Решение № 61 от 08.05.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. В., 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в заседание при закрити врати на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ при участието на секретаря В. Б. Й. като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20261300500118 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №559/23.10.2025 г. по гр.д.№20241320101673 по описа за 2024 г.на Районен съд-В. Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. К. , ЕГН **********, с адрес: с. С., обл. В., ул. „П** , че дължи на К. Р.

М., ЕГН **********, с адрес: гр. ВТ, ул. „С. Р** сумата в размер от 4010.00 лева, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 186/16.02.2024 г. по ч.гр.д. № 380/2024 г.

ОСЪДЕН е К. И. К. , ЕГН **********, с адрес: с. С., обл. В., ул. „П** да заплати на К. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ВТ, ул. „С. Р** сумата в общ размер от 682.40 лева /82.40 лева - платена държавна такса, 100.00 лева разноски за вещо лице и 500.00 лв. адвокатски хонорар/, направени разноски в исковото производство.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от К. И.

1

К. , ЕГН **********, с адрес: с. С., обл. В., ул. „П** , представляван от адв. И.

Д., АК - В., съдебен адрес гр. В., ул. „К** .Иска се решението да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

Поддържа се ,че страните нямали спор относно това, че на 24.01.2024 г. товарна композиция, с водач ответника , спряна за проверка в А., като на водачите е наложена глоба в рзамер на 3 480,48 паунда, платена от „М.” ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител ищецът.

За да уважи исковата претенция, с оглед разпределение тежестта на доказване, при въведени твърдения и възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, съда бил приел, че ищецът е доказал, че в качеството си на физическо лице е направил плащане към „М.” ЕООД от личните си финансови средства в размер на глобата, а ответника не е успял да докаже, твърдяното прихващане, извършено между него и „М.” ЕООД.

Тези изводи на съда били изградени, без да бъдат анализирани всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност и цялост, както и били направени в нарушение на правилата на доказване в гражданския процес, което обосновавало допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост на съдебния акт.

Съдът приемал за установено, че с ПКО № 23/24.01.2024 г. ищецът е внесъл сумата от 4 010 лв. по сметка на „М.” ЕООД.

Съдът направо придал доказателствена сила на ПКО, в нарушение на правилата за допускане и събиране на доказателства, при настъпила преклузия, без да анализира вида на писмения документ и без да обсъжда всички останали доказателства, които са от значение за доказване дължимостта на сумата.

На по - късен етап в съдебното производство, след приемане на доклада по делото и след разпита на свидетелите, с молба вх. № 4274/02.04.2025 г. ищеца представил ПКО за сума от 4 010 лева, с вносител К. М., който бил оспорен от въззивника.

Твърди,че доказателственото искане на ищеца за приемане на ПКО като писмено доказателство било преклудирано и съдът не следвало да го приема и 2 допуска, тъй като този документ е следвало да бъде представен с исковата молба на основание чл. 133, ал. 3 ГПК или най - късно в съдебното заседание по приемане на доклада.

Страната своевременно не била заявила искане за представянето му. В съдебно заседание на 28.03.2025 г. при приемане на доклада и в което съдебно заседание били разпитани свидетелите, адв. Т. направила искане за предоставяне на възможност за представяне на писмени док. изискани от процесуалния представител на ответника, а именно: командировъчни заповеди, пътни листове, ведомости за заплати, банкови нареждания и други доказателства за изплатено трудово възнаграждение на К. И. К. .

На следващо място, ПКО бил частен свидетелстващ документ и нямал материална доказателствена сила относно изявленията в него, на основание чл. 180 ГПК, поради което неправилно бил ценен от съда като доказателство.

В решение по гр. д. № 2631/2016 г. на ВКС, III г.о. било прието:

„Горепосочената разписка е частен свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти. Материалната доказателствена сила на частния свидетелстващ документ, за разлика от материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ, няма обвързващо съда действие. Само формалната доказателствена сила на всички частни документи е обвързваща съда относно авторството, щом са подписани, а в хипотезите на чл. 181 ГПК и относно достоверната дата за трети лица. Частните свидетелстващи документи като неползващи се с обвързваща съда материална доказателствена сила се преценяват от съда по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Именно затова, ако бъдат оспорени удостоверените с частен свидетелстващ документ факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК /чл. 153, 154 и 155/, а не по правилата на чл. 193 ГПК, поради което и не се открива производство по оспорване на документ по реда на чл.

193 ГПК. В гореизложения смисъл е и даденото разрешение на поставен правен въпрос в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., IV г.о. на ВКС, което се споделя и от настоящия съдебен състав.”

Твърди ,че Съдът възприел доказателствената сила на ПКО без да обсъжда останалите събрани доказателства, които опровергават съдържанието му.На 3 първо място, в исковата молба ищеца твърдял, че заплатената от „М.“ ЕООД глоба - 4 010 лева е внесена по сметка на дружеството, лично от него. В исковата молба не се твърдяло, че сумата е внесена на каса в дружеството.

Ищецът не представял банков документ, които да установява вноска по сметка на дружеството от ищеца в размер на глобата.

Разпитаният в съдебно заседание свидетел Колаксъзов, чиито свидетелски показания следвало да бъдат преценени и с оглед на това, че същият работи в „М.” ЕООД ,представял две тези, които се самоизключвали (стр. 2 и 3 от съдебен протокол от 26.03.2025 г.):

-

К. М. внесъл в касата на дружеството размера на наложената глоба;

-

К. М. наредил сумата по сметка на дружеството.

