Решение № 3556 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3556 гр. С., 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110127805 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „СЪНИ 2023“ ЕООД против ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата в размер на 9 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил марка „Ф.“ с рег. № **********, причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие от 15.03.2023 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 15.05.2025 г. до окончателно погасяване на вземането, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 187,41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.03.2025 г. до 14.05.2025 г.

Ищецът твърди, че на 15.03.2023 г. в района на кръстовището между бел.

„М.Л.“ и ул. „К.“ е настъпило произшествие с участието на лек автомобил „ Ф.“ с рег. № **********, управлявано от П.М. Й., собственост на ищцовото дружество, и лек автомобил „Ш.“ с рег. № *******, водачът на който е застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност.

Поддържа, че при извършена на място проверка от органите на СДВР за причините за ПТП, бил съставен Протокол за ПТП № ********** от 15.03.2023 г. от СДВР, в който било посочено, че водачът на собствения на ищеца на автомобил е навлязъл на червен светофар в кръстовището, поради което същият е виновен за настъпилото ПТП, като било издадено наказателно постановление № *****/27.03.2023 г. Излага твърдения, че водачът на собствения му автомобил обжалвал наказателното постановление, във връзка с което е поставено Решение № 3783/20.08.2024 г. по адм. нак. дело № 5857/2023 г. по описа на СРС, в което било установено, че водачът на 1 собствения на ищеца автомобил няма вина за настъпване на процесното ПТП, а водачът на лек автомобил „Ш.“ с рег. № *******, движещ се по бул. „ М.Л.“ в посока Централна жп гара е навлязъл на неразрешен светофар на кръстовището и е причинил процесното ПТП. Поддържа, че във връзка с процесното ПТП са причинени имуществени вреди на лек автомобил „Ф.“ с рег. № **********, собственост на ищцовото дружество, за отстраняването на които е издадена проформа фактура от „Мото пфое“ ЕООД на стойност 8 801,65 лева с вкл. ДДС, като в цената не била включена стойността на труда.

Поддържа, че ответното дружество се намира в правоотношение с виновния за настъпването на пътния инцидент водач по силата на Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което следва да бъде осъдено да заплати застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът отправил до ответника покана за заплащане на дължимата сума, като ответното дружество отказало плащане. Претендира и мораторна лихва за забава. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове по основание и размер. С подадения отговор не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и водача на лек автомобил „Ш.“ с рег. № *******. Поддържа, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът, управлявал собствения на ищеца лек автомобил, който не е съобразил поведението си с пътната обстановка и светлинната сигнализация, с което е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, поради което не са налице основания за ангажиране на отговорност на ответното дружество. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване. Оспорва исковата претенция и по размер, с твърдения, че същата надвишава действителната стойност на причинените вреди. Оспорва иска за присъждане на лихви, поради неоснователност на главния иск. Моли за отхвърляне на исковете.

Направено е искане сторените съдебни разноски в производството да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка "гражданска отговорност". По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди, като вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие на валидно 2 застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "гражданска отговорност" между този водач и застрахователя /ответното дружество/. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Не е спорно в настоящото производство, че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП, сключена между ответното дружество и водача на лек автомобил автомобил „Ш.“ с рег. № *******.

Според по делото е въпросът, свързан с механизма на настъпване на ПТП и кой е виновният водач за настъпването му, както и размерът на вредите.

В тази връзка по делото са ангажирани следните доказателства:

Приет е протокол за ПТП №1 830074 от 15.03.2023г. от СДВР, в който било посочено, че водачът на собствения на ищеца на автомобил е навлязъл на червен светофар в кръстовището, поради което същият е виновен за настъпилото ПТП.

В тази връзка на водача на л.а. „Ф., с рег. № ********, е издадено наказателно постановление № *****/27.03.2023 г., същото е обжалвано и с решение №3783/20.08.2024г. по адм.н.д. №5857/2023г., влязло в сила на 18.09.2021г. постановлението е отменено, като съдът е приел, че водачът на собствения на ищеца автомобил няма вина за настъпване на процесното ПТП, а водачът на лек автомобил „Ш.“ с рег. № *******, движещ се по бул. „ М.Л.“ в посока Централна жп гара е навлязъл на неразрешен светофар на кръстовището и е причинил процесното ПТП.

С оглед механизма на произшествието по делото е разпитан свидетеля В.

Й., съпруга на водача на л.а. „Ф.“ – П. Й.. Същата свидетелства, че си спомня за процесното ПТП, което се е случило ранния следобед, през пролетта преди повече от две години. Сочи, че по време на инцидента не е била в колата, отишла е по-късно, когато другият участник вече си е бил тръгнал. Колата бил отпред изпочупена, като помогнала на съпруга си да свали счупените части, за да може да продължи на собствен ход. Посочва, че е гледала записите от камерите, на които ясно се вижда, че другият водач тръгва на червен светофар.

