Решение № 1528 от 25.07.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 5937/2023
- Вид
- Решение № 1528
- Подписан
- 25.07.2024
- В сила
- 21.10.2025
- Състав
- ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- §1, ал. 1, т. 2, б. "а" · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 1528 гр. Бургас, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20232120105937 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Изпълнителния директор Г. Й. Т., против М. Х. К. и А. Х. К., с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от по 307,73 лв., дължима по издадени фактури за периода от 25.02.2021 год. до 25.08.2023год., с отчетен период по фактури 10.09.2013 год. - 04.08.2023 год., както и сумата от по 32,86 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 26.03.2021г. до датата на подаване на исковата молба – 02.10.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът сочи, че ответниците, в качеството им на наследници на починалия Х. А. К., са клиенти на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабден имот, находящ се в гр. Б.,***, ул. *** и със заведена партида в базата данни с абонатен № ***.
1
В съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответникът притежавал качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение от момента на придобиване на правото на собственост върху водоснабдявания обект. Предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикувани на интернетстраницата на водния оператор. Отчитането на водомера на абоната за процесния период се осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. При осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер.
Съществувала възможност за „самоотчет“, когато клиентът сам предоставял на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Ищецът претендира, че след всяко отчитане били издавани данъчни фактури, съдържащи съответните реквизити. Твърди се, че били издадени фактури за периода от 25.02.2021г. до 25.08.2023г., като сумите по тези фактури не са били заплатени в срок 30 дни от издаването на същата.
Ищецът твърди още, че върху сумите по всяка фактура ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане.
При така изложените фактически твърдения ищецът моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят претендираните суми както и за присъждане на сторените разноски в производството.
В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът М. Х. К. не е депозирал отговор на исковата молба.
Ответницата А. Х. К., чрез назначения й особен представител, е депозирала отговор на иска, който отговаря на съдържателните изисквания на чл. 131 от ГПК.
Същата оспорва по основание и размер предявените срещу нея претенции. Излага, че наследодателят на ответниците е починал на 18.02.2014 г., поради което дори да се приеме, че исковата сума е наследено задължение, не е ясно какъв е нейният размер, как е начислена и каква част е от иска, доколкото исковата молба е от 02.10.2023г. а т.1 в нея посочва, че отчетния период започва от 2013 г. В тази връзка счита, че наследеното задължение до 2014 г. е погасено по давност. Излага подробно съображения в насока 2 въведените възражения и моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са от ищцовата страна 26 бр. фактури, неносещи подписа на издател и получател на описаните в тях услуги, издадени в периода от 25.02.2021 г. – 25.08.2023 г., както и справка извлечение за водоснабден имот в гр. Б., ул. ***. В нея е посочено, че показанията са отчетени лично от инкасатора, начислени са и служебно количества вода, както и по данни на клиента. Като титуляр на партидата е посочено наследници Х. А. К..
Представени са Удостоверение от Община Бургас, от които се установява, че ответниците са декларирали собствеността си върху водоснабдения имот, като всеки от тях притежава по ½ идеална част.
Представени са протоколи за установяване на отказ от потребителя да осигури достъп до водомера, издадени в периода от 21.02.2021 г. до 11.09.2023 г.
По делото е допусната и изготвена Съдебно техническа експертиза.
Вещото лице по същата е депозирало заключение, съобразно което е установило, че водоснабденият имот представлява апартамент в жилищен блок. Обектът е присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа с ежемесечно отчитане на водомерите. Общият водомер се отчита дистанционно. Индивидуалните водомери се отчитат визуално от инкасатор на ВиК с помощта на мобилно устройство. Процесният имот е снабден с един индивидуален водомер, който се индивидуализира с потребителски номер ***.
За процесния период водомерът не е отчетен, поради неосигурен достъп за отчет с мобилно устройство от инкасатор. Представени са протоколи за неосигурен достъп за отчет. За отчетния период 10.09.2013 г. - 04.08.2023 г. общото изразходено количество вода за имота на ответниците е било 172,38 м3, от които 130 м3 са служебно начислени за имота и 42,38 м3 са от разпределение.
