Решение № 12 от 12.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Бургас, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Г.а С.а

Димитър П. С. при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Д. Г. П. като разгледа докладваното от Димитър П. С. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100601029 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на гл. XXI от НПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на защитника на подсъдимия адв. Ж. Н. против Присъда № 7 от 11.07.2022 г. на Районен съд – Айтос, произнесена по НОХД № 367/2021 г. по описа на същия съд.

С атакуваната присъда, подсъдимият Л. Д.ов П., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 28.05.2021 г., в гр. Айтос, обл. Бургас, на ул. Ч. с. пред дом № ***, чрез нанасяне на удар с кофа в областта на лицето, причинил на С. Д. С., средна телесна повреда, изразяваща се в двустранна фрактура на долната челюст, което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говореното, поради което и на основание чл.129, ал.1 вр. ал.2 вр. чл.54, ал.1 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на С. Д. С. ЕГН ********** сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди от гореописаното Д.ие, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на Д.ието – 28.05.2021 г., като е отхвърлена исковата претенция над уважения размер до претендираните 50 000 лева.

Подсъдимият е осъден за разноските.

С жалбата се изразява недоволство от така постановената присъда, която защитника на подсъдимия счита за неправилна. Моли на основание чл.334, т.4 от НПК да бъде постановено решение, с което подсъдимият да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.129 от НК, като Д.ието бъде преквалифицирано в такова по чл.133 от НК и да бъде освободен от наказателната 1 отговорност с приложението на чл.78а от НК.

На следващо място е изразено недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като счита че подобно обезщетение не е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД, поради което моли последното да бъде намалено.

С въззивната жалба не са заявени доказателствени искания.

В разпоредително заседание по реда на чл.327 НПК въззивният съд прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на доказателства във въззивното производство, нито разпит на подсъдимия.

В съдебно заседание, подсъдимият, редовно призован, явява се лично, по същество твърди, че е вярно, че е хвърлил една кофа към пострадалия и не успял да го удари. Сочи, че е с две малки деца на четири и седем години, няма поС.на работа, като жена му работи като учителка. Предложили са обезщетение в размер на 10 000 лв. на пострадалия, но същият не се е съгласил. Желае присъдата да бъде изменена.

Защитникът на подсъдимия адв. Н. поддържа въззивната си жалба. Твърди, че е безспорно, че е нанесен един удар с кофата в областта на лицето на пострадалия. Това обстоятелство и установените факти относно една многогодишна вражда между семейството на единия и на другия, дават основание на защитата да счита, че е налице причиняване на телесна повреда при условията на чл.132 от НК. Изложени са доводи и за непредпазливо извършване на Д.ието. Намира присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди за несправедливо, като излага подробни доводи и съображения, че обезщетението не трябва неоснователно да води до облагодетелстване и трябва да е съобразено с конкретната икономическа обстановка в стланата. По тези съображения претендира намаляване на присъденото обезщетение. Иска се първоинстанционния съдебен акт да бъде изменен в тази насока.

Частният обвинител и граждански ищец моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Повереникът му адв. К. също излага доводи за правилно и законосъобразно приложение на материалния закон и спазване на процесуалните правила при разглеждане и решаване на делото. Счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди съответства на страданията, които е претърпял гражданския ищец.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита подадената жалба за частично основателна. Поддържа се, че няма основания за отмяна или изменение на първоинстанционния съдебен акт в неговата наказателно – осъдителна част, като се пледира за изменение на присъдата в гражданско – осъдителната й част в посока намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до размера от 15 000 лв.

Окръжен съд Бургас, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяната ѝ и връщането на делото в предходна процесуална фаза.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, второинстанционният съд не намери основания за промяна на установената от РС-Айтос фактическата обстановка по делото.

Подсъдимият Л. П. е на ***години, ****за свидетелката Н. П.а, като двамата отглеждат общите си деца в семейния им дом, находящ се в гр. А., ул.Ч. с. № ***.

Пострадалия С. е на ***години, техен съсед и живее със съпругата си в къща в съседния двор на същата улица в гр. Айтос.

Безспорно от събраните гласни доказателства и обясненията на подсъдимия П. в съдебно заседание се установява, че отношенията между членовете на двете семейства са влошени. Враждата между семействата датира отдавна, още от времето на бащата и дядото на подсъдимия П.. Причина за нея са били взаимно отправени обвинения, оплаквания и сигнали, които семействата са подавали едно срещу друго през дългите години, през които са съжителствали като съседи в съседните едно до друго дворни места.

2

Последно преди инцидента между пострадалия С. и съпрузите П.и възникнали пререкания относно положените в двора им навес и подветреник, който съпрузите опънали в близост до оградата от тяхната страна на дворното място, за да пази децата от вятъра.

Пострадалият С. не бил доволен от случилото се, като твърдял пред съпрузите, че съоръженията пречат на уличната лампа да осветява двора му.

На процесната дата - 28.05.2021 г., свидетелката Н. П.а рано сутринта на тръгване за работа срещнала пострадалия С.. Същият изразил бурно недоволството си от навеса и подветреника и предупредил да бъдат премахнати до няколко дни, като казал на свидетелката, че ако не изпълнят поисканото от него, ще използва пистолет. Недоволството му достигнало до знанието на подсъдимия П. около 10.00 часа, след като съпругата му, разтревожена от сутрешната среща, му се обадила на работа и му разказала за случилото се с пострадалия С.. Подсъдимият я успокоил по телефона, като обяснил, че на С. ще му мине.

В късния следобед на същия ден подсъдимият и съпругата му се прибрали от работа и седнали в двора, за да играят с децата. На гости им дошъл свидетелят Г. С., който също останал с тях на двора. Подсъдимият П. решил да събере отпадъците от дворното място, сложил ги в кофата за боклук и излязъл, за да я изхвърли в близките контейнери за смет.

Контейнерите за смет се намирали по протежение на същата улица, на която живеят подсъдимият и пострадалият. Срещу контейнерите се намирала пейката, на която всеки ден се събирали живущите наоколо по-възрастни граждани. По същото време, когато подсъдимият П. излязъл с кофата с боклук, на пейката стояли пострадалият С. и свидетелят Н. В.. Между П. и С. възникнало словесно пререкание, изразяващо се крясъци и псувни предимно от страна на П., след което П. се насочил към С. с кофата, ударил го с нея в областта на лицето, след което продължил да го налага с юмруци. Свидетелят В. чул как кофата издрънкала, падайки на земята, докато С. се хванал за „ченето” и се свил на пейката от уплаха. Опитал се да възпре ядосания П., който след удара с кофата продължил да налага С. с юмруци, но подсъдимият изблъскал и него, счупил му бастуна и се прибрал бързо обратно в двора си. След това пострадалият С. и В. се разделили, като всеки тръгнал за дома си.

След инцидента на пейката пострадалият С. забелязал, че по улицата покрай дома му минава друг съсед - свидетеля Г. М., който се връщал с колата от свинарника си. Махнал му да спре и го помолил да го закара при сина му, обяснявайки, че е бил бит. Свидетелят М. се отзовал на молбата му. Видял, че С. се държи за „ченето” и то се клати, по което предположил, че е счупено. Попитал кой го е бил и С. му посочил техния съсед Любо.

Пристигнали пред дома на свидетеля Н. Д. и свидетелят М. му казал да слезе долу пред входа. Д. възприел непосредствено баща си, който се държал за лицето, фъфлел и трудно му се разбирало. Цялото му лице било изкривено на една страна, поради което Д. също си помислил, че „ченето” на баща му е счупено. Попитал какво е станало, като и пред него С. посочил, че е бит от Л.. Свидетелят М. си тръгнал, а С. и сина му тръгнали за Спешния център в УМБАЛ гр. Бургас, където било установено, че С. има две счупвания на челюстта.

След като С. бил прегледан, се установило, че същият има фрактури на дясна и лява мандибула и е бил насочен за хоспитализация в челюстна-лицева хирургия. Поради липса на отделение по лицево-челюстна хирургия в гр. Бургас, още на другия ден пострадалият С. бил откаран и съответно приет в клиниката по лицево-челюстна хирургия към МБАЛ „Света Марина” ЕАД-Варна. След оперативна намеса е изписан на 04.06.2021 г. от там. Установило се при изследването патологична подвижност на фрагментите на долна челюст /беззъба/; в дясно на тялото с дислокация на фрагментите; в ляво в областта на артикулиращия израстък.

На С. е проведено оперативно лечение за репозиция на фрагментите на долна челюст в правилно анатомично положение и тяхната фиксация чрез прилагане на двоен телен вертикално-хоринзотален серклаж, щателна хемостаза, шев с нерезорбируем полифиламент.

Пациентът е изписан след гладък следоперативен период и със стабилни жизнени показатели.

3

По делото е приета съдебно – медицинска експертиза, която установява, че пострадалият е получил двустранна фрактура на долната челюст, което увреждане е наложило оперативно лечение. Установената травма отговаря да е причинена в резултат от действието на твърди тъпи предмети, като при разтворена челюст и страничен директен удар върху долната челюст, тя се оказва фиксирана само в областта на ставните израстъци, поради което енергията на удара се разпространява по цялата челюст и се наблюдава счупване на и на ставния израстък на противоположната страна на удара, както е било в конкретната ситуация. Сочи се, че такова увреждане е възможно да възникне и при затворени челюсти, но при условия, че липсват зъби, напр. при дълбока старост. Травмата е довела до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за повече от тридесет дни.

Горната фактическа обстановка се установява при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства.

-От гласните доказателствени средства: частично от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на първоинстанционното производство, частично от показанията на св. Н. Я.

П.а, от показанията на свидетелите С. Д. С., включително тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК / л. 65 от ДП/, св. Н. Д. В., св. Г. К. М., св. Н. С. Д., включително тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК / л. 10 от ДП/.

-От писмените доказателства: свидетелство за съД.ст на подсъдимия, епикриза от МВАЛ „Света Марина“ ЕАД – гр. Варна /л.31 от ДП/, медицинската документация, приложена в първоинстанционното производство /л.94 и сл. от първоинстанционното производство/, както и от останалите, приложени към делото писмени доказателства.

-От приетите по делото експертизи: заключение по съдебномедицинска експертиза /л.25 и сл. от ДП/.

Първоинстанционният съд е направил подробен и цялостен анализ на събраните пред първоинстанционното производство доказателствени източници, като е съпоставил едно спрямо друго всяко едно, обсъдил е отделните противоречия в доказателствата и ги е преодолял след съпоставянето им с останалите, приети по делото доказателства. Правилно са обсъдени и противоречията в показанията на разпитваните свидетели, в частност и най – вече относно начина, по който е преминала срещата между подсъдимия П. и пострадалия Д..