Решение № 116 от 19.05.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Кюстендил, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Диана Д. Лесичка като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Гражданско дело № 20241500100410 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ, чл. 429 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба, подадена от М. К. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. “******“ № *, представляван от адв. Я. Д. от САК, съд. адрес: гр. С., ул. “*******“ № **, ет. * срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. “Княз Александър Дондуков“ № 68, съдържаща искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумите, както следва:

26 000.00 лв., частично от 50 000.00 лв, - дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, следствие на ПТП от **********г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил, марка “******“, модел „******“, с рег.№ ********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2024г. /датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ/ до окончателното изплащане на сумата;

1091.32 лв. претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение, направени вследствие на ПТП от **********г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „*****“, 1 модел „*******“, рег. № ********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2024г. /датата на сезиране на застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ/ до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че на **********г. Е. Н. Л., управлявайки собствения си автомобил марка “******“, модел „******", с рег. № **********, стигайки до кръстовището с ул. “***********“ въпреки наличието на пътен знак „Б1“, тя не пропуснала и отнела предимство на движещия се по ул.“Княз Борис І“ (път с предимство) мотоциклет марка „**********“, модел „***********“, с рег. № ********, управляван от М. К.

Ц.).

В следствие пострадал М. Ц., който веднага бил закаран в МБАЛ „Д-р Св.Ив.Рилски 2003“ ООД, където е хоспитализиран с оплаквания от силни болки в областта на десния глезен и невъзможност за движение на същия.След медицински преглед и консултации е била поставена диагноза – фрактура луксацио талокруралис, декстра (фрактура на десния глезен с луксация на същия). Било взето решение за извършване на оперативно лечение, при което фрактурата на десния глезен е репонирана и фиксирана чрез плака и винтове, като е поставена и гипсова имобилизация. След като отпаднала необходимостта от лекарско наблюдение М. Ц. е освободен от лечебното заведение за продължаващо домашно лечение, с дадени указания за режим на покой, носене на гипсова лонгета, използване на помощни средства – патерици и прием на обезболяващи медикаменти. Възстановяването му отнело продължителен период от време, за което били издадени 5 болнични листа, за общо 97 дни.

Получената от ПТП травматична повреда е причинила силни болки и страдания, които са били със значителен интензитет през първия месец от възстановителния период, който продължава и към момента. Получената фрактура на долен десен крайник и последвалото оперативно лечение е станало причина М. Ц. да не може да посреща най-обикновените битови потребности, приготвяне на храна, обличане, тоалет, както поради режим на покой, който е следвало да спазва, така и поради силни болки при всеки опит за движение на увредения крак. За задоволяване на потребностите си, ищецът е трябвало да получава помощ от своите близки,свързано с усещане за 2 уязвимост. Поставената имобилизация на крака и използването на помощни средства при придвижване причинили сериозен дискомфорт за ищеца, който се отразил и на емоционалното му състояние. Засегнати са трудовия, социалния и семейният му жИ.т, като все още не е възстановил обичайния си ритъм на жИ.т, а целия процес е съпътстван с необходимост от търпение, страдания и болка. Случилото се довело до състояние на тревожност, напрегнатост и неспокойствие от страна на пострадалия. Ищецът отбелязва, че този стрес и душевни страдания, ще го съпътстват до края на жИ.та му. За лечение е изразходвал сума 1091.32 лв., за което са съставени необходимите счетоводни документи.

В исковата молба се сочи, че за инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №348р-8809 от **********г., в който са описани причините и обстоятелствата за настъпване на инцидента, както и участниците в последния.На виновния водач в случая Л. бил съставен акт за установяване на административно нарушение GA №11722131. Тъй като за управляваният от Л. автомобил съществува сключена застраховка „Гражданска отговорност„ при „Дженерали Застраховане“ АД, със застрахователна полица, №BG/08/123001762794 със срок на действие от 13.06.2023г. до 12.05.2024г., по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в Договора сума, отговорността на застрахования, за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди, ищецът отправил до ответното дружество писмено искане за определяне и изплащане на обезщетение. Застрахователят не се произнесъл в срока по чл.380 КЗ и затова той предявил исковата молба.

