Решение № 929 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

М. В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100508071 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 8520/12.05.2025г., постановено по гр.д. № 9202/2024г. по описа на Софийски районен съд, 154 с-в, съдът е осъдил на основание чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД Столична община да заплати на М. К.

Д. сумата от 7000,00лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания в резултат от травматично увреждане, получено на 06.06.2023 г. вследствие на спъване и падане на неравен тротоар на улица „Дякон Игнатий“ пред Министерството на отбраната в град София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 19.02.2024 година до окончателното изплащане, както и сумата от 2040 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински изделия, рентген и рехабилитация, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като е искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 20 000лв. Столична община е осъдена да плати разноски в размер на 2151,98 лв., а М. К. Д. 1 176,95лв.

Производството е образувано по въззивна жалба на М. К. Д., с която се обжалва постановеното първоинстанционно решение в отхвърлителната част /по иска за неимуществени вреди за разликата от присъдените 7 000лв. до пълния претендиран размер от 20 000лв./ по съображения, че в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че определеният размер на обезщетението не съответства на критериите за справедливост, съответно не били правилно оценени: вида на увреждането /от заключението по СМЕ се установявало, че осъществените хирургични операции били от най-сложните, защото била трудна и специфична за опериране зона/, силата, продължителността и интензивността на болките и страданията непосредствено след инцидента и по време на рехабилитацията; продължителността на лечебния и възстановителния период /през който пострадалата носила шина и посещавала рехабилитационни процедури, но въпреки това за завършване на възстановителния процес било необходимо осъществяване на втора оперативна интервенция за премахване на металната остеосинтеза; невъзможността за пълно възстановяване на движенията на лявата ръка/; възрастта на пострадалата /над 60г./; ограничението от 20 градуса при разгъване на ръката; социалноикономическите условия и стандарта на живот към датата на увреждането /вкл. сочи примери от съдебната практика – решение № 1763/06.04.2023г. гр.д.

№ 6073/2022г. на СГС; решение № 2222/02.05.2023г. по гр.д. № 4784/2022г. на СГС; решение № 2253/03.05.2023г. по гр.д. № 11478/2022г. на СГС; решение № 263700/07.06.2021г. по гр.д. № 7899/2018г. на СГС/. Следвало да се отчетат и обстоятелствата, че след установяване на нуждата от оперативна интервенция е следвало ищцата да е под „пълна упойка“, което я довело до силни тревожни състояние, доколкото било противопоказно за нейното здраве поради наличие на психологическа пречка в нейното съзнание /отключено заболяване „деменция“ от майка след поставяне на пълна упойка на последната/, поради което е била прехвърлена за лечение в УМБАЛ „Света Анна – София“, защото там било възможно извършване на хирургическа интервенция без поставяне на пациента под пълна упойка. Следвало да бъде отчетено обстоятелството, че по време на лечението и възстановяването ищцата е зависела от чужда помощ, макар не изцяло. В допълнение – ищцата упражнявала професия „архитект“ и временната невъзможност да упражнява 2 професията си довело до допълнителни натрупване на негативни емоции и тревожност, доколкото инцидентът довел до забавяне на проекти и срокове в работния процес. Претендира разноски по списък по чл.80 ГПК.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Столична община, в който се оспорва същата и се моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Твърди се, че съдът е отчел всички особени обстоятелства, относими към конкретния случай, вкл. възстановителния период, физическото състояние по време и след лечението, а твърдените обстоятелства във въззивната жалба били недоказани, преповтаряли исковата молба, но липсвало позоваване на пропуски в мотивите на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба по чл.49 вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД за осъждане Столична община да плати имуществени, неимуществени вреди и законна лихва в резултат от претърпяна злополука.

С исковата молба ищцата твърди, че на 06.06.2023г. около 15ч при разходка с внучето си до Народния театър /при пресичане на ул.Дякон Игнатий и Аксаков/ се спъва в неправилно наредени, разместени и счупени плочки, падайки в опит да предпази детето го обгръща с ръце и се отвръща на лявата си страна, при което удрял левия си лакът и лявата страна на торса. В резултат на падането получава травматични увреждания, за които постъпва първоначално в УМБАЛСМ Н.И.Пирогов, но поради нужда от извършване на оперативна интервенция при „пълна упойка“, което било противопоказно за нейното здраве, бива прехвърлена в УМБАЛ Света Анна-София, където след рентгенография се установява счупване на горния край на лакътната кост. На 08.06.2023г. била извършена оперативна интервенция с открито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация, радиус и улна, като към датата на исковата молба /19.02.2024г./ се твърди, че все още носи шина и провежда рехабилитационни процедури и предстояла втора оперативна интервенция.

Травмата причинила сериозни болки, с оглед възрастта възстановителният процес бил по-бавен, приемането на болкоуспокояващи били с краткотраен 3 ефект, с оглед професията /архитект/ не можела да изпълнява ежедневните си задължения, била възпрепятствана да полага грижи за внучето си и била необходима помощ от трети лица за базови ежедневни дейности. Изпитала негативни емоции при самото падане, вкл. стрес и уплаха и за внучето, така и след установяване нуждата от оперативна намеса чрез анестезия. Претендира обезщетение в размер на 20000лв. за неимуществени и 2040лв. за имуществени вреди, ведно със законна лихва от исковата молба.

С отговора на исковата молба се оспорват исковете по основание и размер, вкл. твърдените факти и обстоятелства и са изложени съображения, че Столична община не била пасивно легитимирана, оспорва се механизма на увреждането, в процесния участък положената настилка била с минимални разминавания във височините, в този смисъл се твърди, че общината е осигурила нормално и безопасно придвижване на пешеходците. Такова задължение имала и самата ищеца, която по невнимание пострадала, поради което се твърди наличие на принос.

