в договора ГПР от 49,07% не е действителен, тъй като в него не е отчетена таксата, която по естеството си представлява още едно възнаграждение за кредитодателя – част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 ЗПК, поради което реалният ГПР по договора, надхвърля позволения от закона процент, стигайки до процент над 50. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл.

11 ЗПК. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг. Решение от по дело № С-714/2022г. на СЕС/.

С оглед всичко изложено по-горе, съдът приема, че не са спазени посочените изисквания на ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците и, съгласно разпоредбата начл. 23 ЗПК, ответникът дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви (вкл. Договорна лихва и лихва за забава) или други разходи.

По делото е представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. и приложение № 1 към него, по силата на които вземанията на кредитора „Сити кеш“ ООД по сключения договор за кредит с ответника А. Г.

Иванов са прехвърлени на ищцовото дружество. От представеното по делото пълномощно е видно, че дружеството кредитор е упълномощило ищеца да уведоми от името на кредитора всички длъжници по вземанията по кредити, които са прехвърлени с Договор за цесия. Към исковата молба е приложено уведомително писмо до ответника за цесията на процесните вземания по Договора за кредит.

С договора за цесия се отстъпва едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на връзката, от която произтича вземането, лице.

Предмет на договора за цесия може да бъде вземане, което следва да съществува към момента на сключването на договора и да е прехвърлимо, каквито са по принцип имуществените права, в това число и твърдяното в исковата молба вземане. За да премине вземането от патримониума на цедента върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на вземането и съответно със самото прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му.

Същевременно за да породи действие спрямо длъжника договора за цесия, цесията следва да му бъде съобщена от цедента съобразно предвиденото в 4 разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

В настоящия случай в представения договор за прехвърляне на вземания не са предвидени условия, които да обуславят прехвърлянето на вземанията, а в договора за кредит е предвидена възможност за прехвърляне на вземането (чл. 26, ал. 2 от ОУ).

Сключеният договор за цесия е редовно съобщен на ответника съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, доколкото по делото е представено потвърждение за извършено упълномощаване на ищеца от страна на кредитора да съобщи на длъжника договора за цесия. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД именно предишният кредитор е този, който следва да осъществи уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането и именно от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Няма пречка обаче предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този смисъл е и константната съдебно практика, обективирана в решение № 96/17.04.2018г. по гр.д.№ 3049/2017г. на ВКС, ІV г.о, решение № 204 от 25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016 г. на ВКС І т.о, решение № 137/02.06.2015г. по гр.д.№ 5759/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д.