Решение № 19 от 18.01.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 712/2022
- Вид
- Решение № 19
- Подписан
- 18.01.2023
- В сила
- 08.03.2023
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова
Други актове по делото
- Протокол № 2 от 10.01.2023 · Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл. 432, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 19 гр. Пловдив, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско дело № 20225001000712 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ЗЕАД „Б. В. и. г. против решение № 206/29.07.2022 г., постановено по т.д. № 1130/2021 г. по описа на Окръжен съд - С. З., в частта, в която дружеството е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Д. А. Д. за разликата над 110 000 лв. до присъдените 180 000 лв., на Х. А. Д. за разликата над 110 000 лв. до присъдените 180 000 лв. и на А. Д. Д. за разликата над 100 000 лв. до присъдените 150 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 23.03.2018 г. до окончателното им изплащане. Жалбоподателят счита, че решението в тази част е неправилно като несъобразено с установеното поведение на пострадалата, разминаването в свидетелските показания относно съвместното й съжителство с ищците, икономическата обстановка в страната, реално претърпените вреди, принципа на справедливостта и съдебната практика по аналогични случаи, като се иска отмяната му в обжалваните части и присъждане на обезщетения в по-нисък размер, ведно с всички произтичащи от това законни последици. Претендира разноски за двете инстанции, както и 1 юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Въззиваемите А. Д. Д., Д. А. Д. и Х. А. Д., действащ със съгласието на своя баща А. Д., тримата представлявани от адвокат В. О., оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят съда да потвърди решението на окръжния съд в обжалваните части. Претендират разноски за въззивното производство.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Д. А. Д., Х.
А. Д., действащ като непълнолетен със съгласие на баща си и законен представител А. Д. Д., и А. Д. Д., всички чрез процесуалния си представител адвокат В. О., против ЗАД „Б. В. и. г. субективно съединени искове по чл.
432, ал. 1 от ТЗ. Ищците твърдят, че ответникът сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със С. Д. Д., собственик на лек автомобил „Ф. г., с рег. № ****, като последният на 20.02.2018 г. при управление на този автомобил в землището на с. В. Л., С. о. област по път ****** 22+ *** допуснал нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДП, загубил контрол над автомобила, той напуснал пътното платно, навлязъл в десния банкет и блъснал намиращата се там К. А. А., в резултат на удара тя получила съчетана травма, несъвместима с живота, и въпреки оказаната й специализирана медицинска помощ в М. - Х., на 23.02.2018 г. починала. С присъда № 17/28.05.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 169/2020 г. по описа на Окръжен съд – С. З., Д. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, а в резултат на ПТПто ищците претърпели неимуществени вреди - нейните деца /първите двама ищци/ и фактическият й съжител /третият ищец/ понесли неимоверни душевни болки и страдания, децата били лишени от рождената си майка, а съжителят й - от фактическата си съпруга, не само от физическото й присъствие, но и от твърде силната й обич и привързаност към тях, третият 2 ищец и починалата живели съвместно на съпружески начала в продължение на 19 години в обич и разбирателство, никога не се разделяли, заедно отглеждали децата си, правили планове за бъдещето си, общо се грижили за благополучието на семейството си, били много сплотени и задружни, обичали се взаимно и се разбирали, покойната била много добра, отговорна и всеотдайна майка, постоянно ангажирана с грижите за децата си, ежедневието й било посветено изцяло на тях, помагала в подготовката им за училище, подкрепяла и поощрявала извънкласните им занимания, изисквала да бъдат добре образовани и възпитани, да спортуват и да се изявяват като хармонично развити личности, децата я обичали извънредно много, за тях тя била най-скъпото същество, третият ищец мъчително понесъл липсата на фактическата си съпруга, с която много се обичали и уважавали и в чието лице загубил най-близкия си съратник и приятел в живота, на чието мнение се доверявал и разчитал и била опора във всичките му начинания, като пропаднали семейните им планове за изграждане на нова жилищна сграда с търговски обект - заведение за хранене в С. за устройване на децата им с жилище и за развиване на семеен бизнес. Самото произшествие станало, след като починалата била на посещение при сина си Д. Д. в гр. С. З., където той учил в Н. п. г. по в. м., в момент, когато говорила по телефона с ищеца А. Д. и той чул последния й вопъл. След смъртта на А. ищците изпаднали в шоково състояние, наложило се да потърсят психологична помощ при специалист, първите двама постоянно чувствали липсата на майка си, посещавали гроба й и плачели, отказвали да живеят в семейното жилище, където всичко им напомняло за нея, а отишли в жилището на баба си и дядо си, нямали предишната амбиция да учат, да спортуват и да се изявяват, станали разсеяни и апатични, Д. отказвал да пътува с автобус до С. З. и да минава покрай място на смъртта на майка му, което налагало баща му да го кара с автомобил по заобиколен маршрут, а в семейството вече нямало тази спокойна и ведра атмосфера, която починалата създавала. Доколкото всички неимуществени вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното поведение на С. Д., а за управлявания от него лек автомобил към момента на настъпване на произшествието бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, което отказало да им заплати обезщетение за претърпените вреди, ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „Б. В. и. г. да им заплати 3 застрахователно обезщетение в размер от по 200 000 лв. за всеки от първите двама и в размер на 180 000 лв. за третия от тях за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в значителни психически болки и страдания вследствие смъртта на майка им, респ. фактическия съжител, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 23.03.2018 г. до окончателното им изплащане. Претендират разноски.
