Акт от 12.12.2019, Административен съд - Перник

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 539 гр. Перник, 12.12.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 356/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя/ЗГВРСНР/.

Образувано е по жалба от В.И.С., ЕГН ********** *** против Разпореждане № 4506-40-192/03.05.2019 г., издадено от Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при Националния осигурителен институт, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане по заявление вх. № 4502-13-51/08.04.2019 г.

Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на оспореното разпореждане, поради неправилно приложение на закона. Посочено е, че са налице всички предвидени в ЗГВРСНР предпоставки за изплащане на заявените гарантирани вземания. Искането към съда е да отмени отказа на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и да върне преписката със задължителни указания за определяне на дължимите обезщетения.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Х. поддържа жалбата. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Моли съда да го отмени. Претендира присъждане на направените разноски и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. оспорва жалбата и навежда аргументи за законосъобразност на обжалваното разпореждане. Искането към съда е да отхвърли жалбата и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни интереси са засегнати от административния акт, в срока по чл.

149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР против подлежащо на пряк съдебен контрол разпореждане, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

На

01.03.2019 г. в Търговския регистър е вписано Решение № 11/28.02.2019 г., постановено по търговско дело № 31/2018 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е: обявена свръхзадължеността на „****“ ЕООД и е определена първоначалната и дата – 31.12.2014 г.; открито е производство по несъстоятелност на търговеца; постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му; постановено е прекратяване на дейността му; обявено е в несъстоятелност; спряно е производството по ликвидацията му на основание чл.

272а, ал. 1 от ТЗ.

В едномесечния срок по чл. 5, ал. 1 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя/Наредбата/ и на основание чл. 29, ал. 1 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт/Инструкцията/, директорът на ТД на НАП – Перник е издал заповед № ЗГ – 5 – 13 – 00550956/25.03.2019 г., с която е възложил извършването на проверка за начислени, но неизпалтени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от обявения в несъстоятелност работодател „****“ ЕООД. Резултатът от нея е обективиран в протокол по чл. 5, ал. 1 от Наредбата, с № КГ – 5 – 13 – 00551444/29.03.2019 г., към който са приложени съдебно решение по чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗГВРСНР, постановено по търговско дело № 31/2018 г. по описа на Окръжен съд – Перник и данъчна декларация вх. № 144351800365963/06.06.2014 г., от която съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредбата се установява, че работодателят е упражнявал дейност най-малко 12 месеца преди датата на обявяване на неплатежоспособността.

В констативния протокол е отразено, че няма лица, за които да е възникнало право на гарантирани вземания. Проверката е приключила на 01.04.2019 г.

Със заявление по образец – приложение № 4 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата, с вх. №

4502-1351/08.04.2019 г. и в срока по чл. 25 от ЗГВРСНР, жалбоподателят е поискал да му бъдат отпуснати гарнирани вземания от работодател „****“ ЕООД – Перник, при който е работил по трудово правоотношение в периода от 23.12.2014 г. до 17.02.2016 г. Към заявлението е приложил Експертно решение № ****, взето на заседание № 85/04.06.2014 г., от което е видно, че е с призната степен на неработоспособност от 82% и решение по гр. д. № 5042/2017 г. по описа на Районен съд – Перник и издаден въз основа на него изпълнителен лист от 08.01.2018 г., от които се установява, че „****-Перник“ ЕООД е осъден да му заплати следните суми: 700 лв., представляваща нетния размер за неползван платен годишен отпуск; 635.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, поради придобито право на пенсия, поради осигурителен стаж и възраст; 561.00 лв., представлява обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, както дължимите върху тях лихви. Не са приложени посочените в чл. 8, ал. 1, изр. последно от Наредбата – справка по чл. 4 и възражение по чл. 6 от същата Наредба.

По заявлението директорът на Фонда ГВРС се е произнесъл с разпореждане по чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР, като е отказал изплащане на заявените вземания. В мотивната му част е посочил, че не е налице предпоставката на чл.

22, ал. 1 от ЗГВРСНР – наличие на начислени, но неизплатени вземания през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6, т.

3 от ЗГВРСНР.

В съдебното производство жалбоподателят е представил трудова книжка № 08, серия Б № 834077 и трудов договор № 3/23.12.2014 г., от които се установява, че трудовото му правоотношение с „****“ ЕООД е възникнало на 23.12.2014 г. и е прекратено на 17.02.2016 г.

Изслушана е съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В.П., от която се установява, че последните ведомости за начислени трудови възнаграждения и обезщетения, съставени от работодателя „****“ ЕООД и находящи се в Обединен архив – с. Н. са от месец февруари 2016 г. Това е и последният месец, в който дружеството е функционирало. Считано от 01.03.2016 г. работодателят не е осъществявал дейност и по тази причина няма ведомости за месец март 2016 г. Съдът изцяло възприема изводите на вещото лице, тъй като те се основават на задълбочено изследване на всички относими обстоятелства, обосновани са и са дадени с необходимата компетентност и професионални знания.

