Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 24.01.2024, Районен съд - Крумовград

Съд
Районен съд - Крумовград
Дело
Гражданско дело 195/2023
Вид
Решение № 11
Подписан
24.01.2024
В сила
12.02.2024
Състав
Марин Митков Чорбаджийски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. К., 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин М. Чорбаджийски при участието на секретаря Цветка Вл. Петрова като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Гражданско дело № 20235130100195 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба от Е. Х. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.О., мах. З., общ.К. и съдебен адрес за призоваване- гр. К., ж.к. „Д.“******** – адвокат Г. Т., предявена против Н. Б.

Е., с ЕГН **********, с постоянен адрес – с. С., ул. „С.“ 14, общ. М., с правно основание на иска по чл.227 от ЗЗД и цена на иска в размер на 2345,55 лева.

Ищцата твърди, че през 2014 година на основание изтекла в нейна полза придобивна давност при спазване на законовите изисквания се снабдила с документ за собственост видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № 197, том V, нот. дело № 951 от 12.12.2014 г. по описа на Службата по вписванията при на Районен съд К., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият с площ от 863.00 (осемстотин шестдесет и три цяло) кв. м., находящ се в урбанизираната територия на с. О., махала З., община К., област КърджА., ведно с построените върху него ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 91.00 (деветдесет и едно цяло) кв. м., състояща се от по ЧЕТИРИ СТАИ, КОРИДОР и БАНЯ на ПЪРВИЯ и ВТОРИЯ ЕТАЖ, с външно бетонно стълбище за втория етаж, ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 19.00 (деветнадесет цяло) кв. м., МАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 64.00 (шестдесет и четири цяло) кв. м., при граници и съседи на имота: път; имот на А.Т.; имот на М.О.С.; имот № 000325, Нива на Община К.; имот на М.О.С.; имот № 000314, Пасище на Община К.; имот № 000311, Нива на Община К.; имот на А. А. А.. Имота го имала от дядо си, даден на баща и, а той от своя страна на нея преди с майка си да заминат за Р Турция - малко след 90 - те години.

Сочи, че с Нотариален акт за дарение на идеални части от 1 недвижим имот № 169, том I, per. № 3298, дело № 164 от 2022 г. по описа на Службата по вписванията при на Районен съд К. прехвърлила 1/2 ид. ч. от недвижимия имот на сестра си Н. Б. Е., като съображенията и за това били следните: от пет години здравословното й състояние не било добро и с всяка измината година от тогава то се влошавало. Сочи, че всичките парични средства, които изкарвала през годините от отглеждане на тютюн и селскостопанска продукция ги влагала в ремонти за поддръжката на имота.

Също така сочи,че винаги приемала сестра си в дома и на гости, която живеела в Р. Турция. Възползвайки се от това, че здравословното и състояние не е много добро при гостуванията си я уговаряла да й прехвърли половината от имота и да покрие половината от разходите, който била правила през годините за поддръжката на имота, както и че за в бъдеще ще и даде издръжка, от която в определени моменти с оглед здравословното и състояние се нуждаела за нормалното си съществуване. Сочи, че първоначално се въздържала и след като не удовлетворявала желанието й и това й поведение я поставило под постоянен стрес. При една от поредните и кризи тя отново настояла да й прехвърли половината от имота с обещанията посочени по-горе и в момент на слабост с оглед нуждата от средства се съгласила на тази стъпка. Твърди, че от момента на прехвърлянето на 1/2 ид. ч. от имота до подаване на настоящата искова молба ответницата по иска не била изпълнила поетите пред нея задължения, както и станало ясно, че с дадените обещания тя е искала да я въведе в заблуждение за удовлетворяване на искането й с оглед постигане на поставената от нея, за себе си цел.

Моли съда да постанови решение по силата на което и на основание чл.

227 от ЗЗД да отмени дарението и развА. сключения с ответницата договор с Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 169, том I, peг. № 3298, дело № 164 от 2022 г. по описа на Службата по вписванията при на Районен съд К., по силата на който е прехвърлена ½ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият с площ от 863.00 (осемстотин шестдесет и три цяло) кв. м., находящ се в урбанизираната територия на с. О., махала З., община К., област КърджА., ведно с построените върху него ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 91.00 (деветдесет и едно цяло) кв. м., състояща се от по ЧЕТИРИ СТАИ, КОРИДОР и БАНЯ на ПЪРВИЯ и ВТОРИЯ ЕТАЖ, с външно бетонно стълбище за втория етаж, ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 19.00 (деветнадесет цяло) кв. м., МАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 64.00 (шестдесет и четири цяло) кв. м., при граници и съседи на имота: Път; имот на А.Т.; имот на М.О.С.; имот № 000325, Нива на Община К.; имот на М.О.С.; имот № 000314, Пасище на Община К.; имот № 000311, Нива на Община К.; имот на А. А. А.. Претендира направените съдебни и деловодни разноски.

В отговора си ответника, чрез процесуалния си представител адв. Е. П. изразява становище, че предявения иск е допустим, но е неоснователен. Моли съда да допусне до разпит двама свидетели при режим на довеждане, с които 2 ще установят изложените в исковата молба обстоятелства, както и да посочат нови писмени и гласни доказателства, претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с адвокат Г. Т., който поддържа така предявения иск.