Ответникът ЗАД „Б. В. и. г. оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Счита, че няма данни за виновно поведение от страна на водача на застрахованото МПС, оспорва механизма на настъпването му, както и претендираните от ищците вреди, а посочените размери са твърде завишени и несъразмерни на принципа за справедливост и трайната съдебната практика за подобен тип искове. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на К. А., която се е намирала на пътното платно непосредствено преди ПТП-то на място, което не е изрично обозначено за пресичане, движение и/или стоене, във вече тъмната част на денонощието и при ограничена видимост на водача, не е проявила нужното внимание, появила се е на пътя изненадващо и неочаквано за водача.
Оспорва и момента на претендираната лихва за забава, като твърди, че кредиторите са били в забава. Претендира разноски.
С обжалваното решение е осъдено З. а. д. „Б. В. и. г.“ АД - София да заплати на Д. А. Д. и на Х. А. Д., действащ като непълнолетен със съгласие на баща си и законен представител А. Д. Д., по 180 000 лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие смъртта на майка им К. А. А., настъпила в резултат на ПТП на 20.02.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 23.03.2018 г. до окончателното им изплащане, а на А. Д. Д. 150 000 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие смъртта на фактическата му съжителка К. А. А., настъпила в резултат на ПТП на 20.02.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2018 г. до окончателното й изплащане, като исковете са отхвърлени над тези суми до пълните предявени размери от по 200 000 лв. за първите двама ищци и съответно 150 000 лв. за третия ищец, З. а. д. „Б. В. и. г.“ АД - София е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „О. и К.“ адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ по трите субективно съединени иска в общ размер на 11 545 лв., съразмерно с уважената част от тях, Д. А. Д., 4
Х. А. Д., действащ като непълнолетен със съгласие на баща си и законен представител А. Д. Д., и А. Д. Д. са осъдени да заплатят на ЗАД „Б. В. и. г.“ АД - София 36,20 лв. разноски съобразно отхвърлената част на исковете, а З. а. д. „Б. В. и. г.“ АД - София е осъдено да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 20 400 лв. държавна такса, съразмерно с уважения размер на исковете.
Решението е обжалвано от ответника в частта, в която той е осъден да заплати застрахователно обезщетение на първите двама ищци за разликата над 110 000 лв. до присъдените по 180 000 лв. и на третия ищец за разликата над 100 000 лв. до присъдените 150 000 лв., като в тази част то е предмет на въззивното производство, а в частта, в която исковете са уважени до размер от по 110 000 лв. за първите двама ищци и до размер от 100 000 лв. за третия ищец, в частта, в която исковете са отхвърлени за разликата над 180 000 лв. до 200 000 лв. за първите двама ищци и за разликата над 150 000 лв. до 180 000 лв. за третия ищец, и в частта, в която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски, решението не е било обжалвано от страните и е влязло в сила.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ включва няколко кумулативно съчетани предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между застрахователя и прекия причинител и настъпване на застрахователното събитие от виновното противоправно поведение на застрахования, от което на ищеца да е причинена вреда.
За да бъде предявен този иск обаче, е необходимо лицето, което претендира застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция /чл. 380 от КЗ/, последният трябва да се 5 произнесе по тази претенция по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в срок, не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката, или пред негов представител /чл. 496, ал. 1 от КЗ/, а увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в посочения срок, отказал е да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение /чл. 498, ал. 3 от КЗ/.
Следователно допустимостта на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е обусловена от предхождащо искане до застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ и липса на доброволно уреждане на спора в срока по чл. 496 от КЗ /липса на плащане на обезщетение, отказ за такова – изричен или мълчалив, или несъгласие на претендиращия обезщетение с определения размер/.
Не се спори между страните, че със заявления вх. № 7/04.04.2018 г. от Д. А. Д., действащ в този момент като непълнолетен със съгласието на законния си представител А. Д., вх. № 8/04.04.2018 г. от Х. А. Д., действащ в този момент като малолетен чрез законния си представител А. Д., и вх. № 6/04.04.2018 г. от А. Д. Д. ищците са предявили застрахователни претенции за изплащане на обезщетения от претърпяното ПТП като наследници на К. А.
Разпечатката съдържа 27 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07806f50-16e4-424f-8214-0b78fa606ebd