Определение № 549 от 14.10.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 549 гр. Велико Търново, 14.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500403 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, във връзка с чл. 278 от ГПК.

С Определение № 731/23.06.2025 година по гр. д. № 1022/2024 година на Окръжен съд Русе е оставено без уважение искането по чл. 214, ал. 1 от ГПК на Ц. В. В. за изменение на предявения от него против ответницата С. И. Ц. ревандикационен иск в установителната част – вместо за 5/18 идеални части от имот с идентификатор *** да се смята предявен за 8/18 идеални части от същия имот, като недопустимо.

С посоченото определение е прекратено производството по гр. д. № 1022/2024 година по описа на Окръжен съд Русе по предявения от Ц. В. В. против Д. П. Д. отрицателен установителен иск за собственост на имот в гр. Русе, представляващ СОС с идентификатор *** за горницата над 5/18 идеални части от него като недопустимо поради липса на правен интерес и исковата молба в тази част е върната на основание чл. 130 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адвокат П. Г. – пълномощник на Ц. В. В., против Определение № 731/23.06.2025 година по гр. д. № 1022/2024 година на Окръжен съд Русе. В частната жалба се изтъква, че определението на първостепенния съд противоречи на съществени процесуални правила. Институтът на изменението на иска е регламентиран в чл.

214 от ГПК. Сочи се, че Ц. В. В. в хода на процеса сключил сделка, по силата на която придобил част от процесния имот и сезирал съда с настъпило в хода на делото обстоятелство. Направеното искане за изменение касае само размера на претендираните 1 права в имота, но не е свързано с основанието на иска – ищецът следва да докаже правото си на собственост (без оглед на основанието); владението на имота от ответника без основание. Установяването на настъпилата промяна в хода на делото в правата на Ц. В. В. е и служебно задължение на съда съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Правата на Д. П. Д. в процесния имот произтичат от сключени сделки между бащата на Ц. В. В. и ответницата С. Ц.; между доверителя на адвокат П. Г. и В.а – негова майка. Според Ц. В. В. сделката между неговия баща и майката на Д. е нищожна поради противоречие с добрите нрави; договорът за дарение между него и ответницата В.а е нищожен, тъй като дарителката не е била собственик на имота, респективно дарението не е породило правни последици (дарителката не е придобила чрез покупко-продажба имота, предмет на спора, по изложените в исковата молба съображения). Жалбоподателят е трето лице за сделките, които го засягат (претенциите му за собственост произтичат от твърденията за нищожност на контрактите; качеството му на син и законен наследник на отчуждителя В. В.). Правният спор подлежи на разрешаване по исков ред чрез предявяване на отрицателен установителен иск от третото лице. Правоотношението между третото лице и една от страните по договора не е предмет на този иск, а единствено обосновава интерес от неговото предявяване. Предмет на производството по отрицателния установителен иск е съществуването или не на породената от договора правна връзка между страните, а не дали конкретните правни последици от нея са настъпили. Правният интерес на Ц. В. В. се поражда от твърдението за наличие на притежавано право, чието съществуване, респективно пораждане и упражняване, би било осуетено от неоснователната претенция на другата страна по спора, легитимираща се пред трети лица като собственик на идеалната част от имота, респективно на последния като цяло. Ответникът Д. П. Д. е трето лице за наследството, останало след смъртта на В. В., участието му в съсобствеността на базата на нищожни сделки е недопустимо. Нищожната сделка не поражда правни последици. За наличието на нищожен контракт съдът следи и служебно съгласно Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 година на Върховния касационен съд.

Формулирано е искане да се отмени Определение № 731/23.06.2025 година по гр. д. № 1022/2024 година на Окръжен съд Русе и да се постанови други такова, с което да се допусне заявеното изменение на ревандикационния иск в установителната част; да се отмени прекратяването на производството по отрицателния установителен иск против Д. П.

Д. в частта над 5/18 идеални части; да се присъдят направените от Ц. В. В. разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба от адвокат Н. Б. – процесуален представител на Д. П. Д., С. И. Ц., в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Сочи факти, които са безспорни.

Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на представителите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

2

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от лице, което има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

Производството по гр. д. № 1022/2024 година по описа на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявени от адвокат П. Г. – пълномощник на Ц. В. В., против Д.

П. Д.; С. И. Ц. искове с посочени правни основания чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от Закона за собствеността.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Д. П. Д. не е собственик на процесния имот; Ц. В. В. притежава 5/18 идеални части от него; да осъди С. И. Ц. да му предаде владението на имота; да осъди ответниците да му заплатят сторените разноски.

В исковата молба се излага, че Ц. В. В. е син и законен наследник на В. Ц. В., б. ж. на гр. Русе, починал на 26.11.2024 година. Наследодателят и неговата съпруга С. Д. В.а, б. ж. на гр. Русе, починала на 2.04.1997 година (майка на ищеца), придобили в режим на съпружеска имуществена общност съгласно нотариален акт № 200, том IX, дело № 7897/13.11.1996 година на нотариус при Районен съд Русе правото на собственост върху апартамент № 4, на втори жилищен етаж от вход Б, в жилищна сграда с административен адрес: гр. Русе, ***********, подробно описан в молбата. След смъртта на С. В.а ищецът и брат му Д. В. Ц. се отказали от наследството, останало след смъртта на майка им. С нотариален акт № 78, том I, дело № 80/12.01.2023 година наследодателят учредява на С. И.