Приети са медицински документи, от които се установява, че ищцата е постъпила на 07.06.2023г. в УМБАЛ Света Анна – София /Епикриза л.5/, изписана на 10.06.2023г., изготвена рентгенография и операция – открито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, радиус и улна /оперативно лечение чрез кръвна репозиция и метална остеосинтеза/, издаден е болничен лист /л.7/ за временна неработоспособност за периода от 07.06.2023г. до 10.07.2023г. Представени са доказателства за платени медицински изделия /л.17-19/ на стойност 1920лв., както и доказателства за сторени разходи по медицински процедури /консултация и физиотерапия/ на стойност 120лв.

/л.21/.

От приетото и неоспорено по делото заключение на вещото лице по допуснатата СМЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, че ищцата получила увреждане – счупване на макаровидния израстък на лявата лакътна кост, което увреждане се дължи на действие на твърди тъпи предмети и може да бъде получено при падане назад върху терен с контакт левия лакът, и което реализира медикобиологичния признак трайно затруднение движението на крайник (лявата ръка) за срок не по-малък от 2.5м. при обичаен ход на възстановяване. В хода на възстановяването имало затруднения в ежедневното обслужване и нужда от 4 чужда помощ. Увреждането поради сложността на движението в лакътната става изисквало рехабилитация за възстановяване на движенията в лакътната става. При преглед /28.02.2025г./ се съобщени данни, че след операцията ръката започнала да функционира към м.10.2024г., провеждано е рехабилитационно лечение /в гр.Поморие и при частен рехабилитатор/, трудност в професионалната дейност /не можела да се подпира на лявата ръка в предмишницата/, има оплаквания от болки в мястото на счупването при натоварване и промяна на времето, разгъването на лявата ръка е с около 20 градуса по-малко в сравнение с дясната. На левия лакът има ръбец, белег, със сивкаво белезникав цвят от оперативната рана с линейна форма и дължина 12см. Лявата предмишница под лакета е по-тънка /с около 2 см./, при опипване по лакета се усеща подкожно металната остеосинтеза. Металите от поставената остеосинтеза били индиферентни спрямо човешкия организъм и принципно не водели до остатъчни проблеми, но в конкретния случай се усещали механично. След премахването им се очаквало подобрение по отношение на подпирането на ръката, която не можело да се твърди със сигурност, че ще бъде напълно възстановена в движенията. Възстановяването от премахване на металите траело около 1м. При защитата на заключението в отговор на поставени въпроси вещото лице изяснява, че професията на ищцата била свързана с подпиране на лакътя, за да може да извършва действия с другата страна, съответно остеосинтезата пречи и причинява болка. Предвид възрастта не допуска да има пълно възстановяване. Ръката била хирургически здрава, единствено при разгъване в лакътя, имало 20 градуса отклонение. Ищцата изпитвала страх от обща анестезия, свързан с развита деменция от роднина.

Приобщено е прието по реда на чл.207 ГПК заключение по СТЕ /по ч.гр.д. № 38118/2023г. по описа на СРС/, от което се установява, че положената пешеходна настилка от бетонови плочки около Народния театър „Иван Вазов“, в частност ъгъла на пресичане на ул. Дякон Игнатий с ул. Аксаков била изградена отдавна, нямало предоставени данни за година на полагане.

Плочите в годините били подменяни аварийно, като с годините са се получили минимални слягания на места, откъдето се получавали на места и минимални разминавания между височините на плочите. След оглед на място с установило, че положената настилка в пешеходното пространство е стара, но в норми без големи деформации. В отговор на въпроси при защита на 5 заключението, представляващи част от същото, се установява, че като цяло настилката на процесното място била в норма с изключение на въпросните плочки, където имало пропадане на 1-2 плочки с разлика във височината около минимум 2см.

По делото са разпитани като свидетели на страна на ищцата – св.В. /във фактическо съжителство/ и св. Д. /син на пострадалата/. Св. В. дава показания, че дошъл на място след инцидента, видял повдигнатите плочки, поради оплаквания на ищцата я закарал до Пирогов, където след снимка било установено счупване, което налагало операция, но по съображения, че преди време майка след счупване на рамото и поставяне на пълна упойка отключила деменция, отишли в Окръжна болница, за да не и слагат пълна упойка при операцията. Била сложена плакета, която закупили, нямала пълен обем на отваряне на ръката, като поставеното желязо тежало и съответно се отразило на професионалните ангажименти като архитект. Св. Д. дава показания, според които майка му работи като архитект-проектант със собствено студио, вкл. преподава в УАСГ, като проектантската дейност била „замразена“, доколкото претърпяната травма не позволявала да извършва работата, която е на компютър. Периодът бил около шест месеца, вкл. към /датата на разпита/ продължавала да има оплаквания (не можела да си опъне ръката напълно), вкл. предстояли операции. С оглед данните за родствена връзка /със св.Д./, съответно фактическото съжителство /със св.В./, съдът, ценейки показанията по чл.172 ГПК с оглед останалите доказателства по делото /конкретно медицинската документация и заключението по СМЕ, без да са налице обективни данни, които да са в противоречие със същите/, по вътрешно убеждение намира, че следва да кредитира показанията в цялост, доколкото пресъздават личните наблюдения и впечатления от оплакванията на ищцата, изживените болки и страдания от травматичните увреждания, като житейски обяснимо е именно най-близките (в случая с оглед фактическото съжителство и синът) да са свидетели на тези изживявания и да имат непосредствени възприятия за хода на събитията, естеството и интензитета на преживяното.