Ответникът Н. Б. Е., редовно призована не се явява, представлява се от адвокат Е. П., която моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Разпоредбата на чл. 225, ал.1 от ЗЗД сочи, че с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Касае се за едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка. Видно от основанията за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1 ЗЗД /умишлено убийство или опит за убийство на дарителя, неговия съпруг или негово дете, или съучастие в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта; при набедяване на дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадА.я и такава не е подадена, както и при отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае/, правото на дарителя да иска тази отмяна възниква, когато е нА.це обществено укоримо поведение от страна на дарения, което съставлява непризнателност – в различни форми и с различен интензитет. Поради това и самата отмяна на дарението е санкция за неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към дарителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са – трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или мълчА.в/ да дава издръжка.

Систематичното тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД навежда на извода, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е нА.це обществено укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите / yмишлeнo yбиe или ce oпитa дa yбиe дapитeля, нeгoвия cъпpyг или нeгoвo дeтe, или e cъyчacтниĸ в тaĸoвa пpecтъплeниe, ocвeн aĸo дeяниeтo e извъpшeнo пpи oбcтoятeлcтвa, ĸoитo изĸлючвaт нaĸaзyeмocттa;нaбeди дapитeля в пpecтъплeниe, нaĸaзyeмo c лишaвaнe oт cвoбoдa нe пo-мaлĸo oт тpи гoдини, ocвeн aĸo нaбeдявaнeтo ce пpecлeдвa пo тъжбa нa пocтpaдaлия и тaĸaвa нe e пoдaдeнa/, уредени от закона основания за отмяна на дарението. Освен това ако дарителят е имал опасения, 3 че ще бъде свръхзатруднен в бъдеще да се издържа сам, той е имал възможност да използва друг вид договор – да прехвърли имуществото срещу задължение за издръжка и гледане, а не чрез дарение. Действително, възможно е неочаквано да възникне остра нужда на дарителя от издръжка с траен характер. Тогава обаче следва да се преценяват и възможностите на дарения. Противното би създало възможност за последваща промяна на волята на дарителя, изразена в дарствения акт и на практика дарението да се трансформира впоследствие в прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка до размера на стойността на подареното. При сезиране с иск с правно основание по чл.227 б ”в” от ЗЗД, съдът следва да извърши преценка от фактическа и правна страна дА. е нА.це трайна нужда от издръжка за ищеца-дарител и дА. недаването на издръжка от страна на надарения ответник е оправдано или не, както с оглед нуждите на ищеца, така и с оглед възможността на надарения да дава необходимата издръжка на дарителя.

Необходимо е също да бъде проучено и установено дА. ищецът е поискал издръжка от дарения ответник и нА.це ли е отказ на последния да даде такава. Тежестта за доказване на горните обстоятелства в положителния им смисъл лежи изцяло върху ищеца. По делото е разпитана свидетелката Н.Х.Х.

- сестра на страните по делото, която твърди, че Н. Е. е въздействала на сестра си Е. А. и за това тя е прехвърлила половината от имота си. Съдът не им дава вяра, тъй като свидетелката не е присъствала на място, а само е чувала от ищцата, че е така. Разпитан по делото е и свидетеля Н. Н. Ю., който е племенник на страните по делото. В свидетелските си показания той твърди, че Е. А. е пенсионер по болест, има доходи, живее със сина си в едно домакинство, който също получава доходи от работата си като строител.

Сочи, че Н. Е. също не работи и има здравословни проблеми и получава между 280 лева и до 500 лева пенсия. Не е чувал Е. да има проблеми със средства за издръжката си. Твърди, че леля му Н. Е. била дала много средства за поддръжка на имота и работила заедно с него по ремонт на къщата. Съдът дава вяра на свидетелските му показания тъй като същите са логични и последователни.

Настоящата съдебна инстанция счита, че от конкретните обстоятелства по делото, доказателствата които бяха събрани, гласни и представени писмени ищцата не успя да докаже нА.чието на своята нужда от издръжка.

Ищцата живее с майка си, сина и снаха си, които също получават доходи. Не са нА.це доказателства за липса на доходи за издръжка на ищцата, които да доказват нуждата от средства, нито доказателства за нА.чие на възможност у дарената Н. Е. да даде такава издръжка.

В доказателствата приложени към исковата молба, а и от представените след това е подробно описано здравословното състояние на ищцата с оглед нуждата и от медицински грижи и закупуване на лекарства. От всестранния анА.з на така събраните доказателства настоящият състав приема, че по делото не се доказва изпадане в трайна нужда на дарителя. Видно е от събраните доказателства, че ищцата страда от заболявания, изискващи системно медикаментозно лечение, хранително-диетичен режим, редовно провеждане на контролни прегледи, изследвания и пр. При положение, че ищцата не представя никакви доказателства за направени реално от нея разходи лечение, / само касова бележка от аптека за сумата от 85.84 лева/, а 4 само извод, че се нуждае от закупуване на медикаменти, с оглед установените нейни заболявания, не са достатъчни, за да установят реалните й месечни парични разноски в тази връзка и да се приеме липсата на средства/доходи у ищцата за осъществяването им. Представените разходни бележки за ток и вода, съдът смята за неотносими, тъй като са разходи на всички живеещи в къщата - на ищцата, майка и сина и снаха и, които също разполагат с доходи.