Решение № 3701 от 29.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3701 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20231110150541 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу А. В. В., М. А.

В. и Ц. Т. В., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване разделната дължимост при дялове 1/4 част за А. В., 1/4 част за М. В. и 2/4 части за Ц. В. на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 38305/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:

424,06лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 07.07.2023г. до изплащане на вземането; 32,73лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.11.2022г.19.06.2023г.; 32,54лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2020г.30.04.2022г., ведно със законната лихва от 07.07.2023г. до окончателното плащане; и 6,76лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020г.-19.06.2023г.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в /населено място/, аб. № ******, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответниците дължат и заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответниците са подали отговор на исковата молба извън законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорват исковете. Твърдят, че не са потребили никаква енергия в имота, тъй като за топла вода се ползва електрически бойлер.

Считат, че част от вземанията са погасени по давност. Посочват, че с Решение от 03.07.2023г. на ВАС е отменена т.6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г., поради което не дължат енергия, изчислена по 1 отменена методика за сградна инсталация. Отричат въобще сградата да е топлоснабдена. Посочват, че не са поканени и не са изпаднали в забава.

Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

По делото е представен нотариален акт от 27.07.2001г. за покупко-продажба, съгласно който процесният имот се придобива от П. Й. Д.. От приложеното удостоверение за наследници се установява, че П. Д. е починала на 30.10.2016г., като е оставила за свои законни наследници двамата си сина – В. В. и Ц. В., които наследяват по равни части и съответно са придобили по силата на наследствено правоприемство по ½ идеална част от имота. На 26.01.2023г. В. В. е починал, като е оставил за свои законни наследници М. В. – съпруга и А. В. – дъщеря, които също получават по равни части от наследственото имущество. С нотариален акт от 15.03.2023г. М. В. е дарила на А. В. притежаваната от нея ¼ идеална част от процесния имот. С нотариален акт от същата дата Ц. В. е продал на А. В. притежаваната от него ½ идеална част от имота. От това следва, че на 15.03.2023г. А. В. е станала собственик на целия имот. На 05.05.2023г. същата е подала заявление-декларация до ищцовото дружество за смяна на партидата на имота на нейно име. На същата дата е подала заявление до ищцовото дружество, с което възразява, че за част от дължимите суми е изтекла погасителна давност, като ще заплати задълженията извън давностния период след уточнение с топлинния счетоводител. Заявява, че блокът и апартаментът не ползват топла вода и парно и не са топлоснабдени.

Според заключението по изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза, сградата, в която се намират имотът, не е ползвала отопление през процесния имот, но е ползвала топла вода. Видно от показанията в таблица № 1 към заключението, през процесния период е налице консумация на топлинна енергия за БГВ в сградата. Това се 2 установява и от представената обща изравнителна сметка за входа /л. 79/, която показва консумация на топла вода през процесния период във входа. Ето защо, съдът приема за доказано, че сградата, в която се намира имотът, през процесния период е била присъединена към топлопреносната мрежа и е доставяна топлинна енергия за БГВ.

С оглед горните факти и при съобразяване цитираното ТР, съдът приема, че за процесния период – м.05.2021г.-м.04.2022г. В. В. и Ц. В. в качеството им на съсобственици на процесния имот при равни квоти са се намирали в облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия с ищцовото дружество, имали са качеството клиенти (потребители) и са материално легитимирани да отговорят за задълженията. С оглед настъпилата смърт на В. В. на 26.01.2023г., неговото имущество, включващо и задълженията, е преминало към наследниците му, които са ответниците М. В. и А. В., които придобиват по равни части от наследството, включително задълженията.

От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че тъй като сградата е била без отопление, топлинна енергия за отопление от радиатори и отдадена от сградната инсталация не е начислявана. През процесния период е начислена единствено топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (топла вода), като същата е начислена на база един потребител по 140л/денонощие съгласно Наредба № Е-РД-04-1. Причината е, че не е бил осигурен достъп за отчет на наличния водомер за топла вода, а и същият е бил с изтекъл срок на годност.

Стойността на начисленото количество възлиза на 424,07лв.

Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката, обнародвана в ДВ. бр.25 от 20 Март 2020г., представлява подзаконов нормативен акт, който е действал през процесния период и намира приложение. Съгласно чл. 70, ал. 2 от нея, всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Тоест, задължението на лицата, които притежават имот в топлоснабдена сграда, да осигуряват достъп за отчет на уредите произтича от нормативен акт, а не от общите условия към договора за доставка на топлинна енергия, с оглед на което доводите на ответниците в тази насока в писмените бележки са неоснователни.

Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. Последната разпоредба предвижда, че изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане.

В случая, след края на отоплителен сезон м.05.2021г.-м.04.2022г., няма данни да е бил осигурен достъп за отчет в процесния имот, а напротив – налични са доказателства за неосигуряването на такъв (л. 78 от делото и експертното заключение).

Твърдението на ответниците в писмените бележки, че за отчетния период за 2023г. лицето „инкасатор“ не си спазило графика за посещение и се наложило да бъде 3 издирвано, за да извърши проверка и да изготви отчет, няма отношение към настоящото дело, доколкото релевантно в случая е отчитането през 2022г. след края на отоплителния сезон, а не през 2023г., която излиза извън процесния период. В чл. 29, ал. 2 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, съгласно делегацията по чл. 70, ал. 3 от Наредбата, е предвидена възможността клиентите, неосигурили достъп до имотите си за отчитане на уредите за дялово разпределение, да поискат срещу заплащане, съгласно ценоразписа на търговеца, допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки (обща и индивидуални) в тримесечен срок от датата по чл. 28, ал. 2. В случая няма доказателства абонатите да са се възползвали и от този ред.

Следва да се има предвид и че в случая водомерът за топла вода е бил с изтекла метеорологична годност, тоест не може да се приеме, че е бил изправно средство за отчитане. В представения талон за пломбиране на водомери /л. 49/ е удостоверено от служител на /фирма/, че намиращият се в имота водомер за топла вода с фабричен № ******** е с годност до 2005г., което показва, че към края на отоплителен сезон 2021/2022г. е бил със 17 години над годността му. С оглед на това, не може да се приеме, че това е бил изправен измервателен уред. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата, количеството гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие и когато не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4. Чл. 52, ал. 6, т. 4 предвижда, че на последваща проверка по реда на Закона за измерванията за сметка на собственика подлежат индивидуалните водомери за топла вода в имотите на клиентите - съгласно изискването на Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл.