Решение № 4596 от 14.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4596 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100500724 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ответницата Я.

Т. Б., чрез пълномощника адв. Д. Б., срещу решение №17554/27.10.2023г., постановено по гр.д. №19103/2023г. по описа на СРС, 46 състав, в частта, с която е признато за установено спрямо Я. Т. Б., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.422 от ГПК сумата от 4037,86 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 05.2018г. – 04.2020г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ул. ****, аб. №16938, ID номер 179426, мораторна лихва в размер на 488,86 лева за периода 15.09.2020г. до 10.01.2023г., както и суми за дялово разпределение в размер на 97,01 лева – главница за периода от м.12.2019г. до м.04.2022г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението (18.01.2023г.) до окончателното изплащане на сумите, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№2661/2023г. на СРС, 46 състав, като в полза на ищеца са присъдени и разноски по делото.

С въззивната жалба се излагат

1 оплаквания, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, и е направено искане да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Поддържа се, че не са събрани по делото доказателства, установяващи идентичност между притежавания от ищцата недвижим имот на ул. **** и топлоснабдения имот, за който се претендират сумите в настоящото производство. Договорът, сключен с „Техем сървисис“ ЕООД, бил подписан от лице, което нямало право да представлява етажната собственост. Счита, че не следва да бъдат кредитирани заключенията на съдебнотехническата и счетоводна експертизи, тъй като същите се отнасяли за друг имот.

Освен това заключенията били изготвени на база документи, които не били приети като доказателство по делото, с което правото на защита на ответника било нарушено.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна „Топлофикация София” ЕАД, с който се заявява становище за неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Третото лице – помагач не е изразило становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Я. Т. Б. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена 2 заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2661/2023г. на СРС 46 състав.

Основният спорен въпрос в производството по делото е дали през процесния период между страните по делото е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2015г. – м.04.2018г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

3

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Ищецът свързва качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия за битови нужди с качеството й на собственик на топлоснабден имот. В случая се установява от събраните по делото доказателства, че ответницата е собственик на апартамент, намиращ се в гр. София, ул. ****, като обстоятелството, че сумите, начислени по процесния аб. №16938 се отнасят именно за имота на ответницата се установява при съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства – нотариални актове, документи за главен отчет, и списък на етажните собственици, приложен към протокол от 30.10.2001г., в който е отразено, че праводателката на ищцата Й.С.Т. е титуляр на партида с аб. №16938, удостоверено с подписа .

Поради изложеното въззивната инстанция приема, че ответницата е битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб.№ 16938, като собственик на процесния топлоснабден имот.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него 4 права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.

Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответницата е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.

За установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени доказателства и са изслушани и приети в първоинстанционното производство заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Настоящият състав на съда намира, че заключенията на СТЕ и ССчЕ следва да бъдат кредитирани, доколкото 5 вещите лица са специалисти, притежаващи специални знания от съответната област, като в пълнота и компетентно са отговорили на поставените пред експертното изследване задачи. В съобразителната част на експертизата вещите лица са посочили предоставените от ищцовото дружество документи, въз основа на които са извършили констатациите си, отразени в заключението. Експертните заключения не са оспорени от страните, като вещите лица са отговорили пълно и точно на възложените от съда задачи. Освен това по делото не са ангажирани доказателства, които да разколебават или опровергават изводите на вещите лица.