Решение № 1356 от 31.10.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1356 гр. Русе, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. И.а като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20224520103938 по описа за 2022 година

П. И. Р. заявява, че е бил в трудово правоотношение с „Ел Еф Бус“ ЕООД, основано на договор от 18.05.2021г., прекратено със заповед №13 от 01.07.2022г. на основание чл.326, ал.1 КТ.

В периода 18.05.2021г. – 01.04.2022г. получавал основно трудово възнаграждение в размер на 650 лева, а след 01.04.2022г., съобразно двустранно подписано допълнително споразумение – 710 лева.

Твърди, че работодателят не му е изплатил следните суми:

2750 лева – дължимо трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2022г.;

468.67 лева – обезщетение по чл.224 КТ за 12 дни неизползван платен годишен отпуск.

Въпреки многократно проведените разговори, до датата на предявяване на иска ответникът не погасил задължението си, с оглед което молителят претендира мораторна лихва върху главницата.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Ел Еф Бус“ ЕООД, ЕИК 205881523 със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Цар Освободител“№156, представлявано от управителя Б.Б.Х. да му заплати сумите:

2750 лева – дължимо трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2022г.;

468.67 лева – обезщетение по чл.224 КТ за 12 дни неизползван платен годишен отпуск;

Лихви върху сумите от момента на забавата до 27.07.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.07.2022г. до окончателното им изплащане.

1

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът – „Ел Еф Бус“ ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства. В о.с.з. заявява, че трудовото възнаграждение за месеците април и май е платено своевременно.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на договор №32/18.05.2021г., по силата на който П. И. Р. изпълнявала длъжността „шофьор автобус“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6% за всяка година трудов стаж. В т.6, б.“г“ от контракта е предвиден 3 месечен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор, уговорен в полза на работодателя.

Въз основа допълнително споразумение от 01.04.2022г. основното трудово възнаграждение на ищеца е увеличено на 710 лева.

Със заповед №13/01.07.2022г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ. Като причина се сочи: „Отправена молба от страна на работника за прекратяване на трудовия договор и спазено предизвестие“. Указано е, че работодателят дължи обезщетение по чл.224 КТ за 12 дни неизползван платен годишен отпуск.

Предвид оттегляне на част от претенциите, в о.с.з. производството е прекратено, досежно иска за заплащане трудово възнаграждение за месеците април и май 2022г.; за разликата над 582.47 лева до предявените 750 лева – трудово възнаграждение за м.юни 2022г. и акцесорните претенции за периода до 27.07.2022г.

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.224; чл.245 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

П. Р. претендира трудово възнаграждение за м.юни 2022г. в нетен размер 582.47 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2022г. и 421.80 лева – нетен размер на обезщетение по чл.224 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2022г.

„Ел Еф Бус“ ЕООД признава иска така, както е предявен. Признато е право, с което ответникът може да се разпорежда и което не противоречи на закона или добрите нрави.

Предвид признанието на иска, с оглед разпоредбата на чл.237, ал.1 и ал.2 ГПК, съдът намира, че претенциите следва да бъдат уважени изцяло.

Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски, съразмерно с уважената част от претенциите. П. Р. е заплатил възнаграждение за процесуални представителство в размер на 400 лева, от които ответникът следва да заплати 124.81 лева.

На основание чл.78, ал.2 и ал.4 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 295.83 лева.

По компенсация между двете вземания, П. Р. следва да заплати на ответното дружество сумата 171.02 лева.

2

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 100 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Ел Еф Бус“ ЕООД, ЕИК 205881523 със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Цар Освободител“№156, представлявано от управителя Б.Б.Х. да заплати на П.

И. Р., ЕГН ********** с адрес: град М., ул.“Б.К.“№............сумите:

582.47 лева – дължимо трудово възнаграждение за м.юни 2022г. (нетен размер), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2022г. до окончателното й изплащане;

421.80 лева – обезщетение по чл.224 КТ за 12 дни неизползван платен годишен отпуск (нетен размер), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2022г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА П. И. Р. , ЕГН ********** да заплати на „Ел Еф Бус“ ЕООД, ЕИК 205881523 разноски в размер на 171.02 лева.

ОСЪЖДА „Ел Еф Бус“ ЕООД, ЕИК 205881523 да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3