По делото е разпитан и свидетеля Б. Б., който е управлявал л.а. „Ш. к.“.

Сочи, че е пътувал в посока на М.Л. и К., като минал на зелен сигнал и колата била ударена вдясно. От удара се отворили всички възглавници, колата била на трамвайните линии и дошъл полицейски патрул, който помогнал да бъде преместена, докато дойде екип на КАТ. Посочва, че според служителите на КАТ и според него, другият водач е изпреварил всички коли, които са били вдясно на неговата посока, за да хване зеления светофар, като нямало никакъв спирачен път. Свидетелства, че не е запознат с наличието на запис на ПТП.

Твърди, че до него е имало автомобил, който е завивал надясно.

По делото е прието заключението по допусната съдебно- автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано и компетентно изготвено. Според вещото лице посочва следвания механизъм на ПТП : на 3

15.03.2023г. около 14:23 часа, л.а. „Ш. к.“ рег. № ********, се движи по бул.

„Кн. М.Л.“, с посока от бул.“Сл.“ към Централна ЖП гара С., и на кръстовището с ул. „К.“, водачът спира на светофарната уредба, след което предприема маневра за потегляне на червен сигнал, при която реализира ПТП с навлизащия в кръстовището от дясната му страна, на зелен сигнал на светофарната уредба, л.а. „Ф. С М.“ с рег. № ********. Според вещото лице от техническа гледна точка и от представените по делото доказателства може да се направи извод., че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „Ш. к.“, който е предприел маневра за потегляне и преминава през кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната уредба. Видно от заключението отстоянието на л.а. „Ф. С М.“ от мястото на удара в момента, в който водачът е имал възможност да забележи навлизащия в кръстовището от лявата му страна л.а. „Ш. к.“ е 9.03 метра, а опасната му зона е 13,81 метра, поради което може да се направи извод,че водачът не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на удара. Според вещото лице стойността необходима за възстановяване на л.а.

„Ф. С М.“ на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 3630,46 лева. В съдебно заседание вещото лице посочва, че за определя на тази стойност е взел предвид цените на официалния представител на марката – „Мото Пфое“ и на алтернативни доставчижи – „Пит М.“, „П.“, „Интер Карс“. Сочи, че процесния автомобил не е в гаранция, като за да определи увредените части е взел предвид представения по делото опис на застрахователя на стр. 76.

Голямата разлика с проформа фактурата е основно се получава заради стойността на частите на официалния представител. По отношение на механизма в съдебно заседание вещото лице подробно обяснява по приетата по делото циклограма изводът, който е направил в заключението.

В заключение от представените по делото писмени доказателства в това число и решение №3783/20.08.2024г. по адм.н.д. №5857/2023г., влязло в сила на 18.09.2021г, свидетелските показания на свидетелката В. Й., които съдът кредитира като пълни, логични и житейски обосновани, както и от заключението на допуснатата съдебно автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно подробно, задълбочено се установява следното:

На 15.03.2023г. около 14:23 часа, л.а. „Ш. к.“ рег. № ********, се движи по бул. „Кн. М.Л.“, с посока от бул.“Сл.“ към Централна ЖП гара С., и на кръстовището с ул. „К.“, водачът спира на светофарната уредба, след което предприема маневра за потегляне на червен сигнал, при която реализира ПТП с навлизащия в кръстовището от дясната му страна, на зелен сигнал на светофарната уредба, л.а. „Ф. С М.“ с рег. № ********.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Б. Б.,в частта в която той твърди, че е навлязъл в кръстовището на „зелен“ сигнал на светофарната уредба, като същите се опровергават от събрания по делото доказателствен материал.

Предвид горното е налице първата предпоставка, а именно 4 противоправно поведение на водача на лек автомобил л.а. „Ш. к.“ рег. № ********, който нарушил правилата на чл. 6, т.1 от ЗДвП, по силата на който участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Преминаването на червен сигнал на светофарната уредба е абсолютно забранено съгласно текста на чл. 31, ал.

7, т. 1 от Правилника за прилагане на закон за движение по пътищата.

Следва да се разгледа и възражението за съпричиняване на вредите, направено в отговора на исковата молба. Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на водач на застрахован при ищеца автомобил и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД този водач трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Не всяко поведение на водача, дори и такова, което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД. Само това поведение, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД. От значение е наличието на причинна връзка между поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат, като не е необходимо увреденият да е действал виновно (т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. ). Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си. В този смисъл при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само фактът на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.