Решение № 9366 от 21.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9366 гр. София, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110144140 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и от И.И.Е., чрез пълномощника юр.

Ф.И. против С. Х. П., ЕГН **********, с адрес в ... .

Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, район Илинден, ...., е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава след изтичането на посочения срок. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД, съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответницата.

Ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 42490 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 42490 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответницата за установяване дължимостта на сумата от 2 501,03 лв. (две хиляди петстотин и един лева и три стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2019 г. респ. месец август 2020 г. до месец април 2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..., от която а) 2 174,57 лв. (две хиляди сто седемдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки) – 1 главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 04.08.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 299,16 лв. (двеста деветдесет и девет лева и шестнадесет стотинки) – лихва за периода от 15.09.2020 г. до 26.07.2022 г., в) 19,33 лв. (деветнадесет лева и тридесет и три стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец август 2020 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 04.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 7,97 лв. (седем лева и деветдесет и седем стотинки) – лихва за периода от 31.08.2019 г. до 26.07.2022 г.

С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства и моли за допускането и назначаването на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.

В съдебно заседание процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер и прави възражение за изтекла погасителна давност относно задължения за 2019 г. до 2020 г. Не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание пълномощникът на ответницата поддържа направените в отговора възражения. Не прави доказателствени искания.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За процесния период между ищцовото дружество и ответника С. П. съществува облигационна връзка, възникнала по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. От приетият като писмено доказателства договор за покупко – продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 184, том IV, рег. № 5609, нотариално дело № 807 по описа за 1999 г. на нотариус Ц. С.а, рег. № 030 и район на действие – Софийски районен съд, се установява, че към процесния период С. П. е собственик на топлоснабдения имот, находящ се на административен адрес в гр. София, район Илинден, ... Обстоятелството, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот не се оспорва от нея. Горното мотивира съда да приеме за установено обстоятелството, че през процесния период С.П. е била собственик на топлоснабдения имот респ. ползвател на доставената от ответното дружество топлинна енергия и дължи заплащането на стойността на предоставените от ищеца услуги.

Видно от приложените документи процесното жилище - собственост на ответника се намира в сграда в режим на етажна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ), като според чл.145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия 2 за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е приложен Договор № Д – О – 64 от 03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Термокомплект“ООД, съгласно който договорът е сключен за срок от три години и влиза в сила на 01.05.2020 г. Видно от приложените писмени доказателства от „Термокомплект“ООД, дружеството е осъществявало дялово разпределение до процесния имот за отчетен период от месец май 2019 г. до месец април 2021 г.

Следователно е установено, че ищецът и „Термокомплект“ООД, са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост. Съдът взема предвид, че по делото не е представен договор между „Топлофикация София“ ЕАД и „Термокомплект“ООД за част от процесния период (01.05.2019 г. до 01.05.2020 г.), но счита, че обстоятелството, че и за този период „Термокомплект“ООД е извършвало услугата дялово разпределение за сградата, в която се намира процесният имот, се потвърждава от приложените именно от „Термокомплект“ООД отчетни документи и изравнителни сметки.

По делото не се твърди и не се установи плащане на главницата за дялово разпределение от страна на ответника С. П., поради което искът против нея за заплащане на стойността на услугата по дялово разпределение, следва да бъде уважен.

Относно възражението за изтекла давност: Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане.

Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 05.08.2019 г., са погасени по давност. В тази връзка съдът установи, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.08.2022 г., е погасена възможността за принудително събиране на вземанията за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.05.2019 г., което е в размер на 28,75 лв., съгласно съдържанието на фактура № 1005320010 от 31.07.2020 г. Ето защо исковата претенция, имаща за предмет стойността на топлинна енергия е основателна за сумата от 2 145,82 лв., над която следва да бъде отхвърлена, тъй като вземането е погасено по давност. На основание чл. 119 от ЗЗД с погасяването по давност на главното задължение се погасява акцесорното такова за заплащане на обезщетение за забава, равняващо се на мораторната лихва. Ето защо, искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на 5,44 лв. върху погасената по давност главница в размер на 28,75 лв. следва да бъде отхвърлен.

Съдът намира за неоснователни и възраженията на ответницата за изтекла погасителна давност, относно цялото претендирано вземане. Ответницата основава това си възражение на довода, че погасителната давност се прекъсва единствено с предявяването на иск, но не и с депозиране на заявление на заповед за изпълнение, който съдът не споделя.

Съгласно разпоредбата на чл. 422 ал. 1 от ГПК, когато установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, той се счита предявен от датата на подаване на заявлението. Следователно с подаването на заявлението е прекъсната и погасителната 3 давност. Задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е относимо към производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение, какъвто не е настоящия случай. Липсва бездействие на кредитора в заповедното производство при издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, т. к. препис от нея се връчва на длъжника за възражение от заповедния съд и изпълнителен лист може да се издаде едва след влизането й в сила. Преди този момент кредиторът няма правна възможност да действа по изпълнението й. При издаването на заповед за незабавно изпълнение на основанията, посочени в чл. 417 ГПК, едновременно със заповедта се издава и изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение в този случай се връчва на длъжника от съдебния изпълнител, след образуване на изпълнително дело (чл. 418, ал. 5 ГПК) по почин на кредитора. Следователно, времето от момента на издаване на заповед за незабавно изпълнение ведно с изпълнителен лист до предприемане на действия по връчването й на длъжника зависи от волята на кредитора. Ето защо правилото, че погасителната давност се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането, но към минал момент - този на подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК, съгласно прогласеното в чл. 422, ал. 1 ГПК обратно действие на исковата молба, важи безусловно за заповедите, издадени по чл. 411, ал. 3 ГПК. В случаите по чл. 418 ГПК бездействието на кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта чрез съдебния изпълнител, с което да започне да тече, както срокът на длъжника за възражение по чл. 414 ГПК, така и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл. 415 ГПК, би могло да доведе до погасяване на вземането по давност и да бъде зачетено в производството по чл. 422 ГПК като факт с правно значение по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК. Когато се касае за заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, обаче, при спазен едномесечен срок по чл. 415 ГПК за предявяване на иска по чл. 422 ГПК, прекъсването на давността е винаги от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като връчването на заповедта за изпълнение и предприемането на действия по принудително изпълнение, не е обусловено от активни действия от страна на кредитора.