Решение № 1081 от 10.08.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 15/2023
- Вид
- Решение № 1081
- Подписан
- 10.08.2023
- Състав
- Диана Коледжикова, Десислава Борисова Николова, Мария Яначкова
Цитирани разпоредби
- член 214,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 269 · Граждански процесуален кодекс
- член 38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- член 52 · Закон за задълженията и договорите
- член 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1081 гр. София, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Диана Коледжикова
Членове:
Мария Яначкова
Десислава Б. Николова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000500015 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 76218/14.11.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответника „ ЗК Лев Инс“ АД, град София срещу постановеното от СГС решение № 2788 от 17.10.2022 г. по гр.д.№ 13280/2021 г., в частта на осъждането му по иск по член 432,ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 40 000 лева до 60 000 лева .
Жалбата съдържа оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – член 52 от ЗЗД – поради присъждане на обезщетението в завишен, несъответен на характера на уврежданията на ищеца и съществуващите в страната обществено – икономически отношения размер.
В срока по 263,ал.1 от ГПК насрещната страна А. Д. К. отговаря чрез пълномощника си - адвокат А. Д. от САК, че жалбата е неоснователна по съображения , че съдът не е допуснал твърдяното нарушение и е съобразил установените чрез СМЕ и един свидетел обстоятелства, релевантни за 1 размера на заявеното вземане – характера на травмите, негативните изживявания и промени в начина на живот на ищеца ; невъзможността за преодоляване на деформацията при ходене, свързана с травматичния деколман.
.При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразеното в съдебното заседание становище от процесуалния представител на въззиваемия и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .
Обжалваното решение е произнесено предявен от А. Д. К. от град София срещу „ ЗК Лев Инс“ АД, град София по осъдителен иск по член 432,ал.1 от КЗ за вземане от обезщетение за неимуществени вреди, увеличение на искането по който от 30 000 лева на 90 000 лева е допуснато с определение по член 214,ал.1 от ГПК с определение от о.с.з. на 26.09.2022 г. Искът е основан на твърдения, че при ПТП, виновно предизвикано на 5.06.2021 г., на кръстовището в град София на бул. „Евлоги Георгиев“ и ул. „ Фритьоф Нансен“ от застрахован при ответника по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач на лек автомобил „ Сузуки Витара“ с рег.№ ********, настъпил удар между него и ищеца като водач на мотоциклет / скутер „ Пиаджо“ , с рег. № ****** , при който са му причинени : закрито счупване на тялото на дясната бедрена кост ,дълбоко мекотъканно увреждане на дясната подбедрица - травматичен деколман, както и охлузвания, рани и кръвонасядания по двете ръце ; извършена му е операция за открито наместване на фрактурата с поставяне на метална остиосинтеза, за чието премахване предстои операция ; бил обездвижен за срок от един месец , настъпила атрофия на мускулите на десния крайник, изживял неудобство и стрес , страх от невъзможността да се възстанови и да изпълнява служебните си задължения – оператор и съдружник в малка продуцентска компания ; негативни изживявания , свързани с настъпилата преди години , в пътен инцидент смърт на неговия баща. Претендира се присъждане на законна лихва от датата на увреждането .
Ответникът оспорил исковете по основание и размер, противопоставил възражение за съпричиняване .
Влязло в сила като необжалвано е решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера от 40 000, ведно 2 със законната лихва от 22.07.2021 г. В решаващата си дейност въззивният съд изхожда от установеното в решението със сила на пресъдено нещо положение, че застрахованият при ответника водач е осъществил твърдяното деликтно поведение, пострадалият не се допринесъл за настъпване на вредите ; пряка и непосредствена последица от ПТП са следните травми на ищеца : счупване на дясна бедрена кост, контузия на дясна подбедрица с травматично отлепване на кожата ; ищецът е търпял болки по време на операцията за наместване на фрактурата и поставяне на метална остиосинтеза . За да уважи иска до размера от 60 000 лева , СГС е съобразил решаващо търпенето поради счупването на интензивни болки , продължилия около девет месеца възстановителен период ; осъществената една хирургична интервенция и нуждата от втора - за отстраняване на металната остиосинтеза ; останалите оперативни белези по повърхността на дясното бедро и мускулна херния като причина за естетически проблем .
