Решение № 4136 от 30.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4136 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100500467 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗД „Евроинс“ АД срещу решение № 12776/27.06.2024г., постановено по гр. д. № 44510/2023г. на СРС, 36 с-в.

С обжалваното решение СРС е отхвърлил предявените от Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43 против „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Възраждане“, ул. „Света София № 7, ет. 5 главни осъдителни искове с правно осн. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 7919,00 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0500878356/06.06.2022 г., с вкл. 15 лева ликвидационни разходи, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 180,00 лв. - мораторна лихва за забава от 03.06.2023 г. до 07.08.2023 г.

1

С решението е отхвърлен и предявеният от Застрахователно дружество „Евроинс” АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Христофор Колумб” № 43 против Н. Т. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*********, офис 10 евентуален осъдителен иск с пр. осн. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7919,00 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0500878356/06.06.2022 г., с вкл. 15 лева ликвидационни разходи, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.

Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.

В установения от закона срок, въззиваемите не са депозирали отговори на въззивната жалба. В първото по делото заседание изразяват становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Искът е с правно основание в чл. 411 от КЗ /която разпоредба се явява приложимо право в настоящия случай/. Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, се обуславя от 2 установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 50 от ЗЗД 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между делинквента и ответника.

От представената по делото застрахователна полица се установява, че е налице валиден договор за имуществено застраховане с увредения, както и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди.

По делото не се спори относно наличието към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между водача на товарен автомобил Скания и ответника.

Видно от приетата по делото САТЕ, писмените и събраните гласни доказателства, всички вреди са в причинна връзка с настъпилото ПТП.

За да отхвърли предявените искове – главен и евентуален, СРС е приел, че е налице груба небрежност, поради което покритият застрахователен риск е изключен и не е имало основание за изплащане на обезщетение.

Съгласно разясненията, дадени с Решение 184 от 24.02.2016 г. по т. д.

3092/2014 г. на ВКС, II ТО небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според модела на поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дължимата престация и условията на предоставянето й. Грубата небрежност се отличава по степен и също се изразява в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Гражданското право познава две форми на вина – умисъл и небрежност, но за разлика от наказателното право, българският граждански закон при общия модел за поведение на длъжника не разграничава пряк и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост.

Критерият за обосноваване на една или друга форма на вина е наличието на знание или незнание у длъжника, че неговото поведение е противоправно.

Умисъл е налице, когато съществува знание за възникване на противоправните последици и се желае тяхното настъпване, докато небрежността се свързва с неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника. Общият модел на поведение на длъжника при изпълнение на задължението изисква полагане на 3 грижата на добрия стопанин. Отклонение от общия модел за дължимо поведение може да бъде направено със закон или по взаимно съгласие между страните при спазване на забраната за ограничаване на отговорността съгласно чл. 94 ЗЗД, която разпоредба предвижда недействителност на уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност. В решението е прието, че в застрахователното право в Република България формата на вина е релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или небрежно. Преди настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да не извършва действия, с които увеличава поетия от застрахователя риск и да не допуска рискът да бъде увеличен от други лица или вещи. Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1 КЗ (отм.) застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Увеличаването на риска представлява създаване на по - голяма вероятност от настъпване на застрахователното събитие.

Законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по - елементарна степен на загриженост. С Решение № 366 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 3980/2023 г. на ВКС, IV ГО, е прието, че настъпването на застрахователното събитие би било следствие от груба небрежност на застрахования в случаите, в които същият не е положил елементарно внимание и старание и е нарушил основни правила за движение по пътищата. Преценката зависи от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като груба небрежност при управление на моторно превозно средство е съзнателно виновно противоправно поведение на 4 застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество. Неспазването на основните правила за безопасност на съответната дейност винаги се квалифицира като "груба небрежност".

От изложеното следва, че преценката дали поведението на длъжника представлява груба небрежност следва да се направи за всеки отделен случай съобразно нарушението на технологичните правила или правилата за безопасност и като се преценят обстоятелствата, при които е настъпило въпросното събитие. Груба небрежност е налице, когато водачът е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, предвиждал е абстрактната възможност да бъде причинено увреждането, но е смятал, че е способен да ги предотврати. В това се изразява неговата груба небрежност, самонадеяното му поведение, неговата нереална субективна представа за обективната действителност.

От приетата пред СРС съдебно автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следния: На 30.05.2022 г., около 13:30 часа, влекач „Скания Р 450“ с полуремарке „Бергер ЛТН“ се движи по АМ „Хемус“ с посока към гр. Варна и на около 1 км. преди бензиностанция „Петрол“, в района на пътен-възел „Летище Варна“, водачът задейства аварийно спирачната уредба, вследствие на което превозваният неукрепен товар се размества и нанася увреждания по полуремаркето. Аварийното спиране е предприето с цел предотвратяване на ПТП с неизвестно МПС, което е навлязло внезапно в лентата на движение на тежкотоварната композиция.

Установява се и, че всички увреждания по ремаркето се намират в причинно – следствена връзка с механизма на ПТП.

Според приетата САТЕ тежкотоварната композиция е била подходяща за превоза на процесния товар – 15 бр. ролки арматурно желязо с общо тегло на товара -23 3600 кг., тъй като общата маса на товарната композиция е 37 280 кг.

Експертът дава заключение, че товарът – 15 бр. ролки арматурно желязо е бил укрепен само с колани. Според вещото лице, в случай, че товарът е бил укрепен със застопоряващи греди, летви и клинове отпред и отзад на ролките, е нямало да настъпят уврежданията по полуремарке „Бергер ЛТН“, следствие на аварийното /внезапното/ спиране на водача.

5

В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че такъв тип ролки не могат да бъдат укрепени само с въжета, поради това, че са достатъчно тежки, за да накъсат въжето, както и поради това, че такъв тип метали са лесно деформируеми по отношение на елементите, от които са изградени и трябва да се застопорят по по – различен начин.

Нещо повече, с отговора на исковата молба и самият ответник А. посочва, че е съзнавал необходимостта от съответните обезопасителни средства, но такива не са му били предоставени от работодателя, а той самият не е могъл да откаже нареждане на работодателя за извършване на превоз.

Ето защо, съдът намира, че по делото е безспорно установено, че настъпилите вреди се дължат единствено на неправилното укрепване на товара.

Видно от раздел IV , чл. 6, т. 22 „Изключения от застрахователно покритие“ от Общите условия по застраховка „КАСКО на МПС“ (л. 13 от делото на СРС) от обхвата на застрахователното покритие са изключени всякакви косвени вреди, както и вредите, произлезли от: т. 22 - неспазване на установените правила за експлоатация на застрахованото МПС, за противопожарна охрана и/или за превоз на пътници или товари и т. 25 груба небрежност или виновно действие или бездействие, в това число и умишлено, на застрахования, негов родственик, служител, представител или трето лице, на което застрахования е предоставил застрахованото МПС.