В отговор на исковата молба ответникът въвежда следните възражения по иска.Изразено e становище за допустимост на предявения иск и за неоснователност на иска. В основата на разсъжденията за неоснователност на иска, се оспорва наличие на доказателства за виновно протИ.правно деяние на застрахования водач, както и причинно следствена връзка между негово действие/ бездействие, свързано с управление на МПС и настъпилите вреди.Доколкото е представен Констативен протокол за ПТП, то ответникът счита, че от този протокол не е видно, къде точно са били ситуирани участвалите в инцидента автомобили, с каква скорост са се движили, посока на движение, какво е било поведението им на пътя. Според протокола, сочи Застрахователят, ищецът е самокатастрофирал, което може да се дължи на 3 лошо управление на МПС (предвид, че е двуколесно), грешка на водача, нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на последния и др. След разговор със сочения за виновен водач, застрахователят получил отговор, че не е участвал в подобно ПТП, не му е връчван АУАН, посочен в протокол за ПТП и не е подписвал такъв. С оглед, утвърдилото се в практиката на Върховния касационен съд разбиране, че констативен протокол, издаден от органите на КАТ, представлява официален свидетелстващ документ на основание чл. 179, ал. 1 ГПК, който се ползва с обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице, и съответно не се ползва с обвързваща доказателствена сила, за механизма на ПТП, ако произшествието не е реализирано в присъствието на длъжностното лице. Подчертава, че в този случай такъв документ представлява доказателство единствено за констатираното положение на участвалите в инцидента превозни средства.Ответникът счита, че доколкото протоколът на КАТ не съдържа пряко възприети от държавния служител факти, когато не е подписан от участвалите в ПТП лица, в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и протИ.правното поведение на соченият за виновен водач. Предвид тази доказателствена наличност ответникът оспорва твърдените в исковата молба причини и обстоятелства, относно механизма на ПТП, както, че за настъпването му отговорност носи Застрахователя.В условията на евентуалност при доказване на необходимите протИ.правно поведение и вина, прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия мотоциклетист, който предприел неразрешена и наред с това неправилно изпълнена маневра, с незаконосъобразна скорост на управление в населено място и при преминаване през натоварено кръстовище с пешеходна пътека в близост, без поставена защитна екипировка и задължителна обезопасителна каска, която освен обезопасителна функция при удар има и подпомагаща зрението при управление (спира въздушната струя, предпазва от попадане на външни тела в очите и заслепяване от слънце или фарова), без да отдава нужното внимание при шофиране, тъй като при своевременна реакция би имал обективна възможност да предотврати настъпване на ПТП.В отговора се съдържат разсъждения относно смисълът и съдържанието на понятието „Законосъобразна скорост“, скоростта – не само максимално допустимата за съответния участък от пътното платно, но и в съответствие с конкретната пътна обстановка (видимост, състояние на пътната настилка, атмосферни 4 условия, натовареност на движението, наличие на пешеходна пътека в близост, поведение на останалите участници в движението). Също така ответното дружество пояснява, какво представлява максимално допустимия праг на скорост, тази скорост, чието превишаване съответно увеличава риска от настъпване на ПТП до неприемлИ. нИ., дори и при най – благоприятна пътна обстановка, поради което винаги е налице незаконосъобразност.

Управлението със законосъобразна скорост според Застрахователя, в конкретната пътна обстановка, в светлата част на денонощието, на прав участък от пътя, при обективна възможност да се възприеме отдалеч другия участник в ПТП и да съобрази поведението си на пътното платно би увеличило времевия прозорец за реакция и ударът при самокатастрофата би бил значително по-лек.Застрахователят счита, че исковата претенция е твърде завишена, и не отговаря на реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази посока, относно присъжданите размери на обезщетение за неимуществени вреди по сходни случаи.Оспорва се твърдението за дълго и продължително възстановяване, п невъзможност за самообслужване и задоволяване на най - обиктовени битови потребности, прилипса на имобилизация на всички долни крайници паралица или друго което да оуславя непреодолима пречка за извършване на обичайни ежедневни дейности от личнва грижа, стрес, уязвимост, тревожност състояние което според ответника не би могло да бъде обусловено от получените при ПТП травми, които биха могли да бъда получени при спъване, падане,спортна злополука.При ищеца има само една фрактура на долен крайник, която е лекувана успешно и без усложнения;.Относно твърдените стрес, уязвимост , тревожност – твърденията за така получени при ПТП травми, не биха могли да обусловят описаното психично състояние, тъй като такива травми биха могли да се получат и при спъване, падане, спортна злополука и др.Ответникът посочва, че получената телесна повреда – фрактура на долен крайник е лекувана успешно, в рамките на обичайния период за това, без данни за необичайни негативни остатъчни последици, без доказателства за травми , които да обуславят извод за болки и страдания за продължителен период от време, нито такива годни да обусловят описаните от ищеца последици типични за много по – сериозни травми и продължително стресово преживяване.Ответникът се позовава на обстоятелството, видно от медицинска документация, че ищецът е приемал болкоуспокояващи, за които 5 не твърди да не са действали, тези болкоуспокояващи са премахнали и силно редуцирали болковата симптоматика по сила, интензитет и продължителност и прави извод, че ищецът е изпитвал физически болки и страдания за много по – кратък период от посочения, тъй като е ползвал обезболяващи. Ответникът обобщава, че посочените в исковата молба увреди- стрес, уязвимост, тревожност, физически болки и страдания, не са типични за тежестта на получената увреда.Ответникът счита, че търсеното обезщетение е твърде завишено, не е съобразено с икономическата обстановка в страната в периода на увреждането, и със стандарта на жИ.т, като изразява категоричното си съгласие с утвърдилото се в съдебната практика разбиране, че обезщетението по чл. 52 ЗЗД не следва да води до обогатяване и/ или изкуствено повишаване на стандарта на жИ.т на пострадалите лица, до лукс. Търсените суми според Застрахователя формират крайни суми, които надхвърлят обезщетителния характер на вземането, и са без социална и икономическа обосновка.По повод представените доказателства за направени разходи във връзка с лечението, се изтъква, че посочените разходно–оправдателни документи, не установяват връзка с процесното ПТП. Изразява учудване предвид факта, че за част от имуществените вреди се претендират лихва от по – ранна дата от тази, на което се твърди, че е направен разхода – всъщност деня на увреждането.