Определение № 26217 от 20.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26217 гр. София, 20.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА БР. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИНА БР. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110147006 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Исканията на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК и за допускане на съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, следва да бъдат оставени без уважение. С отговора на исковата молба ответникът е представил конкретно посочените в исковата молба документи, а допускането на съдебно-икономическа експертиза е ненеобходимо, доколкото представените писмени доказателства са достатъчни за изясняване на спорните по делото въпроси.

Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с информация от БНБ за всички сключени между него и ответника договори за потребителски кредит, следва да бъде оставено без уважение като неотносимо към предмета на настоящото дело.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи цялата преписка по процесния договор за паричен заем.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебноикономическа експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с информация от БНБ за всички сключени между него и ответника договори за потребителски кредит.

1

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 12.10.2026 г. от 10:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 6 ГПК проект за доклад, както следва:

Предявени са от А. Н. И. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № ********** от 17.11.2023 г. поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност – за прогласяване на нищожност на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, както и частичен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „Вивус.БГ“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 2,56 евро /5 лева/ – част от вземане в общ размер на 48,76 евро /95,32 лева/, представляващо недължимо платена сума по договор за паричен заем № ********** от 17.11.2023 г., сключен между ищеца и „Вивус.БГ“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.08.2024 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 17.11.2023 г. е сключил договор за паричен заем № ********** с „Вивус.БГ“ ЕООД, по силата на който последният, в качеството си на кредитодател, е отпуснал сумата в размер на 450 лева в полза на ищеца и кредитополучател по кредита, при ГЛП в размер на 40,99 % и ГПР в размер на 49,6 %, като в договора е посочено, че дължимата сума за лихва за срока на договора е в размер на 15,16 лева, както и че кредитополучателят дължи сумата в размер на 95,32 лева, представляваща такса за бързо разглеждане. Заявява, че е изпълнил задължението си по договора, като е заплатил по сметка на ответното дружество сумата в размер на 560,48 лева, включваща и таксата за експресно разглеждане.

Навежда аргументи, че процесният договор за заем е недействителен, доколкото посоченият в него ГПР не съответства на действително приложимия в правоотношението, който е в пъти по- висок и е над законоустановения максимален размер. Счита, че предвидената такса за експресно разглеждане не е съобразена при изчисляване на ГПР по заема, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че в случая е налице заблуждаваща търговска практика.

Посочва, че услугата за разглеждане на искането за кредит е такава, свързана с неговото усвояване и управление, и клаузата, предвиждаща заплащане на такса за нея, заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна.

Навежда, че доколкото договорът за паричен заем е недействителен, респ. недействителна е клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, на ищеца се дължи недължимо платената за процесната услуга за разглеждане на искането сума. Претендира разноски.

Ответникът признава, че е сключил с ищеца договор за паричен заем със съдържанието, посочено в исковата молба. Посочва, че ищецът е погасил предсрочно кредита, поради което дължимата лихва е била намалена. Оспорва твърденията за нищожност на процесния договор за паричен заем, като поддържа, че същият е сключен в съответствие със законовите изисквания на ЗПК. Посочва, че ГПР е изчислен коректно, като твърди, че ползването на допълнителната услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит не е задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит. Претендира разноски.

На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните факти: че между ищеца и ответника е сключен договор за паричен заем № ********** от 17.11.2023 г., по силата на който ответното дружество, в качеството си на заемодател, е отпуснало сумата в размер на 450 лева в полза на ищеца и кредитополучател по кредита, при ГЛП в размер на 40,99 % и ГПР в размер 2 на 49,6 %, като в договора е посочено, че дължимата сума за лихва за срока на договора е в размер на 15,16 лева, както и че кредитополучателят дължи сумата в размер на 95,32 лева, представляваща такса за бързо разглеждане; че ищецът е изпълнил задължението си по процесния договор, като е заплатил по сметка на ответното дружество сумата в размер на 560,48 лева, включваща и таксата за експресно разглеждане.

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на императивна законова разпоредба.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже плащането на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване, съответно за задържане на полученото.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3