При изложените факти, настоящия състав от правна страна намира следното:

Оспореното разпореждане е издадено от компетентния за това орган съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР – Директор на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. То е обективирано в изискуемата писмена форма и е с предвиденото в чл. 59, ал. 2 от АПК съдържание. Посочени са органът, който го е постановил и адресатът му. В съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 5 от Наредбата са изложени фактите, обосноваващи издаването му и приложимите към тях правни норми. Формулирана е ясна и конкретна разпоредителна част.

Дадени са указания за реда, срока и органа пред който подлежи на обжалване.

Подписан и датиран е.

В производството по издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната му. То е инициирано от жалбоподателя в преклузивния тримесечен срок по чл. 25 от ЗГВРСНР посредством подаване на заявление по чл. чл. 8, ал. 1 от Наредбата до компетентния административен орган – ТП на НОИ – Перник. Видно от мотивите на оспорения акт и доказателствата по административната преписка, последният го е разгледал при спазване на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, като е извършил съпоставка на подадените от заявителя документи, с данните от протокола по чл. 5, ал. 1 от Наредбата и с тези от регистрите за осигурени лица и за трудови договори. Приел е, че не са налице предпоставките, предвидени в ЗГВРСНР за уважаване заявлението на жалбоподателя. На основани чл. 9, ал. 2 от Наредбата е изготвил проект на разпореждане за отказ за изплащане на гарантирани вземания и заедно с административната преписка в срока по чл. 9, ал. 3 от Наредбата го е изпратил на директора на Фонд „Гарантирани вземания“, с писмо изх. № 4504-13-1/22.04.2019 г. Последният е издал оспореното разпореждане в срока по чл. 10, ал. 2 от Наредбата. От изложеното се налага извода, че в проведеното административно производство не са нарушени правилата, предвидени в ЗГВРСНР и издадената въз основа чл. 29 от него Наредба.

Затова не е налице основание по чл. 146, т. 3 от АПК за незаконосъобразност на оспорения акт.

Същият е съобразен с разпоредбите на материалния закон и неговата цел. За да възникне право за изплащане на гарантирани вземания е необходимо да са налице кумулативно предвидените условия в ЗГВРСНР. Съгласно чл. 4 от ЗГВРСНР субекти на това право са работници и служители, които са били в трудово правоотношение с работодател по отношение на който е вписано в търговския регистър някое от решенията по чл. 6, т. 1 – т. 3 от закона и същият е осъществявал дейност най-малко 12 месеца, преди датата на неплатежоспособността, респективно свръхзадължеността, вписана в решението.

Според чл. 6 от закона правото на гарантирани вземания възниква от датата на вписване в търговския регистър на някое от следните съдебни решения: за откриване на производство по несъстоятелност; за откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; за откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството и може да бъде упражнено в преклузивния тримесечен срок по чл. 25 от ЗГВРСНР. Съгласно чл. 3 и чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР гарантирани са вземанията на работниците и служителите за трудови възнаграждения и обезщетения, които са начислени през последните 36 месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6 до размера на последните шест от тях.

В настоящия случай не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства: че по отношение на работодателя „****“ ЕООД на 01.03.2019 г. е вписано решение по чл. 6, т. 3 от ЗГВРСНР; че жалбоподателят е бил в трудово правоотношение с обявения в несъстоятелност работодател за времето от 23.12.2014 г. до 17.02.2016 г. и е подал заявление за изплащане на гарантирани вземания в срока по чл. 25 от ЗГВРСНР. Спорно е обстоятелството дали заявените от него вземания представляват „гарантирани вземания“ по смисъла на чл. 3, във вр. с чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР. Както вече бе посочено това са начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и/или обезщетения през последните 36 месеца, предхождащи месеца на вписване на решението по чл. 6.

Решението, с което работодателят „****“ ЕООД е обявен в несъстоятелност е вписано в търговския регистър на 01.03.2019 г., поради което периодът по чл.

22, ал. 1 от ЗГВРСНР, включва времето от 01.03.2016 г. до 28.02.2019 г. Съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК в тежест на жалбоподателя е да установи, че в посочения времеви отрязък обявеният в несъстоятелност работодател е начислил в негова полза трудови възнаграждения или обезщетения. Нито в хода на административното производство, нито пред съда са представени изготвена от работодателя справка по чл. 4 и/или подадено от работника възражение по чл. 6 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя. По тази причина обоснован се явява изводът на контролните органи, обективиран в констативен протокол № КГ-5-13-00551444/29.03.2019 г., че няма лица, за които да възниква право на гарантирани вземания. Последният е оспорен от жалбоподателя, но с оглед събраните по делото доказателства оспорването се явява неоснователно. От назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява по категоричен начин, че последните трудови възнаграждения и обезщетения, включително и в полза на жалбоподателя, „****-Перник“ ЕООД е начислил през месец февруари 2016 г. От следващия месец – март 2016 г. търговецът е преустановил дейността си, поради което и не са съставяни ведомости за начисляване и изплащане на вземания на работници и служители. Следователно в срока по чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР обявеният в несъстоятелност работодател не е начислил в полза на работодателя трудови възнаграждения и/или обезщетения. Затова за същият не е възникнало право на изплащане на гарантирани вземания.