С оглед оплакванията във въззивната жалба пренесена пред въззивната инстанция е частта от предмета на исковете единствено относно възникването на вземането на ищеца за обезщетение на неимуществените вреди от получените телесни травми в размера на горницата над 40 000 лева до 60 000 лева .
Установено е със СМЕ, че при счупването на голяма кост на крайник, каквото е полученото от въззиваемия , болките са с голям интензитет . Те са търпени от него по време на седемдневния болничен престой и извършената тогава по спешност операция за поставяне на итрамедуларен пирон с винтове , неотстранени към извършеното от вещото лице на 30.05.2022 г. освидетелстване . Наред със счупването въззиваемият е получил и травматичен деколман - отлепване на кожата и подкожието на мускулите, който не се повлиява оперативно и е причина за изпъкването на мускула около 1,5 – 2 см. над кожата и прибирането му при всяка крачка.
Възстановителният процес е продължил 9 месеца с провеждане на неколкократни курсове за физиотерапия и рехабилитация. Функцията на крайника , в т.ч. на засегнатия мускул е възстановена . Останали са оперативни белези : по външната повърхност на дясното бедро в областта на дясна тазобедрена става с размери 4/0,3 см; втори под него с размери 1,3/ 0,3 см. и трети по предна повърхност на дясна подбедрица – 0,5 /0,3 см.
3
Установено е със свидетелствата на Б. К. ( приятел ) , че инцидентът настъпил кратко време преди въззиваемият да навърши 30 години, попречил му да го отпразнува . Трудно понесъл зависимостта от своята майка в битовото обслужване в дните след изписването от болницата . Травмата оставила трайни последици върху начина му на живот . Преди се занимавал с екстремни спортове,а след инцидента преустановил да спортува активно; не практикувал сноуборд, твърдо бил решен да не кара мотор . Преди работел в съдружие във филмово студио като оператор , „ постоянно на крак с камерата “ и в движение . Травмата му попречила на изпълнението на професионалните му задължения и с това на общата дейност. Въззиваемият се оплаквал , че при завръщане към работа в същия бранш му е трудно да работи дори 6 -7 часа и му трябва повече време за възстановяване .
Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти като: характера и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет;възраст на увредения; обществено- икономическите условия в страната към датата на увреждането, израз на които са нормативно определените лимити на отговорността на застрахователите.
При съобразяване характера на травматичните увреждания, търпените болки , получените при травмите от 30 годишния ищец трайни белези и една необратима, естетическа деформация на мускула на десния долен крайник и негативните изживявания, посочени в основанието на иска, но останали неотчетени от първоинстанционния съд, свързани с наложеното от травмите преустановяване на активното спортуване и на дейността като работещ съдружник в компания в продуцентския бранш , въззивната инстанция намира, че справедливото обезщетение възлиза на 60 000 лева, колкото го е определил СГС. Уважаването на иска по член 432, ал.1 от КЗ до този размер, ведно със законната лихва от 22.07.2021 г. е законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава обжалваното решение изцяло, като присъжда на пълномощника на въззиваемия - адвокат А. Д. от САК за осъществената в негова полза безплатно адвокатска защита адвокатско възнаграждение в размера по член 7,ал.2,т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните 4 размери на адвокатските възнаграждения – 2 200 лева, на основание член 38,ал.2 от ЗА.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 2788 от 17.10.2022 г. по гр.д.
№ 13280/2021 г.,постановено от СГС, ГО I – 19 – ти състав, в обжалваната част .
ОСЪЖДА „ ЗК Лев Инс“ АД, град София,бул. „ Черни връх“ № 51 Д за заплати на адвокат А. Д. от САК, град София ,ул. „ Рикардо Вакарини“, блок 14,, ет.1,офис 2 сумата от 2 200 ( две хиляди и двеста ) лева адвокатско възнаграждение за въззивното производство на основание член 38,ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5