Вещото лице в заключението посочвало, че сумата е внесена с ПКО, както и при изслушването изяснявало, че от дружеството не са й представяли документи, работила е по заверените по делото. Съдът неправилно кредитирал заключението в тази част, тъй като вещото лице просто било описало ПКО и неговото съдържание, като документ представен по делото, като не е анализирало други документи, например счетоводни записвания.

Ищецът се отказал от свидетел, чиито показания биха имали значение за изясняване предмета на делото - счетоводител на дружеството (молба от 07.05.2025 г.), като вместо това представял ПКО.

Съдът приемал за установено, че ответникът не е успял да докаже твърдяното прихващане, извършено между него и „М. ” ЕООД.

Твърди ,че от съвкупният анализ на доказателствата се установявало, че ответника не дължи платената от „М.” глоба, тъй като тя е прихваната от дължимите му възнаграждения за извършените превози.

Никъде в мотивите си съдът не анализирал свидетелските показания на С. Т. , които имат значение за изясняване предмета на делото.

Свидетелските показания на С. Т. били последователни и логични: „Фирмата плати глобата. При разговор с Д. се разбрахме, че изминатите от нас километри покриват глобата. Разбрах, че последният и предпоследният курс покриват разходите по глобата. ... Не съм говорил никога с К. М.. Имал съм телефонни контакти единствено с Д..”

Обратно, свидетелят ДК посочвал: „Трудовите им възнаграждения са 4 изплатени, доколкото е уговорено.” Тези показания категорично се разколебавали от приложеното по делото писмо от Инспекция по труда, според което М. ЕООД дължи на ответника неизплатени възнаграждения за курсовете, както и от заключението на вещото лице, според което „М.” ЕООД дължи суми на ответника за извършените курсове.

В нарушение на материалния закон Съдът приемал, че записът на заповед е изготвен за обезпечаване изпълнение на задължение на ответника по неформален договор за заем с ищеца.

Договорът за заем бил реален договор, който се считал сключен, когато заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем паричната сума. В доказателствената тежест на ищеца било доказването на обстоятелството, че сумата е предадена.

Съдът бил изградил извод, че ищецът в качеството си на физическо лице е направил плащане към „М.” ЕООД от личните си финансови средства в размер на глобата, което обстоятелство било несъотносимо и не доказвало предаване на сумата между ищеца и ответника.

Твърди се ,че Съдът не обсъждал и направеното от въззивника възражение с отговора на исковата молба, в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, че страни в материалноправното правоотношение са ответникът и „М.” ЕООД, поради което и ищецът нямал правен интерес от предявяване на настоящия иск в лично качество и нямал активнопроцесуална легитимация в настоящото производство, което обосновавало недопустимост на иска или неоснователност.

Сочи ,че К. М. не доказал съществуваването на вземане по записа на заповед във връзка със соченото каузално правоотношение. Платената от „М.“ЕООД глоба обосновава възникването на правоотношения между „М.”ЕООД и К. К. . Дори К. М. да е внесъл сума по сметка на дружеството или на каса (които обстоятелства били оспорени и не били доказани), това водело до възникване на правоотношения между К. М. и дружеството и не задължавало ответника към ищеца, още повече ,не водело до възникване на договор за заем между тях.

Фактът, че след курса на водача не били изплатени дължимите възнаграждения и направените изявления за прихващане между страните (така както сочел свидетеля С. Т. ) потвърждавали недължимостта на 5 платената глоба, тъй като същата била погасена чрез прихващане със суми, които имал да получава водачът от последния и предпоследния курс.

Ищецът К. М. сочел каузално правоотношение, във връзка с издадения запис на заповед, но от събраните по делото доказателства не се установявало, че ищецът е предоставил или заплатил сума на К. К. , поради което претенцията за дължимостта й била неоснователна.

Погасяването чрез прихващане обосновавало недължимост вземането, което е основание за отхвърляне на претенцията. на

Като е направил обратни изводи, съдът бил постановил неправилен съдебен акт.

В случай, че се отмени обжалваното решение се иска присъждане на направените разноски .

С оглед на гореизложеното се иска да се отмени Решение № 559/23.10.2025 г. на РС - В., постановено по гр. д. № 20241320101673/2024 г.

Въззиваемата страна е представила писмен отговор вх.№3372/02.03.2026 г.,в който оспорва въззивната жалба .

В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното:

Производството по настоящото дело е образувано пред Районен съд- В. по предявен от К. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ВТ, ул. „С. Р** против К. И. К. , ЕГН **********, с адрес: с. С., обл. В., ул. „П. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 535 и сл. от ТЗ.

Твърди се от ищеца, че по силата на запис на заповед от 24.01.2024 г. ответникът К. И. К. , се е задължил да заплати на ищеца К. Р. М. безусловно и неотменно сумата от 4010.00 лева без разноски и без протест на падеж 31.01.2024 г.

Сочи се, че записът на заповед е предявен на издателя - длъжник на падежната дата ,но издължаване на сумата по записа на заповед не е настъпило до датата на подаване на исковата молба.

Излага се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение 6 по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 380/2024 г. по описа на Районен съд - В., и по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.