Решение № 872 от 28.06.2021, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№..................................................2021г., гр. Варна В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав, в публично заседание на двадесет и шести май 2021г., в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА при секретар Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 661/2021г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалбата на „Дием -

Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.М.К., против Решение № 2153-03-14/25.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ–Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Разпореждане № Ц5104-03-197/16.12.2020г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО на РУСО – Варна, с което настъпилата на 06.10.2020г. злополука с лицето С С.Д. е приета за трудова, по реда на чл.55, ал.1 от КСО.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не се подкрепя от фактите и доказателствата, събрани във връзка със случилото се. Счита, че не са налице предпоставките по чл.55 от КСО, тъй като в случая не е налице „внезапност“ на увреждането, каквото изискване поставя закона, за да се приеме злополуката за трудова. По същество се моли отмяна на решението на Директора на ТП на НОИ - Варна и потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител адв.Г.С, поддържа жалбата. Допълнително навежда възражение за противоречие във възприетата в разпореждането и в потвърждаващото решение фактическа обстановка, тъй като в първия акт се твърди, че пострадалото лице Ст.Д. е ударен при излизане от автомобила, а в решението е прието, че е ударен след като е слязъл.

Претендира присъжданена съдебно-деловодни разноски.

Ответникът - Директорът на ТП –

Варна на НОИ, чрез процесуален представител гл.юриск. Е.Л, оспорва жалбата.

Твърди, че обжалваното решение е постановено при спазване на процедурата и при правилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнагражедние.

Заинтересованата страна – С С.Д., чрез процесуален представител адв.Н.С, оспорва жалбата. Твърди, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, като административният орган е направил обосновани изводи относно наличието на трудова злополука. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли жалбата.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, прие за установено от фактическа страна следното:

С Декларация за трудова злополука вх.№ Ц5101-03-162/12.10.2020г. осигурителят „Дием - Транс“ е декларирал в ТП на НОИ-Варна злополука, настъпила на 06.10.2020г. с работника С С.Д., ЕГН **********, работещ по трудово правоотношение с посочения осигурител на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“.

Със Заповед №

Ц5101-03-162#5/05.11.2020г. Директорът на ТП на НОИ-Варна е наредил да се извърши разследване на настъпилата на 06.10.2020г. със С С.Д. злополука, като е определил и състава на комисията. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № Ц5101-03-162#6/07.12.2020г. От събраните в хода на същата доказателства и тези съдържащи се в досието за трудовата злополука/трудов договор, длъжностна характеристика, командировачна заповед, извадки от книга за инструктаж, медицинска документация, писмени обяснения и др./, е прието за установено, че: С Д. работи по трудов договор в „Дием - Транс“ ЕООД гр.А , на длъжност “шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”, считано от 17.09.2019г.

Според длъжностната характеристика, работникът на тази длъжност управлява товарен автомобил по маршрутите и със задачите, зададени от работодателя. На 05.10.2020г., след приета заявка от „Дием - Транс“ ЕООД, е издадена Заповед № 4 от същата дата, с която С Д., на длъжност „шофьор“ е командирован, считано от 06.10 до 07.10.2020г. включително от гр.А , Република България, до гр.Ж , Република Румъния, със задача: транспорт на вишка по маршрут: гр.А , Република България - гр.Ж , Република Румъния - с.Б , В Т , Република България, като в същата е посочено, пътуването да се извърши с товарен автомобил, марка „Волво“ с peг.№ В **** КН и полуремарке „Линтрайлерс 4ЛСДУ“ с peг.№ В **** ЕК. В изпълнение на възложената задача, на 06.10.2020г. С Д. потеглил към гр.Ж , Република Румъния, където пристигнал в 15:00 часа, натоварил и укрепил машината и тръгнал обратно към Република България. Пристигнал в гр.Г и се наредил на опашката от камиони, които чакат да преминат в Република България през Дунав мост. Слязъл от камиона, за да попита другите шофьори, колко отнема преминаването, за да може да съобрази това с времето си за управление на камиона. След като слязъл, бил блъснат от автомобил, който преминавал в близост до управлявания от него камион. В следствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие С Д. е получил политравматични увреждания, подробно описани в документите на органите на медицинската експертиза, приложени към преписката, а именно: „Счупване на горния край на раменната кост (хумерус), вдясно“, „Счупване на тялото (диафиза) на тибия, закрито вдясно; Счупване на тялото (диафиза) на тибия, закрито вляво;

„Счупване на гръден прешлен, закрито - С7, Тh2, ТhЗ, Th4, Тh5“; „Счупване на ребро - 1, 2, 3, 4, 7, 8 вдясно и 1, 2 и 8 вляво“; „Травма на брахиалния прексус, вдясно”. Приет е в СПО гр.Г на 07.10.2020г. и е хоспитализиран в Клинична болница за спешни случаи „Багдасар - Асени“ - Република Румъния, а на 12.10.2020г. е транспортиран до Република България, където е хоспитализиран в МБАЛ гр.В към Военномедицинска академия. За установената временна неработоспособност са издадени болнични листи.