Ц. от гр. Русе пожизнено безвъзмездно право на ползване на жилището, а на 8.02.2024 година с нотариален акт № 162, том III, дело № 620 продава правото на собственост върху същия имот, като си запазва правото на ползване върху него, с каквото не е разполагал. Към момента на двете сделки наследодателят и приобретателката съжителствали на съпружески начала; на 3.04.2024 година сключили граждански брак. С нотариален акт № 191, том XXII, дело № 9758/19.07.2024 година С. И. Ц. дарява имота на своя син Д. П. Д., като си запазва правото на ползване върху него. Контрактите, с които наследодателят на Ц. В. В. се разпорежда с над 15/18 идеални части, не са породили вещноправно действие – след прекратяване на съпружеската имуществена общност и отказа на децата от наследството на майката, нейната 1/2 идеална част се разпределя между преживелия съпруг В. В. и Н. Д. Л. – сестра на С. В.а, съгласно чл. 9, ал. 2 от Закона за наследството при права: 2/3 за преживелия съпруг, 1/3 за нейната сестра. В останалата част сделките са нищожни – противоречат на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предложение трето от Закона за задълженията и договорите – явна неравностойност на насрещните престации). Правото на ползване е учредено в полза на Ц. безвъзмездно, а покупко-продажбата е сключена при цена 9 500 лева – в пъти по-ниска от действителната пазарна цена на имота, както и от посочената в акта данъчна оценка – 77 285.60 лева. Нищожните сделки не пораждат правни последици, поради което Ц. не е придобила права по двата контракта, с които да може да се разпорежда в полза на трети лица. Дарението няма вещноправно действие и Д. не е станал собственик на имота.

Същевременно дарението на чужда вещ е нищожно и не поражда последици. Тази сделка 3 засяга правата на ищеца, произтичащи от наследяването на неговия баща; обосновава интерес от предявяване срещу ответника на отрицателен установителен иск, отричащ правото му на собственост в процесния имот.

Поради нищожността на отчуждителните сделки, сключени между наследодателя на ищеца и ответницата В.а, 15/18 идеални части от имота са част от наследството, останало след смъртта на В., което се разпределя при равни права между Ц. В. В., неговия брат Д. В.

Ц. и ответницата като преживяла съпруга съобразно чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството.

Нейното право на ползване, запазено с договора за дарение, засяга правото на собственост на доверителя на адвокат П. Г., обосновава интереса му да бъде признат за собственик на 5/18 идеални части от имота, предмет на спора, и да иска осъждане на ответницата да му предаде владението, с каквото право разполага всеки съсобственик в спор с всеки владеещ спорния имот съсобственик.

Депозиран е отговор на исковата молба от адвокат Н. Б. – пълномощник на С. И.

Ц., в който излага доводи за неоснователност на исковете, предявени спрямо нея.

Постъпил е отговор на исковата молба от адвокат Н. Б. – процесуален представител на Д. П. Д., в който развива съображения за неоснователност на иска.

С Молба с вх. № 6121/23.05.2025 година по описа на Окръжен съд Русе адвокат П. Г. уточнява претенцията на Ц. В. В. спрямо Д. П. Д. и прави изменение на иска по чл. 108 от Закона за собствеността против С. И. Ц.. Сочи, че предявеният от Ц. В. В. отрицателен установителен иск против Д. П. Д. касае целия имот – ищецът претендира да е собственик само на част от имота, но има правен интерес от оспорването – може да придобие при отричане правата на ответника; нищожната правна сделка не поражда правни последици и за нея съдът следи и служебно (дори при липса на позоваване от заинтересованата страна); прогласяването на нищожността само за част от имота би противоречало на принципите на правото; с предявените искове се цели връщане на имота в наследствената маса, останала след смъртта на В. В.; Д. е трето за наследството лице и участието му в съсобствеността въз основа на нищожни сделки е недопустимо. След предявяването на иска Ц. В. В. сключил с А. П. С. и С. П. С. договор за продажба на наследство, включващо и процесния имот, придобито след смъртта на С. Д. В.а от тяхната майка Н. Д. Л., починала на 21.11.2017 година – сестра на наследодателката. Вследствие на посочената сделка ищецът придобил още 3/18 идеални части от спорния имот (общо притежава 8/18 идеални части). Формулира искане съдът да допусне изменение на предявения иск по чл. 108 от Закона за собствеността спрямо С. В.а в установителната част – съдът да го признае за собственик на 8/18 идеални части от имота. Към молбата е приложен препис от Договор за продажба на наследство от 17.01.2025 година.

Депозирана е Молба с вх. № 7082/16.06.2025 година от адвокат Н. Б. – пълномощник на Д. П. Д., С. И. Ц., в която излага съображения за недопустимост на уточнението на претенцията по чл. 124, ал. 1 от ГПК спрямо Д. П. Д. и на заявеното изменение на иска по чл. 108 от Закона за собствеността, предявен против С. И. Ц.

(претенциите са с различен характер и предмет).

4

С Определение № 731/23.06.2025 година по гр. д. № 1022/2024 година на Окръжен съд Русе е оставено без уважение искането по чл. 214, ал. 1 от ГПК на Ц. В. В. за изменение на предявения от него против ответницата С. И. Ц. ревандикационен иск в установителната част – вместо за 5/18 идеални части от имот с идентификатор *** да се смята предявен за 8/18 идеални части от същия имот, като недопустимо.

Със същото определение е прекратено производството по гр. д. № 1022/2024 година по описа на Окръжен съд Русе по предявения от Ц. В. В. против Д. П. Д. отрицателен установителен иск за собственост на имот в гр. Русе, представляващ СОС с идентификатор *** за горницата над 5/18 идеални части от него като недопустимо поради липса на правен интерес и исковата молба в тази част е върната на основание чл. 130 от ГПК.

Разпечатката съдържа 38 от 127 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07840c84-0cae-49ff-b807-ef420cf56d13