На 09.02.2024 г. е реално отчетен водомерът в имота на ответника и са констатирани 806 м3 изразходени количества вода, след приспадане на служебно начислените количества вода. Начислените количества вода от разпределение са 42,38 м3. Спазен е редът на разпределение, съгл. чл. 39 от Наредба № 4. Вещото лице е установило, че отчетените количества ВиК услуги са фактурирани по цените, предвидени от КЕВР.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск за главница, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение.
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), а също и според представените действащи общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че Общите условия са надлежно разгласени в два вестника – един местен и един национален, поради което имат действие за всички абонати на дружеството. От събраните писмени доказателства по делото се установи, че ответникът е бил потребител на ВиК услуги по отношение на процесния имот, т. е. задължено към ищеца лице. По делото бяха ангажирани от ищеца писмени доказателства, че ответниците са собственици на процесния имот, като делът им в съсобствеността е по ½ ид. ч.
Предмет на установяване в настоящото производство е дължимостта на задълженията по издадени фактури за процесния период, съответна на дела на всеки ответник в съсобствеността. Tитуляр на партидата на водомера е наследодателят на ответниците, видно от събраните доказателства. Ето защо, след като не е установено по делото ВиК операторът да е бил уведомен, че друг е бил реалният ползвател на имота в процесния период и това да е декларирано писмено, то ответниците се явяват задължени лица.
Съгласно чл. 57, ал. 4 от Общите условия на дружеството „в случаите когато правата на потребител се притежават от няколко лица, но имотът се ползва от едно от тях, В и К операторът открива партида и потребителски номер на лицето, ползващо имота, съгласно писмено споразумение с 4 потребителите или с пълномощника по чл. 2, ал. 2.“. В чл. 58, ал. 1 е предвидено, че „при промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до В и К оператора в 30-дневен срок заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представи документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или на вещното право на ползване на имота“. В чл. 63, ал. 1 е посочено, че, „ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, В и К операторът събира дължимите суми от него до датата на откриване на партида на новия собственик или ползвател, съобразно представения акт за собственост или вещно право на ползване“. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Общите условия на ВиК дружеството при смърт на потребител – физическо лице, наследниците са длъжни в 30-дневен срок да подадат заявление до В и К оператора за промяна на партидата, като представят удостоверение за наследници или акт за собственост. В случая наследниците на Х. А. К. не са изпълнили задължението си, предвидено в Общите условия на дружеството ищец.
Ето защо и предвид обстоятелството, че собствениците на имота не са уведомили ВиК оператора кой е ползвател на имота, следва да се приеме, че те дължат в условията на разделност съобразно правата им в съсобствеността сумите за потребена в имота вода.
Съдът намира, че правилно е начислено и калкулирано потребеното количество вода в процесния период. Видно от събраните по делото писмени доказателства – фактури, справка извлечение, протоколи за непредоставяне на достъп до имота, имотът е водоснабден и към него е била доставяна вода.
Според съда е спазена процедурата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи. В този смисъл е и заключението на вещото лице по допуснатата и приета като неоспорена от страните СТЕ.
Поради това съдът счита, че услугите по доставяне на вода са извършени, което се установява в съвкупност от събраните писмени доказателства.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че ищецът е изправна страна по договора, а за ответника е възникнало задължение за заплащане на консумираната вода. След като не е изплатил поетото от него задължение по договора, той се явява неизправна страна и това е основание за ангажиране на отговорността му по отношение на ищеца за сумите, претендирани с исковата молба, представляващи задължение по фактури, издадени през периода от 20.12.2019 г. до 25.08.2022 г.
5
Спорно по делото е дали задължения по фактура от 25.02.2021 г., формирани от доставена вода за отчетен период 10.09.2013 г. – 31.12.2019 г. на стойност 9,98 лева без ДДС и за отчетен период 01.01.2020 г. – 21.02.2021 г. на стойност 2,57 лева без ДДС са погасени по давност.
В справката – извлечение за показанията на процесния водомер е посочено, че показанията за периода 10.09.2013 г. – 21.02.2021 г. са на база служебно отчитане от инкасатор, като начисленото количество вода е 5 куб. м.