С Разпореждане №

Ц5104-03-197/16.12.2020г. длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ гр.Варна е приело настъпилата на 06.10.2020г. злополука със С Д. за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, тъй като същата е станала през работно време и при изпълнение на трудовите задължения.

Разпореждането е обжалвано от осигурителя - жалбоподател в настоящия процес, с жалба вх.№ Ц5104-03-197#1/25.01.2021г., по предвидения с чл.117 от КСО ред, пред Директора на ТП на НОИ-Варна.

Във връзка с подадената жалба е издадено оспореното по настоящото производство Решение № 2153-03-14/25.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр.Варна, с което същата е оставена без уважение като неоснователна и е потвърдено Разпореждане № Ц5104-03-197/16.12.2020г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО, като правилно и законосъобразно.

Съдът, предвид гореустановената фактическа обстановка, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата, като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съоражения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл.117 ал.1 т.2 от КСО, в рамките на неговите правомощия и в изискуемата от закона форма – чл.117 ал.3 КСО, поради което не са налице основания водещи до неговата нищожност.

Обжалваният акт е издаден след като са установени всички релевантни за спора факти, съдържа фактически и правни основания. Решаващият орган е обсъдил всички събрани в производството доказателства и е мотивирал правните си изводи. Предвид това, съдът намира, че оспореният акт е постановен при спазване на административнопроизводствените правила.

Съдът не констатира и нарушения на материалния закон. Трудовата злополука като осигурен социален риск е легално определена в чл.55, ал.1 от КСО и представлява всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. При така даденото определение, за да бъде приета злополуката за трудова, е необходимо едновременното наличие на няколко предпоставки - внезапно увреждане на здравето /външно, неочаквано и непредвидимо, еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло/, злополуката да е станала с осигурено лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето - това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя, неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт и причинна връзка - неблагоприятният резултат /неработоспособността, респективно смъртта/ да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа.

В процесния случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че гореописаните елементи са налице в тяхната кумулативна даденост - С Д. е работил при жалбоподателя по трудово правоотношение; към момента на злополуката е изпълнявал служебните си задължения, в изпълнение на заповед за командироване; при изчакване да премине в Република България през Дунав мост слязъл от управлявания от него камион, при което бил блъснат от преминаващ в близост автомобил; в следствие на настъпилото ПТП е получил политравматични увреждания, подробно описани в документите на органите на медицинската експертиза, приложени към преписката.

Установява се, че така описаната злополука е настъпила през време и по повод на извършваната работа по трудовия договор на лицето с „Дием-транс“ ЕООД. Налице е функционалната зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждането на здравето на пострадалото лице. Увреждането е настъпило при изпълнение на трудовите функции на пострадалия, по време на командироването му.

На практика гореописаните факти не се оспорват от жалбоподателя. Основните му възражения се свеждат до:

1.противоречие във възприетата в разпореждането и в потвърждаващото решение фактическа обстановка, тъй като в първия акт се твърди, че пострадалото лице Ст.Д. е ударен при излизане от автомобила, а в решението е прието, че е ударен след като е слязъл; и 2.отсъствие на елемента „внезапност“, тъй като всяко лице преди да отвори вратата на автомобил е длъжно да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението.

И двете възражения са неоснователни. Отсъства твърдяното противоречие. В Рапореждането от 16.12.2020г. е прието, че Д. е „излязъл“ от кабината, а в потвърждаващто решение, че е „слязъл“. При съобразяване височината на управляваното от него превозно средство /камион/, както и това причинило ПТП /лек автомобил/ следва да се направи извод, че двете действия са еднозначни, а в случая и последователни, като не водят до различна фактическа обстановка. Не без значение в тази връзка е и обстоятелството, че в протокола и в декларацията за трудова злополука, попълнени от представляващия осигурителя – жалоподател в настоящото производство е декларирано, че Д. е бил блъснат при слизане от товарния автомобил. Същите факти са били отразени и в протокола на комисията извършила разследването на злополуката. Последният е подписан от жалбоподателя без възражение по отношение на направените констатации в него, което води до извода за съгласие с установената фактическа обстановка.

Налице е и внезапност на увредата, тъй като ударът е последвал непосредствено след слизането.